Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Център [ЮЛ], чрез процесуален представител, срещу решение № 7337/04.12.2017г., постановено по адм. дело № 6364/2017г. по описа на Административен съд – София град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед №413/10.05.2017г. на Директора на Център [ЮЛ]. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – М. В. В., в качеството му на баща и законен представител на детето Д. М. В., не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което намира, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Заповед №413/10.05.2017г. на Директора на Център [ЮЛ] и връща преписката на Директора на Център [ЮЛ] за ново произнасяне по заявление с вх. № З-404/27.04.2017г. от М. В. В., в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д. М. В., в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 1-месечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт.
Оспореният отказ е мотивиран с липсата в представената медицинска документация на предвидената в чл. 30а, ал. 1, т. 3, б.“в“ от Правилник за дейността и организацията на работа на Център [ЮЛ] декларация от ръководителя на лечебното заведение, с която се удостоверява, че изделието се осигурява от аптеката на лечебното заведение на посочена доставна цена след сключен договор по реда на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ).
От данните по делото е установено, че след като е приел, че не може да изплати посочената в проформа-фактурата стойност на титаниевите пирони 1 340 лева, тъй като не е проведена процедура за доставката им в аптеката на лечебното заведение по реда на ЗОП, административният орган е насочил детето към „по-големите и специализирани лечебни заведения“, които са провели процедури по ЗОП за доставка на такива изделия, като не е посочил конкретни такива. Общественият съвет също не е посочил съгласно чл. 42, ал. 3, т. 2 от Правилник за дейността и организацията на работа на Център [ЮЛ] /ПДО[ЮЛ]/ в протоколното си решение конкретно лечебно заведение, в което може да се изпрати пациентът. Директорът на Център [ЮЛ], също не е посочил в заповедта си данни за лечебни заведения, които са провели процедури по ЗОП за доставка на титаниевите пирони и цена на медицинското изделие, уговорена в сключените в резултат на процедурите по ЗОП договори.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд намира, че с постановеният отказ финансирането на необходимите за лечението на детето медицински изделия се поставя в зависимост от достигане на лечебните заведения на праговете, необходими за провеждане на процедура по ЗОП, съответно - ако никое лечебно заведение не достигне този праг, на практика детето се лишава от възможността да се финансира лечението му, което е в противоречие с целта на чл. 82, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).
Обоснован е извод, съобразно който административният орган не е взел предвид и фактите, че лечението на детето и поставянето на титаниевите пирони вече е извършено в спешен порядък, в който смисъл е и медицинското становище в доклада по чл. 34 от ПДОР[ЮЛ]. Предвид наличието на медицински обоснована спешност, Общественият съвет е следвало да разгледа преписката в срока и по реда по чл. 37, ал. 2 от Правилника, съгласно който, когато състоянието на пациент, за който е постъпило заявление във фонда, е спешно и не е възможно да се изчака провеждането на предстоящо заседание на съвета, директорът на фонда незабавно свиква извънредно заседание на Обществения съвет, като то може да бъде проведено и неприсъствено. Като не е сторено това, по административната преписка не са събрани своевременно данни за липса на проведена процедура от УМБАЛСМ [фирма] по ЗОП за процесните титаниеви пирони; съответно пациентът не е насочен към конкретно лечебно заведение.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Съдебният акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. АПК вр. с Правилник за дейността и организацията на работа на Център [ЮЛ] не е засегнат от пороци. Установените по правилата на доказване факти са обсъдени с оглед наведените оплаквания и приложима правна уредба. Служебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК е установила административноправни нарушения, неспазване изискването за мотивиране и несъответствие на нормата и целта на материалния закон - чл. 82, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), изключение от обхвата на медицинската помощ по ЗЗО по отношение на българските граждани до 18 години. Безспорно е констатирано, че по заявеното според изискванията на ПДОР[ЮЛ] искане за организационно и финансово подпомагане за необходимо по спешност медицинско изделие за малолетен е постановен отказ на формално основание, без да се посочат алтернативно възможности за постигане на целения резултат при обсъждането на Обществения съвет и в заповедта на Директора на фонда.
Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7337/04.12.2017г., постановено по адм. дело № 6364/2017г. по описа на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.