Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 5135/04.08.2017 г., постановено по административно дело № 1449/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-22222516003676-091-001/15.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2261/20.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП” гр. С., относно начислени задължения по ЗДДС за периода 01.04.2011 г. до 31.01.2016 г. на [фирма] гр. С., в общ размер на 104 024, 80 лева.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, произтичащи от неспазване на принципите за истинност, законност, равенство и служебно начало. Твърди се, че съдът не е дал конкретни указания за представяне на доказателства за наличие на квалифицирани електронни подписи на лицата, подписали електронно ЗВР и РА, както и не е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документите. Липсата на предприети действия в тази насока представлявало нарушение на съдопроизводствените правила, като с визирането на формален порок и прогласяване на ревизионния акт за нищожен, без да е повдигнат въпросът за компетентността на издателите на акта, съдът бил игнорирал задължението си да постанови решение по съществото на спора. Иска се отмяна на решението, след което делото да се върне на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК за две съдебни инстанции.
На проведеното открито съдебно заседание по делото, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
За ответната страна – [фирма], се явяват юрисконсулт М. и адвокат Р., които оспорват жалбата и молят оспореното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита че решението на Административен съд – София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административен съд – София град е прогласил нищожността на оспорения пред него ревизионен акт, без да разгледа спора по същество, след като е приел, че в представената по делото административна преписка не се съдържат доказателства за това, че ревизионния акт е подписан от съответните органи по приходите с „квалифициран електронен подпис”. Анализирал е разпоредбите на чл. 13 и чл. 16 ЗЕПЕД и е приел, че не всеки подпис върху електронен документ е приравнен има значение на саморъчен подпис, а само квалифицирания електронен подпис по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП. В случая според съда, за издаването на ЗВР, РД и РА като електронни документи, нямало отбелязване, че са подписани с квалифицирани електронни подписи, а по делото не били представени доказателства, от които да е формиран извод, че тези актове са подписани при спазването на чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП. Така постановеното решение е неправилно.
В случая обосновано съдът е приел, че ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Електронните документи са представени по делото с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител преписи, което е процесуално допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. От цитираната разпоредба е видно, че страната е длъжна да представи документа в електронен вид, при поискване. Без да е имало изрично оспорване на формата на ревизионния акт относно вида на положените под него подписи, съдът се е занимал с този въпрос, без да даде изрични указания за ангажиране на доказателства, във връзка с удостоверяването на наличието на квалифицирани електронни подписи на приходните органи. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Доколкото това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да укаже на приходната администрация да представи доказателства, удостоверяващи наличието на квалифициран електронен подпис на издателите на акта. Действително при условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд има задължение да следи служебно дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но нормата на чл. 171, ал. 4 АПК приложима на основание §2 ДР ДОПК му вменява задължение да указва на страните, че за някои обстоятелство от значение на делото не сочат доказателства. Дадени са указания за представяне на административната преписка в цялост, но поради липса на конкретика това обстоятелство не може да бъде разглеждано като изпълнение на изискването на чл. 171, ал. 4 АПК, Следователно изводът за липса на доказателства относно наличие на квалифициран електронен подпис от подписалите акта лица е изграден без предприемането на процесуални действия за изясняване на спора в тази насока.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на определено лице, обективирано по електронен път. Ето защо ЗЕДЕП поставя редица изисквания към този подпис. С. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните: подписът да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от същия закон и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. В разпоредбата на чл. 28 ЗЕПЕД е регламентирано задължението за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги да водят електронен регистър (база данни), в който да публикуват информация за издадените удостоверения за квалифицирани електронни подписи, като доставчикът на удостоверителни услуги не може да ограничава достъпа до регистъра освен по искане на титуляря и само по отношение на неговото удостоверение. С оглед на тази регламентация в закона, съдът е имал възможността освен да поиска информация от приходната администрация по този въпрос, но така също и да извърши служебна проверка в публичните регистри, водени от доставчиците на електронни услуги. Така, от представените пред настоящата инстанция доказателства и при извършена проверка в публичния регистър, воден от доставчика [фирма] B-TRUST е видно, че към датата на подписване на процесния ревизионен акт, която е 15.09.2016 г., на лицата които са го подписали са били издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис, валидни към тази дата, тоест са притежавали квалифициран електронен подпис. Р. акт № Р-22222516003676-091-001/15.09.2016 г. е издаден и подписан от С. Н. Г., чийто срок на валидност на издаденото удостоверение за квалифициран електронен подпис е от 04.04.2016 г. до 04.04.2017 г. и от М. Б. М., чийто срок на валидност е от 17.12.2015 г. до 16.12.2016 г.
Следва, че процесният ревизионен акт като електронен документ е подписан от органите по приходите при ТД на НАП гр. С., с валидни квалифицирани електрони подписи за които са издадени и отразени в публичния регистър съответните удостоверения. Като е достигнал до други изводи и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд - София град е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спорът по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт.
При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по искания на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5135/04.08.2017 г., постановено по административно дело № 1449/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото на Административен съд – София град за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.