Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 4436 от 04.08.2020 г. по адм. дело № 4009/2020 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 13 състав.

С обжалваното решение по жалба на Ж.Н е отменен Ревизионен акт № Р-22221717007862-091-001 от 08.06.2018 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1480 от 28.09.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал представените от ревизираното лице /РЛ/ писмени доказателства, разходни документи и декларации от физически лица, доколкото последните не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Така извършеното ценене от съда на посочените доказателства е довело до формиране на неправилен извод за незаконосъобразност на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2011 г. – 2014 г. Според касатора неправилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА относно задължението за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г., приемайки, че не са били налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Напротив, касационният жалбоподател изразява становище, че обосновано приходните органи за процесната 2015 г. са анализирали салдата и движението на банковите сметки на РЛ, като са взети предвид декларираните като дарение от С.Н – майка на РЛ, както и декларираните от самото лице начални и крайни разполагаеми суми...