Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Ж. И. Д., в качеството й на процесуален представител на директора на ТД на НАП - гр. Б., срещу решение № 1439 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 416 по описа за 2016 г. на Административен съд - Бургас. С него което е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) под № 4046 от 13.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 9 от 05.01.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б..

В касационната жалба са изложени съображения за нарушения на материалния закон и за необоснованост на съдебното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - Р. П. Я. оспорва същата чрез подаден писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, от адв.М. А., която се явява и в съдебното заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 4046...