О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 825
С., 08.12..2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. ДРАГНЕВ
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №3013/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А. чрез адв. Д. К., както и по касационна жалба на М. С. Д. срещу решение №1876 от 07.03..2016г. по гр. дело № 14141/2014г. на Софийски градски съд, с което в една обжалвана част, по приет съгласно молба на ищеца по чл. 228 ал. 3 ГПК и разгледан от първоинстнационния съд иск за отмяна(чл. 135, ал. 1 ЗЗД) на договор за покупко - продажба на недвижим имот по нот. акт №48 от 25.03.2011г, сключен преди завеждането на иска с продавачи М. и Б. Д., с купувач А. С. А., е обезсилено решение от №231 от 21.01.2014г по гр. д № 21666/2011г на Софийски районен съд, Делото е върнато за разглеждане на този иск в отделно производство, поради недопустимото му предявяване по реда на чл. 228, ал. 3, вр чл. 214 ГПК по висящото дело, с предмет други отменителни искове срещу първоначалните ответници, които са уважени от първоинстанционния съд и в тази част решението е влязло в сила,
За да обезсили постановеното решение в тази част, въззивният съд е ревизирал допуснатото от първоинстанционния съд по реда на чл. 228 ал. 3 ГПК изменение на иска с привличане на нов ответник – касатора А. С. А. и други лица, като решаващо е изтъкнал недопустимостта по висящото дело да се предявява нов иск, Първоначално отменителният иск е бил заведен от кредитора Б. Д. Я. с предмет отмяна на две дарствени разпореждания на длъжника Е. С. Д., прехвърлил през 2006г, в ид. части, свой недвижим имот на двете си дъщери - ответниците С. и Е. Д.,понастоящем пълнолетни.Придобитата от последните собственост е била прехвърлена от тях чрез покупко - продажба, с нот. акт № 96 от 07.06.2010г, на ответника М. Д., брат на първия ответник. Това са сделките, посочени за отмяна с исковата молба, но тъй като в отговора по чл. 131 ГПК е било изтъкнато и обстоятелството, че преди завеждане на иска процесният имот е бил продаден на трето лице, ищецът е поискал конституирането на приобретателя и настоящ касатор А. С. А., предявявайки отметнителен иск по отношение и на сделката му за покупко - продажба, обективирана в нот. акт №48 т.ІІ нот. д. № 224/2011г на нотариус И.Д.,
В приложеното към жалбата на А. С. А. изложение на основанията по допускане до обжалване се формулират седем въпроса,
1.Посочено ли е в жалбата основание за недопустимост на първоинстанционното решение, поради неправилно съединяване на искови претенции? К. се позовава на липсата на оплакване във въззивната жалба и изтъква противоречие с ТР № 1 / 2013г ОСГТК, тъй като въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
2.Излиза ли съда извън предмета на делото, когато се обсъжда възражение, които въззивникът не е направил. Доразвиват се съображенията, почепвани от пректика на ВКС по чл. 290 ГПК за ограничения въззив.
3.Следва ли в изпълнение на чл. 147 ГПК, СГС да укаже конкретно, точно и ясно кои факти всяка от страните носи тежестта да докаже, респ. не сочи доказателства. Цитира се практика на ВКС по чл. 290 ГПК, свързана с довод за липса пълен на доклад по делото и дължимото съдействие от въззивния съд в тази връзка.
4.Налице ли е служебно съединяване на искове по чл. 213 ГПК?
5.Налице ли са предпоставките за съединяване на искове?
6. Как се осъществява контролът върху преценката на съда за наличие на предпоставки за съединяване на искове?
По така поставените свързани три въпроса се изтъква противоречие с опр. № 52/2016 по гр. д №492/2016 ІІІ г. о, което в сходна, според защитата, хипотеза, допуска съединяване.Изтъква се и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по шестия въпрос, като се сочи възприетото в практиката на ВКС, че преценката по чл. 123 ГПК за съединяване поради връзка на делата не подлежи на инстанционен контрол, освен ако исковете са недопустими и родовата подсъдност е различна (реш. №831/2005 по гр. д № 555/2004 ВКС )
7. Има ли увредения кредитор интерес от П. иск и допустим ли е той, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание?
По този въпрос се изтъква основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и противоречие с установена практика на ВКС.
По касационната жалба на М. Д. е приложено изложение, което е идентично с изложението на жалбоподателя А. С. А., също изготвено адв. Д. К.. Отговор по тази жалба е депозирал другият касатор, който я счита за основателна.
Ответникът по жалбите и ищец по делото Б. Д. Я. не е заявил отговор,
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място въззивният съд е съобразил установените в задължителната съдебна практика предпоставки за служебна проверка по допустимостта на решението, в пределите на подадената въззивна жалба, Ограниченията с оглед заявените от въззивния жалбодател оплаквания касаят проверката при правилността на решението, а не тази по допустимостта му. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип е отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата В. съд е съобразил разясненията в ТР № 1/04.01.2001г по т. д №1/2000 г ОСГК и т. 1 ТР № 1/ 2013г ОСГТК, поради това по първите два въпроса не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,
Въпросът по т. 3 от изложението за съдържанието на доклада по чл. 147 ГПК и задълженията на въззивната инстанция при нарушения и пропуски от първоинстанционния съд, не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК за връзка с решаващо произнесения с въззивното решение правен въпрос.В. съд е проверил служебно допустимостта на първоинстанционно решение и го е обезсилил в обжалваната част, съобразявайки установената по прилагането на чл. 214 и чл. 228 ал. 3 ГПК и чл. 2 ГПК практика на ВКС за случай, при който след завеждане на исковата молба се е стигнало до прибавяне на ново основание, ново искане и нов ответник - реш. № 106 от 2011г по гр. д №1460/2009 ІV. г. о, реш. №83 от 2013г по гр. д №916/2012 ІІ г. о, реш. № 51 от 2014г по гр. д №1977/2013г ІІ т. о и др., по чл. 290 ГПК.
Въпросът по т. 4 от изложението не е правен. Отговорът му е в наличието, или липсата на определение по реда на чл. 123 ГПК,като процесуален факт. Определение № 52/2016 по гр. д №492/2016 ІІІ г. о дава разрешение за случай, при който първоначалната искова молба е нередовна, оставена е без движение и предвид уточняване на обстоятелствата и произтичащите от тях искания, са посочени нови ответници, Случаят по настоящето дело е различен.
Наред с това, съединяване на настоящето дело с друго дело по реда на чл. 213 ГПК не е постановявано, последица от което е невъзможността горните инстанции да приемат този процесуален факт за осъществил се. Ето защо и въпросите по т. 5, т. 6 от изложението, при които се предпоставя постановено от първоинстанционния съд съединяване на дела е, не отговарят на критерия в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за връзка на въпроса с решаващата дейност на съда по обжалваното решение, разяснен с приемането на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г по т. д № 1/2009 ОСГТК.
На последния по ред въпрос ( т. 7 от изложението ) също не е даван отговор с решението. Цитират се неприложими в случая указания по т. 1 от ТР №1/2013г. по т. д № 1/2013г ОСГТК. В. съд не е приложил, или отказал да приложи императивна материалноправна норма, а е приложил процесуалноправни императивни норми, уреждащи допустимостта предметът на делото да се изменя след завеждане на исковата молба, приложил е последиците при недопустимо изменение, Възраженията на настоящите касатори за липса на правен интерес при ищеца като кредитор, за липса на идентичност на имотите и пр. касаят преценка относно правния интерес и основателността на иска срещу тях, който иск предстои да бъде надлежно разгледан след връщането на делото в първа инстанция, където тепърва следва да се извърши и проверка за редовността на исковата молба.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение №1876 от 07.03.2016г. по гр. дело № 14141/2014г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.