Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационната жалба подадена от "Т. Т" АД против решение № 108 от 09.08.2017 г. постановено по адм. дело № 127 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Ловеч, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ001553 от 04.12.2015 г., издаден от орган по приходите в община Т., потвърден с решение № И-МП-10 от 18.03.2016 г. на началник отдел „Местни приходи” при община Т., в частта на определените размери на задълженията за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2010 г. – 351, 72 лв., за 2011 г. – 1 859, 00 лв., за 2012 г. – 1 848, 80 лв.

Касаторът счита, че решението е неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е преценил АУЗД за законосъобразен, тъй като при липсата на каквито и да е мотиви, органът по приходите е приел, че ТБО за периода 2010 – 2013 г. по отношение на процесния имот следва да се начисли на база данъчна оценка на имота по декларация от 2013 г. За същия имот „Общински пазари” ЕООД е заплатило ТБО на база заявен „Бобър”, но през този период „Т. Т” АД не е било собственик на имота и обективно няма как да подаде заявление за определяне на ТБО за същия имот на база „Бобър”. Едва след прогласяване на нищожността на извършената продажба на имота е подадена декларация по ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). В акта липсват мотиви защо се приема този начин на изчисляване на ТБО. Оспореният акт изцяло възпроизвежда отмененият такъв, което обуславя неговата нищожност....