Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр. София, 15.03.2021 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 06 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р. Ч: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при секретаря В. С, като разгледа докладваното от съдия З.А гр. дело № 3836 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура [населено място] А. срещу решение № 223/06.06.2019 г. по в. гр. дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр. дело № 3644/2018 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Й. М. С. сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразни действия на Прокуратура на РБългария по повдигане на незаконно обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 НК и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което наказателното производство е прекратено с Постановление от 24.08.2017 г. по ДП № 310/2016 г. на ОП Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр. дело № 3644/2018 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Й. М. С. сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатска защита по договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017 г. във връзка с ДП № 310/2016 г. на ОП Плевен, прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 24.08.2017 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят или присъдените обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди се намалят. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е потвърдил решението на Районен съд [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, с което е бил определен един завишен размер на обезщетението, който явно не удовлетворява обществения интерес и критерия за справедливост при съществуващите в страната икономически условия на живот.
Жалбоподателят-ищец Й. С., чрез адв. Й. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 256/22.04.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение в обжалваната част от ответника относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по правния въпрос: по приложение на чл. 52 ЗЗД - как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливост.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С определението от 22.04.2020 г., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура [населено място] А. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 223/06.06.2019 г. по в. гр. дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр. дело № 3644/2018 г. на Плевенския районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Й. М. С. сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и е прекратено производството по делото в тази част. В посочената част определението на ВКС по чл. 288 ГПК е влязло в сила.
Въззивното решение от 06.06.2019 г. по в. гр. дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 08.11.2018 г. по гр. дело № 3644/2018 г. на Плевенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Й. М. С. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 4000 лв. до 15000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2017 г. е влязло в сила.
Производството по делото е висящо по предявения иск от Й. М. С. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата 4000 лв.
С обжалваната част от въззивното решение съдът е потвърдил решението на Плевенския районен съд в уважената част на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Мотивите на първоинстанционния съд са възприети и на основание чл. 272 ГПК съдът е препратил към тях.
Прието е, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. За да направи извода съдът е взел предвид, че на 06.01.2017 г. по ДП № 310/2016 г. по описа на ОП Плевен на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 НК, за което престъпление е предвидено лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния, че образуваното ДП е прекратено по отношение на ищеца, доколкото е установено, че същият не е автор на инкриминираното деяние.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е прието за установено, че в резултат на повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани негативни психични изживявания: потиснатост, притеснения, безсъние, злепоставяне в обществото, душевни мъки и страдания. Посочено е, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което НК е предвижда от 15 г. до 20 г. лишаване от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и възможност съдът да постанови и конфискация на част или цялото имущество на дееца, че по отношение на ищеца е взета и най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража за период от 17 дни, време през което същият е търпял негативни емоции, че ищецът е имал неприятни изживявания, свързани със съкилийниците му, както и във връзка с това, че същият е мислил, че ще бъде обвинен несправедливо в престъпление, което не е извършил, че се е притеснявал за близките си. Прието е, че след освобождаването му от следствения арест ищецът е продължил да търпи вреди - не е могъл да спи, чувствал се е изнервен и притеснен, налагало се да се оправдава пред съгражданите си, че не е извършил деянието. Прието е също за установено и наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Приел е, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдените вреди, вследствие на това, че деянието, в което е обвинен е придобило обществен отзвук, като е съобразено, че в производството по делото ищецът не е представил доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че именно ответникът е този, които е разпространил информацията, свързана с неговото задържане и повдигането му на обвинение, поради което и обезщетение за тези вреди не следва да се определя.
Съдът е приел за установено от събраните по делото гласни доказателства, че вредите, претърпени от ищеца са свързани с негативни психични изживявания, че същият е претърпял морални страдания – бил е нервен, изпитвал е неудобство от слуховете по повод това обвинение, страдал от безсъние. Приел е също, че не са налице данни, от които да се установи, че вследствие на престоя на ищеца в следствения арест, така и след това до приключване на наказателното производство, същият да е имал здравословни проблеми, че твърденият обрив на кожата е недоказан.
С оглед на тези съображения е формиран извод, че действително понесените и доказани неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено, справедливо ще бъдат обезщетени със сумата 4 000 лв., че в този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 4000 лв. до пълния размер от 15 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Прието е, че върху сумата се дължи законна лихва от 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане – влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е станало изискуемо.
По доводите във въззивната жалба на Прокуратура на РБългария относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е приел, че сумата от 4000 лв. е съобразен със събраните по делото доказателства и принципа на чл. 52 ЗЗД, че няма основания за намаляване на този размер.
По правния въпрос:
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
С решение № 311/14.03.2018 г. по гр. дело № 300/2017 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Прието е също, че според раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема посочената задължителна практика на ВС и практиката на ВКС.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът преценява, че касационната жалба на Прокуратура на РБЪлгария е частично основателна.
В обжалваната част на въззивното решение не са съобразени от съда в подходящата степен обстоятелствата с правно значение за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, обуславящи по-нисък размер от присъдения. Тези обстоятелства са: характера и продължителността на наложената мярка за неотклонение и продължителността на проведеното наказателно производство. По делото е установено, че спрямо ищеца Й. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и периода на задържането е 17 дни, а досъдебното производство е продължило 7 месеца и 22 дни, който срок е разумен с оглед характера на повдигнатото обвинение и фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен обстоятелството, че към момента на образуване на досъдебното производство срещу ищеца на същия е наложено административно наказание обществено порицание по образувано нахд на Районен съд Левски на основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК, както и наказание за извършено престъпление по НК по едно наказателно дело от общ характер. След прекратяване на наказателното производство срещу ищеца по ДП № 310/2016 г. на ОП Плевен на последния е наложено наказание по още едно образувано наказателно дело от общ характер. Видно от приложената по делото справка за съдимост с решение № 91/01.08.2013 г. по нахд № 311/2013 г. на Районен съд Левски, в сила от 16.08.2013 г. ищецът е освободен от наказателна отговорност за извършено деяние по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и на основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК му е наложено административно наказание обществено порицание. С определение по нохд № 114/2014 г. на Районен съд [населено място], в сила от 22.05.2014 г. съдът е одобрил постигнато споразумение между ищеца и РП Левски и на ищеца за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 54 НК е наложено наказание обществено порицание. С определение по нохд № 88/2018 г. на Районен съд Левски, в сила от 08.05.2018 г. е одобрено постигнато споразумение между РП Левски и ищеца и за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, съответно на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 НК на ищеца е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. С оглед на посочените осъждания интензивността на неимуществените вреди при ищеца е по-ограничена спрямо лице с чисто съдебно минало. Въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен посочените обстоятелства при определяне обема, интензитета и паричния еквивалент на претърпените от ищеца и действително доказани неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение. По делото не са представени доказателства, от които да се установи наличието на болестни прояви при ищеца, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно производство. Не е доказано твърдението, че като последица от незаконното обвинение срещу ищеца същият получил обрив на кожата, съответно не са представени и доказателства за проведено лечение.
Съдът преценява, че посочените обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и обуславят по-нисък размер на процесното обезщетение от присъдения размер на сумата от 4 000 лв. Доводите на жалбоподателя-ответник за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на конкретното незаконно обвинение, съответно за завишен размер, са основателни.
От събраните по делото доказателства не са установени по-големи от обичайните психо-емоционални преживявания при ищеца от процесното незаконно обвинение. От данните по делото е видно, че ищецът е изпитвал потиснатост, притеснения, безсъние. Изпитвал е негативни изживявания по време на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е с продължителност 17 дни – ищецът мислил, че ще бъде обвинен несправедливо в престъпление, което не е извършил, притеснявал се за близките си.
Като взема предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на увредения /осъждан за други престъпления/, периода на ограничаване на личната му свобода, фактът, че срока, в който е продължило наказателното преследване е разумен, преживените притеснения, неудобства и страхове от лицето, настоящият съдебен състав преценява, че сумата от 1 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство е справедливият размер обезщетение по критерия, въведен с чл. 52 ЗЗД, който ще репарира настъпилите неимуществени вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
При тези съображения съдът приема, че съобразно тежестта на повдигнатото обвинение срещу ищеца Й. С., периода на наказателното преследване, срока на неоснователното ограничаване на личната свобода на ищеца, преживените от него неудобства, притеснения и страхове, справедливият размер обезщетение, с който следва да се овъзмезди, възлиза на сумата 1 000 лв. За разликата до уважения размер от 4000 лв., искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част от ответника е частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД в горепосочената част и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на конкретното незаконно обвинение, следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 1 000 лв. до сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2017 г. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, е уважен за сумата 1000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2017 г., въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
Отменя решение № 223/06.06.2019 г., постановено по в. гр. дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр. дело № 3644/2018 г. на Плевенския районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБЪлгария да заплати на Й. М. С., ЕГН [ЕГН] над сумата 1000 лв. до 4000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните действия на Прокуратура на РБ по повдигане на незаконно обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 НК и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по което наказателното производство е прекратено с постановление от 24.08.2017 г. по ДП № 310/2016 г. на ОП Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане и вместо отменената част постановява.
Отхвърля предявения иск от Й. М. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица] за присъждане на сумата над 1000 лв. до 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Оставя в сила решение № 223/06.06.2019 г., постановено по в. гр. дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: