Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на "Р. Е" ЕООД - гр. С. (с предишно наименование "Сидс ойл грейн" ЕООД") чрез процесуалния си представител адв. С.Н и Н.К в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 312/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1911/2014 г. по описа на Административен съд, София-град.

"Р. Е" ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2251300228/22.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в същата част с решение № 135/21.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кремона" ЕООД в размер на 66 350 лв. и съответните лихви, ЗП "Ж.С" в размер на 60 135 лв. и съответните лихви, "Възраждане 71" ЕООД в размер на 37 765 лв. и съответните лихви и "Щалковица - МКД" ЕООД в размер на 40 020 лв. и съответните лихви за различни периоди на 2012 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно постановено при допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства, които представляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че не е следвало съдът да извършва проверка и да отказва правото на данъчен кредит поради неустановяване произхода на стоките - пшеница, царевица и слънчоглед, тъй като той не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Относно съхранението на процесните стоки касаторът излага оплаквания, че и този факт е ирелевантен за правото на данъчен кредит, тъй като обстоятелството, че неупълномощено и без каквато и да е представителна власт лице, е представило част от документите и обяснения при извършената насрещна проверка, не е еднозначно с липса на обекти за съхранение на зърно, находящи се в с. Ч., с. Р. и гр. Д.. По повод предаването на процесните стоки касационният жалбоподател посочва, че това е спорният въпрос по делото, но съдът в тази връзка е постановил решението си при неправилна преценка на събраните доказателства и е игнорирал приетата и неоспорена експертиза, която е установила, че стоките са били натоварени, разтоварени, транспортирани, а индивидуализацията им с оглед на това, че са с родовоопределен характер, изводите на вещото лице за реалност на доставките съдът е следвало да приеме за компетентни и сочещи на реалност на доставките. Сочи се в касационната жалба, че в хода и на ревизионното и на съдебното производство са представени кантарни бележки, товарителници, пътни листове, пътно-прехвърлителни разписки, от които може да се проследи движението на стоките, а относно плащането по доставките сочи, че то не се оспорва от ревизиращите органи. Относно съпътстващите косвени доказателства също според касатора доказват реалността на доставките - представени са справки на "Агроком В.То" ЕООД ("Конкорт" ЕООД) и транспортни документи, както и анализни свидетелства за качествените показатели на зърното. В касационната жалба е налице позоваване на съдебно-счетоводната експертиза по отношение отразяване на данъка при доставчиците. Посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба за всеки един от изброените в настоящето решение доставчици, като касаторът сочи и прилага съдебна практика в този смисъл на ВАС и на СЕС, както и решения по чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС по дела на Съда по правата на човека. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска от отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част, вкл. и в частта за разноските, както и претендира такива. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Н.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Мирчева, я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в тази обжалвана част, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на посочения по-горе касационен жалбоподател.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Мирчева обжалва решението в частта, в която е отменен цитирания по-горе ревизионен акт за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 197456, 15 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от "Б.Б 1966" ЕООД.Рират се оплаквания, че решението в тази обжалвана част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че е законосъобразен отказа на приходните органи на данъчен кредит от посочения доставчик, тъй като е установено, че той не е разполагал с 1107, 12 тона слънчоглед и 187, 50 тона пшеница, тъй като не притежава обекти за съхранение на зърното, нито има персонал за извършване на дейността. Неправилно според касатора съдът е приел, че е доказана реалността на доставките и че непълнотите в товарителниците се преодоляват от събраните доказателства за произход на стоките и последващата им реализация. Касаторът се позовава на чл. 24, ал. 2 ЗЗЗД, но твърди, че от кантарните бележки, представени по делото не установяват предаване на стоките, тъй като в тях липсват номера, не съдържат място на съставяне, а само подпис в графа "приел", а относно приложените експедиционни бележки твърди, че не съдържат подпис на лицето, предало стоките, поради което в касационната жалба се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че от тези документи е установено предаването на процесните стоки. Твърди се, че предаването на тонове селскостопанска продукция, каквато е тази в процесния случай следва да бъде безспорно доказана, за де не остави съмнение за префактуриране на нереални доставки, а доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит за реално извършени доставки на стоки. Според касационния жалбоподател без значение за реалността на преките доставки, е последващата реализация и счетоводното отразяване на стопанските операции при ревизираното лице. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Мирчева.

Ответникът по тази касационната жалба "Р. Е" ЕООД - гр. С. чрез адв.. Н в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва по подробно развити съображения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни и недоказани поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "Кремона" ЕООД в размер на 66 350 лв. през месеците август и септември 2012 г. за пшеница, от ЗП "Ж.С" в размер на 60 135 лв. по 3 бр. фактури, издадени през месеците август и септември 2012 г. за пшеница и слънчоглед, от "Възраждане 71" ЕООД в размер на 37 765 лв. по 4 бр. фактури, издадени през месеците април, май и юни 2012 г. за слънчоглед и от "Щалковица - МКД" ЕООД в размер на 40 020 лв. по фактура № 10...5/27.08.2012 г. за царевица, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установена реалността на процесните доставки. Според съда не е доказан произходът на стоките, тъй като не е установено, че изброените по–горе доставчици са разполагали със земя и персонал, за да произведат фактурираните количества селскостопанска продукция, нито са представени документи за предходните доставки за да се обоснове, че преките доставчици са разполагали с процесните количества, макар и да са регистрирани като земеделски производители. Съдът е посочил в мотивите на съдебния си акт, че макар произходът на стоките не е част от пряката доставка, а от предхождащите я, но в същото време счита че за да прехвърли правото на собственост върху фактурираните количества стоки доставчиците трябва да разполагат с такива, а това е възможно, само ако те са ги произвели или ги са ги придобили от други лица. Относно съхранението на стоките съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства за наличие на склад за съхранение на голямото количество продукция до предаването й на превозвачите. За мястото на натоварване съдът е приел, че се извлича единствено от товарителниците, като не се изяснява там, на това място доставчиците доставчиците да са разполагали със зърното и не е документирано предаването на същото от тяхно име или от техни представители. Въз основа на това съдът е приел, че не е доказано предаването на стоките на превозвачите, тъй като голяма част от товарителниците не са подписани от изпращач, нито има имена на лицата, представляващи изпращачите. По отношение на счетоводното отразяване на доставките съдът е възприел констатациите на приходните органи, че е установено само осчетоводяване на доставките при жалбоподателя, но не при изброените по-горе доставчици. Въз основа на тези мотиви съдът е приел за законосъобразен отказа от правото на данъчен кредит по процесните доставки.

За доставките от „Б.Б 1966” ЕООД първоинстанционният съд е приел, че е доказана тяхната реалност от представените още в хода на ревизията доказателства като кантарни бележки, експедиционни бележки, пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и фактури от превозвачите. Съдът освен от тези доказателства, за да приеме, че фактурираните стоки действително са били предадени от доставчика на получателя, се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от която се установявало, че доставчикът е притежавал фактурираното количество царевица и слънчоглед, поради което той действително го е доставил на ревизираното дружество.

Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата по доставките от "Възраждане 71" ЕООД, а в останалите части по касационната жалба на ревизираното дружество и по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП първоинстанционното решение е правилно постановено.

По касационната жалба на "Р. Е" ЕООД (с предишно наименование "Сидс ойл грейн" ЕООД").

Правото на данъчен кредит е предпоставено от реалността на фактурираните доставки, като в процесния случай доставчиците „Кремона” ЕООД, ЗП "Ж.С" "Възраждане 71" и от "Щалковица - МКД" ЕООД са фактурирали на ревизираното дружество различни количества пшеница, царевица и слънчоглед. Това означава, че за доказването на реалността на доставките следва да се представят убедителни писмени доказателства за реалното предаване на фактурираните доставки на стоки и извършването на услугите по доставките, по които такива са фактурирани. След като получателят по доставките черпи права от правото на данъчен кредит, чрез упражняването му, то негова е тежестта да установи тяхното реално осъществяване. Наличието на представени счетоводни документи и доказателства за разплащане по доставките не е достатъчно, за да се докаже реалното изпълнение на доставките, тъй като осчетоводяването, респ. плащането по тях, не е сред законовите предпоставки за възникване, респ. упражняване на посоченото материално право. Наличието на договори с доставчиците също не доказва реалното изпълнение на доставките, а те, както и фактурите са само доказателства за възникнали облигационни взаимоотношения между страните по доставките, но не и за действителното им осъществяване.

За прецизност на изложението следва да се посочи, че е налице разлика между понятието „доставка на стоки” в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според който е необходимо да се установи прехвърлянето на собствеността на съответната стока и в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, който под „доставка на стока” разбира прехвърляне правото на разпореждане на доставчика с нея като собствена. В тази връзка съдебната практика на ВАС е ориентирана към възприемане понятието на „доставка на стока” по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, поради което не е необходимо доставчикът по доставката да доказва, че е собственик на стоката, нито е необходимо установяване, че се прехвърля правото на собственост върху нея. При положение, че в случая се касае за родовопределени стоки, то съгласно правилото, регламентирано в чл. 24, ал. 2 ЗЗД индивидуализацията на стоките се извършва чрез тяхното предаване на получателите по доставките. Основният въпрос за решаване в настоящия казус е дали наистина е станало това предаване от доставчиците на получателя, за да се извърши и преценката дали законосъобразно последният е упражнил правото на приспадане на ДДС по доставките като данъчен кредит съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

За фактурираните доставки на общо количество от 750 тона пшеница от „Кремона” ЕООД по 3 бр. фактури, издадени през август и септември 2012 г., установено е по делото, че този доставчик е регистриран земеделски производител, но не на пшеница или други зърнени култури, а на кайсии и зарзали, поради което наистина е доказано, че той не е произвел фактурираното количество пшеница. Доказателство, че процесната пшеница този доставчик е закупил от др. не са представени, а и няма такива твърдения от касационния жалбоподател. По делото е представен договор между касационния жалбоподател и „Конкорт” ЕООД (предишно наименование „Агроком В.То” ЕООД), като последният се явява посредник по доставката, който е регистриран земеделски производител на кайсии и зарзали, а също и е установено, че има задължения към НАП в особено големи размери. Въведени са от ревизираното лице доводи, че доставката е извършена чрез посочения посредник и директно стоката е транспортирана на Пристанище „В. И” до последващия купувач на стоката „Л. Д. К България” ЕООД. Такива данни от доказателствата по делото не се установяват. От представената кантарна бележка не се установява реалността на доставките на пшеница, тъй като тя не съдържа реквизити, от които да се направи този извод и е неподписана. Товарителницата, приложената по делото също не доказва реалност на фактурираните доставки. Декларациите за произход на стоката са подписани от А. Я, като в една от тях е посочено, че 400 тона пшеница се продават на ревизираното дружество, без да има данни за посоченото лице дали е земеделски производител или е търговец на зърно и има ли такава регистрация, поради което не може да се обвърже със спорните доставки от "Кремона" ЕООД. Приложената по делото товарителница не носи подпис за изпращач, нито от нея се установява, че стоката директно е предадена чрез посредникът "Конкорт" ЕООД на "Л. Д. К България" ЕООД. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По издадените от ЗП „Ж.С” 3 бр. фактури за доставка на пшеница и слънчоглед, като и по тези доставки твърденията на касационния жалбоподател са, че са осъществени чрез посредника „Конкорт” ЕООД, както и че стоките директно са превозени до последващите купувачи на стоките „П. О” АД и „Л. Д. К България” ЕООД. По време на извършената насрещна проверка на приходните органи на посочения доставчик, за него се установява, че лицето, което е подписало документите по доставките, не е знаел какво подписва предвид приобщения ревизионен доклад на доставчика, издател на процесните фактури. Наличието на товарителници с подпис само на изпращач, не представляват годно доказателства за реалността на фактурираните доставки. При положение, че транспортът по доставките е за сметка на купувача, той е трябвало при пълно насрещно доказване да установи къде и как са натоварени количествата пшеница и слънчоглед и къде и как са разтоварени същите, като по делото липсват доказателства за зърнени база или складове в посочените в товарителниците с. Ч., с. В. и гр. Д.. Наличието на писмени обяснения от доставчика, че стоките действително са доставени на касатора, не е достатъчно за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит от получателя по доставката. Не е установено безспорно, че стоките са доставени чрез посредника „Конкорт” ЕООД директно на посочените крайни клиенти на касатора, което сочи на транзитна доставка, но от доказателствата по делото не може това да се удостовери. В товарителниците за изпращач се сочи посредника „Конкорт” ЕООД, а като получател „Сидс ойл грейн” ЕООД със сегашно наименование „Р. Е” ЕООД, поради което няма достатъчно доказателства за осъществена транзитна доставка директно от доставчика чрез посредника по сделката до клиентите на касационния жалбоподател. Такова доказване не се осъществява и от кантарните бележки, нито от пътно-прехвърлителните разписки. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата и не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е работило по документите по делото, преценката на които не се извършва от него, а от решаващия съд, поради което в заключението са изброени представените документи, но от тяхната съвкупна преценка правилно първоинстанционният съд е заключил, че не се установява реалността на фактурираните доставки на пшеница и слънчоглед от ЗП „Ж.С”. Решението в тази обжалвана част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По издадената фактура № 10...5/27.08.2012 г от „Щалковица – МКД” ЕООД отново твърденията на касационния жалбоподател са, че доставките на 460 тона царевица са осъществени чрез посредника „Конкорт” ЕООД директно до „Зърнени храни България” ЕООД, където стоката е складирана. Този доставчик по делото категорично е установено, че не е регистриран като търговец на зърно, както и че от него са представени само декларации за произход на царевицата, но не и че е регистриран земеделски производител. С оглед предмета на доставките правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че не е доказано, че доставчикът е притежавал процесните 460 тона царевица, за да ги предаде на „Р. Е” ЕООД. За доставките от посочения доставчик са представени само приемни бележки за складиране на царевицата в складовете на "Зърнени храни - България" АД, но липсата на други доказателства съгласно сключения договор - кантарни бележки, носещи подписите на доставчик и получател, или посредник и последващ получател не са представени по делото. Поради изложеното и в тази част решението не страда от сочените от касационния жалбоподател пороци и е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК в тази част следва да бъде оставено в сила.

По доставките от „Възраждане 71” ЕООД по 4 бр. фактури за 227, 50 тона слънчоглед отново касационният жалбоподател сочи „Конкорт” ЕООД като посредник по доставките и доставянето на стоките директно на последващия получател "Б. О" АД с доставчик касатора, което сочи на транзитна доставка.

Първоинстанционинят съд е постановил в тази част решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил многобройните доказателства, представени във връзка със спорните доставки от "Възраждане 71" ЕООД и поради тази причина настоящият състав не може да извърши необходимата проверка по чл. 218 АПК за спазване на материалния закон и по оплакванията на касатора, тъй като е налице забрана по чл. 220 АПК в касационното поризводство да се правят за първи път фактически установявания.

В обжалваното решение съдът е посочил, че са налице фактури от предходен доставчик "Омега 01-К.Л." ЕООД и че след като приходните органи не са го намерили не е установена реалността на фактурираните доставки на слънчоглед. Останали са без преценка редица доказателства по делото, като кантарни бележки, експедиционни бележки, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, лабораторни анализи на стоките, фактури от превозвачи и пътно-прехвърлителни разписки. На практика съдът не е изложил самостоятелни мотиви и не е извършил преценка на изброените по-горе доказателства, а само е посочил, че е установено в хода на ревизията, че и прекият доставчик и предходния му не са регистрирани като търговци на зърно. Повторени са изводите на приходните органи в ревизионния доклад и в решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, че представените доказателства за спорните доставки са непълни, без посочване изрично в какво се дължи тази непълнота или несъответствия. Липсата на преценка на всяко едно от доказателствата, касаещи процесните 4 бр. фактури и в тяхната съвкупност, както и в тази връзка и преценката на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, е довело до неправилност на решението в тази обжалвана част, поради което настоящият касационен състав е поставен в невъзможност да извърши преценката по съществото на спора за спазването от решаващия съд на материалния закон и предвид забраната по чл. 220 АПК за фактически установявания за първи път в касационната инстанция.

С оглед гореизложеното решението в обжалваната част по доставките от "Възраждане 71" ЕООД е неправилно постановено и подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в тази му част следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав и произнасяне по същество при спазване указанията, дадени в настоящето решение.

По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП” – София.

Установено е по делото, че доставчикът „Б.Б 1966” ЕООД е издал на „Р. Е” ЕООД (с предишно наименование „Сидс ойл грейн” ЕООД) фактури за доставка на 187, 58 тона пшеница и 11007, 120 тона слънчоглед и за тях първоинстанционният съд е приел, че е доказана тяхната реалност. И при тези доставки са представените кантарни бележки, експедиционни бележки, пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и фактури от превозвачите, като съдът е приел, че от тях при съвкупният им анализ се установява реалността на процесните доставки. От заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като компетентно дадено е установено осчетоводяване на фактурите не само при ревизираното дружество, но и при доставчика „Б.Б 1966” ЕООД, при който има данни и за предходните доставчици на процесните стоки – „Т. М” ЕООД и „Еврострой 98” ЕООД. От доказателствата по делото се установява, че тези доставки са извършени чрез посредничеството на "Борострой" ЕООД. Вещото лице изрично е отразило в съдебно-счетоводната експертиза, че при проверка на сметка 304 „Стоки” при посочения доставчик се установява, че е притежавал процесното количество зърно, което е продал на „Р. Е” ЕООД, а и от данните в Министерството на земеделието и храните е установено, че доставчикът е търговец на зърно. Вещото лице е установило и счетоводно отчитане на закупеният слънчоглед направо от "Б. О" ЕООД, а това се установява и от подписаните за предал и приел кантарни бележки. За спорните доставки са представени и анализни свидетелства с качествените показатели на зърното от складовата база на "Зърнени храни - България" АД - гр. Д. могили и със съдържащ се в същото свидетелство опис на кантарните бележки с отбелязване на техните номера, дати, превозно средство, текло - бруто, тара и нето, вместимост и находящото се количество в съответните клетки на зърнобазата. Последната е издала и приемни бележки при складиране на стоката. Тези доказателства като частни документи не са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК относно тяхното авторство, поради което преценени в съвкупност със съдебно-счетоводната експертиза, която изрично е посочила, че е проверила счетоводното отчитане на доставките при "Б.Б 1966" ЕООД са довели решаващият съд до законосъобразния извод за реално осъществени доставки на пшеница и слънчоглед.

Оплакванията в касационната жалба, че кантарните бележки нямат номера, нито място на съставяне не намират опора при преценката на тези доказателства. Налице са подписани от страните по доставката кантарни бележки, които не са оспорени от приходната администрация пред първоинстанционния съд по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната автентичност. По отношение на представените експедиционни бележки в касационната жалба се твърди, че те не съдържат подпис на лицето, което е предало стоките, както и че стоката е транспортирана от с. Р., за което няма доказателства, че доставчикът е имал складова база там, предвид че относно слънчогледа, който е фактуриран е от реколта 2011 г., поради което според касатора е следвало да има данни къде е съхраняват пред доставката. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като при преглед на процесните кантарни бележки се установява, че те са двустранно подписани от приел стоката от името на "Сидс ойл грейн" ЕООД и за измерил стоката - Б.Б, представляващия прекия доставчик и както се посочи по-горе няма пречка да не се ценят предвид и неоспорването по реда на чл. 193 ГПК от приходната администрация пред решаващия съд. Относно предходните доставки касационният жалбоподател излага оплакване, че макар да са представени фактури от „Т. М” ЕООД и „Еврострой 98” ЕООД, при извършените насрещни проверки в хода на ревизията, те не били намерени, следва да се отбележи, че ненамирането на доставчиците или непредставяне на доказателства от тях, не може да се окаже отрицателно върху правото на получателя да приспадне данъчен кредит при наличие на представени от него доказателства за пряката доставка и то само за тези, които са двустранно подписани от страните по доставката – доставчик и получател или техния посредник. При проверката по чл. 218 АПК настоящият съд приема, че правилно първостепенния съд при съвкупната преценка на доказателствата и установеното от заключението по съдебно-техническата експертиза счетоводно отчитане по доставките и при получателя и при доставчика, е направил законосъобразен извод за реалност на спорните доставки от "Б.Б 1966" ЕООД и правилно е отменил в тази част ревизионния акт. В тази обжалвана част решението е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото решението следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на "Р. Е" ЕООД за разликата над 600, 99 лв. до пълния размер от 712 лв., а в частта за присъденото на дирекция "ОДОП" - гр. С. юрисконсултско възнаграждение решението следва да се отмени за разликата над 1 015, 05 лв. до пълния размер от 4 572 лв. Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски от „Р. Е” ЕООД, на тази страна за касационната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 3 740, 62 лв., а на дирекция „ОДОП” – гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 015, 05 лв.

При новото разглеждане на делото съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК и да се произнесе и по разноските пред настоящата касационна инстанция предвид изхода на делото в частта, която е върната за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 312/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1911/2014 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Р. Е” ЕООД – гр. С. (с предишно наименование "Сидс ойл грейн" ЕООД") срещу РА № 2251300228/22.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 135/21.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Възраждане 71" ЕООД в размер на 37 765 лв. и съответните лихви и

ВРЪЩА делото на Административен съд, София - град за ново разглеждане от друг съдебен състав в посочената част и произнасяне по същество при спазване указанията, дадени в настоящето решение.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани части.

ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските, присъдени на "Р. Е" ЕООД (с предишно наименование "Сидс ойл грейн" ЕООД) за разликата над 600, 99 лв. до пълния размер от 712 лв.

ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските

под формата на юрисконсултско възнаграждение, присъдени на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за разликата над1 015, 05 лв. до пълния размер от 4 572 лв.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на „Р. Е” ЕООД – гр. С. (с предишно наименование "Сидс ойл грейн" ЕООД") разноски за касационната инстанция в размер на 3 740, 62 лв.

ОСЪЖДА „Р. Е” ЕООД – гр. С. (с предишно наименование "Сидс ойл грейн" ЕООД") да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 015, 15 лв.

Решението не подлежи на обжалване.