Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.К срещу решение №4529/07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 10117/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).
Касаторът обжалва част от съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробна обосновка относно допуснатите в административното производство нарушения. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение само в частта, с която делото е върнато за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение и относно присъдените разноски. Подробни съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание, в която се обосновава допустимост на касационната жалба и с липсата на произнасяне по искането за нищожност. Претендира заплащане на разноски.
Ответната страна Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Ответната страна К.С, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за недопустимост и евентуално неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
С решение №4529/07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 10117/2019 г. по описа на АССГ е отменено Решение № Ж-470#9/13.02.2018 г. на КЗЛД, в частта по т. 4, с която на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) във връзка с чл. 320, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) на С.К е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, върната е преписката на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени в полза на С.К разноски в размер на 10 лв.
Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4 от АПК отм. , поради което и на основания чл. 168, ал. 5 от АПК отм. го е отменил и е изпратил преписката на КЗЛД за ново произнасяне. АССГ е приложил в действащата към постановяване на обжалваното съдебно решение редакция на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК и не осъществил проверка на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С определение № 6826/14.09.2020 г., постановено по адм. д. 10117/2019 г. по описа на АССГ е оставено без разглеждане искането на С.К за изменение на съдебното решение в частта относно разноските поради липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, но в мотиви на това определение съдът е изложил съображения и за липса на основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Предмет на касационен контрол според изричното описание в касационната жалба е само частта от съдебното решение, с което е разпоредено връщане на делото за ново произнасяне, а останалата част съдебния акт е благоприятен за касатора, поради което и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК не е допустимо да бъде атакувана от него. В този смисъл с репликата на процесуалния представител на С.К в пледоариите по същество на спора в открито съдебно заседание не е възможно да бъде променен предмета на касационен контрол. Неоснователно е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура за нередовност и недопустимост на касационната жалба, защото с нея се атакува част от съдебното решение, което е неблагоприятно за касатора доколкото с нея се разпорежда продължаване на административното производството, а не само исканата от С.К отмяна на наложеното наказание и не са присъдени всички претендирани разноски. Недостатъците на касационната жалба са отстранени преди постановяване на акт от председателя на отделението на Върховния административен съд по чл. 213а от АПК и към настоящия момент не са налице основания за оставянето й без разглеждане. В случая не е възможно да се приеме, че производството по чл. 248 от ГПК, което не приключва със съдебен акт, притежаващ сила на пресъдено нещо, също представлява процесуална пречка за касационен контрол по отношение на съдебното решение в частта му относно разноските, защото оплакването е съединено с процесуално допустима касационна жалба против същия съдебен акт.
Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е валидно, допустимо, но частично неправилно поради промяна в процесуалния закон.
Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика съдържа идентични доводи с изложените в жалбата до АССГ, на които първоинстанционният съд е отговорил последователно и задълбочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, в резултат на което е обоснован и извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяна на оспореното решение на Комисията. В тази част съдебното решение е влязло в сила като необжалвано от КЗЛД, поради което не е налице процесуална причина за обсъждане аргументите на С.К относно наличието на нарушения в административното производство. Само за пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено, че нарушеното право на защита на участник в административното производство, което е констатирано и от АССГ, не съставлява основание за прогласяване на нищожността на издадения акт на КЗЛД и в съответствие с установената съдебна практика обосновано е прието, че Решение № Ж-470#9/13.02.2018 г. като издадено от компетентен орган е действително.
Административният съд след отмяна на атакуваното пред него решение на Комисията е разпоредил делото да се върне като преписка за ново произнасяне в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 168, ал. 5 от АПК, която към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение е действаща. Според § 18 от преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн., ДВ, бр. 15/2021 г.) постъпилите във Върховния административен съд жалби до влизането в сила на този закон се разглеждат по досегашния ред, от което следва, че останалите промени проявяват своето действие според общия принцип за незабавно действие на процесуалните норми. Следователно атакуваната част от съдебното решение е постановена на отпаднало правно основание, поради което трябва да бъде отменена. АССГ не е извършил проверка на всички основания по чл. 168 от АПК, но при липса на касационна жалба от Комисията съдебното решение в частта, с която акта на КЗЛД е отменен е влязло в сила, респективно не са налице и основания за връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.
Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно в частта относно присъдените разноски. При разглеждане на спора пред АССГ С.К е представляван от адвокат, за което е представено пълномощно, но не и договор за правна помощ и съдействие, в който да е постигнато съгласие за адвокатска защита при условията на чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). С оглед доказателствата за направени разноски и изхода на спора административният съд е присъдил само доказаните разноски в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса. По делото липсват доказателства за наличието на основанието по чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на разноски в пола на адв. В.Я, който е извършвал процесуални действия за защита и съдействие на жалбоподателя, но без да е конкретизирано и установено наличието на поне една от предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА.
С оглед на изложеното обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е върната преписката на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и оставено в сила в частта относно присъдените разноски. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо.
По водене на делото пред касационната инстанция С.К е направил разноски в размер на 70 лв., които с оглед изхода на спора има право да му бъдат възстановени от бюджета на КЗЛД.
В производството пред настоящата инстанция С.К е представляван от адв. В.Я при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което не се оспорва от другите страни по спора и се установява от представения договор №918694, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв.. Я трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. за осъществената адвокатска защита в касационно производство по административно дело без материален интерес (чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните разбери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна КЗЛД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт и претендира заплащане на юрисконсултстко възнаграждение, но с оглед изхода на спора няма право на разноски доколкото разноски не се дължат по спор относно разноските, а касационната жалба по същество на съдебния акт е основателна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4529/07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 10117/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е върната преписката на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4529/07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 10117/2019 г. по описа на Административен съд София – град в частта относно присъдените разноски.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни, [населено място], [улица] да заплати на С. К. [ място],[жк], [жилищен адрес] разноски в размер на 70 (седемдесет) лв.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни, [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) на адв. В.Я от Адвокатска колегия-София сумата 600 (шестотин) лв., адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.