Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 7957/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 5072/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № Р-2210-1402438-091-001/20.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., изменен с решение № 1094/23.07.2015 г. на директора на същата дирекция за определените на [фирма] задължения за ДДС за отчетен период на месец март 2013 г. за внасяне в размер от 62 600 лв. и съответните лихви на 84 000 лв. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно в обжалваното решение е прието, че е нарушена забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК за влошаване положението на задълженото лице, вследствие отменения ревизионен акт, изменен с решението на решаващия орган за процесния данъчен период на месец март 2015 г. Първото оплакване в касационната жалба е за недопустимост на съдебното решение, доколкото с него е отменен ревизионния акт, а не е налице произнасяне по отношение валидността и законосъобразността на решението на решаващия орган, а дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 155, ал. 8 ДОПК актът, с който разпоредбата е нарушена според касатора е решението на органа по административното оспорване, а не ревизионния акт, като съдът в тази връзка неправилно е определил предмета на спора. Сочи се в касационната жалба решение по адм. дело № 4163/2012 г. на ВАС, Осмо отделение. В частта на решението на съда, с което е определен резултат за периода, касаторът твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените...