Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Земеделска кооперация за производство и услуги „Селска защита“ срещу решение № Р-388 от 23.07.2020г. по в. гр. д. № 361/2020г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 30 от 06.03.2020г. по гр. д. № 947/2019г. на Павликенски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца А. А. А., извършено със заповед № 63/01.11.2019г. на председателя на кооперацията-касатор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „пазач“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3 220. 60 лв. – обезщетение за оставане без работа за пет месеца.

Касаторът – ответник поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени. Претендира съдебно - деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора като препраща към мотивите на първоинстанационния съд? и 2. Възможно ли е трансформиране на срочен трудов договор в безсрочен при липса на предпоставки по чл. 69, ал. 1 КТ?. По първия въпрос навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 40/04.02.2015г. по гр. д.№ 4297/2014г. на 4 г. о.; решение № 283/14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на 4 г. о.; решение № 42/05.03.2013г. по гр. д.№5488/2014г. на 4 г. о.; решение № 191/25.03.2013г. по гр. д.№63/2013г. на 3 г. о.; решение № 415/25.01.2012г. по гр. д. № 1322/2012г. на 1 г. о.; решение № 142/11.12.2019г. по гр. д. №743/20129г. на 2 г. о.. По втория правен въпрос не посочва допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – А. А. А. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел въз основа на съвкупен анализ на всички приети в процеса доказателства, че между страните е съществувал трудов договор № 10/20.02.2017г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „пазач“, при нормална продължителност на работния ден от 8 часа и петдневна работна седмица, с основно месечно възнаграждение в размер на 460 лв. и допълнително такова за продължителна работа по 0.6%, с предвиден обичаен срок за предизвестие при прекратяване на договора от 30 дни. С процесната заповед за уволнение, горепосоченият трудов договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, с текстово изписване на уволнителното основание – „завършване на определената работа“. Великотърновски окръжен съд е счел, че съдържанието на процесния трудов договор не дава възможност по какъвто и да е начин, вкл. по реда на чл. 20 ЗЗД, да бъде определен срока на окончателния трудов договор, тъй като липсват каквито и да било уговорки относно временния характер на възложената трудова функция, белези, индивидуализиращи ясно и точно с каква продължителност ще е работата по охрана, за изпълнението на която работникът е нает. Заключил е, че работа, с която на работника са възложени конкретни трудови функции за определен срок или до завършване на определена работа, следва да са ясно дефинирани още при сключване на договора, което не е осъществено по процесното правоотношение. Поради това е намерил, че уволнението на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е незаконно, а предявените искове са основателни, като по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ, който е частично основателен, е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от касатора първи въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ за решаващите правни изводи във въззивното решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По този процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към спора доказателства, възражения и доводи на страните, дори когато препраща на основание чл. 272 ГПК към фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС ( ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г. о. на ВКС и др., вкл. цитираните от касатора), според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Макар да е препратил към фактическите и правни мотиви на първоинстанционния съд, окръжният съд е изложил собствени фактически и правни изводи по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въз основа на съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства. Обосновал е и решаващия си извод за неустановяване от носещия тежестта на доказване работодател на осъществяването на основанието за процесното уволнение с това, че трудовият договор между страните не е срочен, нито е сключен за определена работа. Следователно съобразно практиката на ВКС е изложил свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора.

Вторият въпрос за предпоставките за трансформиране на срочния трудов договор в безсрочен няма обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение, поради което не удовлетворява общото основание за допускане на касационния контрол. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че процесният трудов договор е сключен първоначално като срочен и впоследствие трансформирал се в безсрочен. Напротив счел е, че от самото начало процесното трудово правоотношение е възникнало като безсрочно и като такова е прекратено. Отделно от това основанието за процесното уволнение, посочено от работодателя е чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – завършване на определена работа, а не изтичане на срока на договора. Освен това по втория въпрос касаторът не е посочил допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, което е кумулативно изискуемо от законодателя, наред с общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обуслови допускане на касационен контрол.

Касаторът е релевирал бланкетно като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива не са осъществени по конкретното дело, следователно не е налице наведената очевидна неправилност.

На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № Р-388 от 23.07.2020г. по в. гр. д. № 361/2020г. на Великотърновски окръжен съд.

ОСЪЖДА Земеделска кооперация за производство и услуги „Селска защита“, [населено място], общ. Павликени, ЕИК: 814165589, да заплати на А. А. А., ЕГН: [ЕГН], сумата 500 лв. – съдено – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: