Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Тодоров Ин" ЕООД, представено от адв. Н.П, срещу решение № 1234/31.05.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 903 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617004934-091-001/08.12.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената при оспорването по административен ред част. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Като противоречащо на процесуалния закон определя липсата на собствени мотиви на съда и възпроизвеждането на изводите от потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Пловдив е оспорен РА в потвърдената при оспорването по административен ред част относно установените в тежест на „Тодоров Ин“ ЕООД публични задължения: 1. По ЗДДС /за ДДС в общ размер 26 315.66 лева с лихви в общ размер 3 468.17 лева/ - в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 406.41 лева в д. п.м. 11.2014 г.; допълнително начислен на основание чл. 86 ЗДДС данък в общ размер 26 074.50 лева в данъчни периоди м. 12.2015 г. и м. 12.2016 г. 2. По ЗКПО – относно определянето на задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в размери съответно 2...