Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.ОН Б. М. АД срещу решение № 1499/05.12.2011 год., постановено по в. гр. д. №2314/2011 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, ІV състав, с което е потвърдено решение № 3597/ 06.08.2011 год. на Варненския районен съд по гр. д. № 1566/2011 год., 14 състав, с което е отменено като незаконно уволнението на Д. Г. Д. от [населено място], извършено със заповед № 49/03.12.2010 год. на членове на УС на [фирма], [населено място] на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник мрежови и измервателен район” и [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Д. Г. Д. на осн. чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на 6 428, 345 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа / 03.12.2010 год. до 03.06.2011 год./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2011 год. Присъдени са такси и разноски.

В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. /касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК./

Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.

Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация Д. Г. Д. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че издадената заповед на осн. чл. 120 КТ, с която на Д. Г. Д. е възложено поради производствена необходимост да премине на длъжност „Елекромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, възлови станции, трафопостове и СТИ” е незаконосъобразна, доколкото по делото не е доказано наличие на производствена необходимост и заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КТ,изискваща при едностранно изменение на мястото и характера на работа поради производствена необходимост, да се вземе предвид квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.

Прието е също така, че на посочените в уволнителната заповед работни дни служителят се е явил на своето работно място, поради което визираното в заповедта основание за неговото дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ / неявяване на работа в течение на два последователни работни дни / не налице.

Следователно основният въпрос, който е обусловил изхода на делото е този дали е осъществен фактическия състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”.

Поради това поставените на стр. 3-то от изложението въпроси, които касаят правомощието на съда да преценява законосъобразността на заповедта по чл. 120 КТ с оглед на това дали е налице производствена необходимост и дали е извършена преценка на здравословното състояние на служителя, не са обуславящи изхода спора и на това основание по отношение на тях касационно обжалване не следва да се допуска.

Независимо от това следва да се посочи, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, която приема правото на съда в производството по отмяна на заповед за уволнение да осъществява косвен съдебен контрол досежно законосъобразността на заповедта по чл. 120 КТ / виж Р № 15/28.03.2012 год. по гр. д. №330/2011 год. на ВКС, ІV г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК/

Въпросите, свързани с това дали извода на съда, че служителят се е явявал на работното си място на датите 18.11.2010 год. и 19.11.2010 год. / стр. 4-та от изложението/, имат фактически а не правен характер,

Същевременно касаторът не посочва кои от представените с изложението съдебни актове обосновават противоречива съдебна практика по тези въпроси, предвид на това, че основанието на което се иска касационното обжалване по тях да бъде допуснато, е това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изложените съображения, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 1499/05.12.2011 год., постановено по в. гр. д. №2314/2011 год. на Окръжен съд [населено място], ГО, ІV състав.

Определението е окончателно

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: