Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП /, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР -35/19.09.2017 г. на изп. директор на НАП вр. заповед № 305/16.01.2018 г. на същия, против решение № 20/10.01.2018 г. на Административен съд /АС/ –Варна, постановено по адм. д. № 695/2016 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП с решение № 599/17.12.2015 г., и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2 558.40 лв.

С доводи за неправилност на решението в оспорената част поради касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Р. В“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Подвис“, бл. 31, вх. В, ет. 4, ап. 54 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. К и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в оспорената част, както и да се присъдят на дружеството направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и...