Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на О. М против Решение № 442 от 29.09.2020 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело №262/2020 година. С решението съдът: 1/ го осъдил да приключи административното производство по молба от 28.02.2019 г. на „В.2016“ ЕООД, гр. М., като го задължил да издаде изричен акт за продажба на имот - частна държавна собственост - ПИ с идентификатор №48489.13.488 по КК и КР на гр. М., с площ от 7779 кв. м., находящ се в гр. М., О. М, [улица], по реда на чл. 84 и сл. от Правилник за прилагане на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ППЗДС), или мотивиран отказ да издаде същия, 2/ постановил изпращане на преписката на органа и определил 14 - дневен срок за произнасяне, считано от датата на получаване на преписката и 3/ го осъдил да заплати разноски в размер на 1250 лева.
В жалбата са изложени и се поддържат подробни доводи за недопустимост на съдебното решение, евентуално за неговата неправилност поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което да се обезсили, евентуално да се отмени. С касационната жалба се прави и искане за присъждане на съдебните разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът - „В.2016“ ЕООД, гр. М. чрез процесуален представител – адв. З. оспорва подадената касационна жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно и обосновано.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Задължението на областния управител на О. М произтичало пряко от нормативен акт – чл. 84 ППЗДС във връзка с чл. 44, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ)...