Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 178 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК), във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1310 от 22.11.2018 г. по преписка № КЗК - 890/2018 г., на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗК и чл. 176, ал. 1 от ЗК, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК):

1. ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 645 / 10.09.2018 г. на Министерски съвет на Р. Б за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „К. Ч”, община С., област Б.;

2. ВЪЗЛАГА на Министерство на туризма и на Министерски съвет на Р. Б да заплатят направените от жалбоподателя „АКРА ЛИДО” ООД разноски в размер на 2540 лв. представляващи адвокатско възнаграждение и платена държавна такса и

3. О. Б. У. искането на Министерство на туризма и Министерски съвет за възлагане на направените в производството разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение във Върховния административен съд са постъпили две касационни жалби, както следва:

Първата касационна жалба, подадена директно до ВАС с вх. № 19215/05.12.2018 г. е от Министерски съвет на Р. Б (МС на РБ), гр. С., представляван от Х.Г с пълномощно № Н-1202/17.05.2017 година. Касационният жалбоподател счита, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което КЗК е стигнала до необосновано решение, противоречащо на материалния закон. Твърди, че решението е постановено въз основа на мотиви, в което не е включено становището на Министерския съвет като ответник по подадената до КЗК жалба, и по тази причина липсват правни изводи за необоснованост на жалбата на „А. Л” ООД.

По отношение на първия мотив за отмяна на Решение № 645/2018 г. заявява неправилност поради това, че КЗК се основава на анализ, който е в противоречие с материалния закон – ЗУЧК (Закон за устройството на Черноморското крайбрежие). Заявява, че обектът на концесията е индивидуализиран с акт № 377/1998 г. за изключителна държавна собственост и със специализираната карта и регистри, приети с Протокол № 5 от 4.12.2012 г. на комисията по чл. 18 от Наредба № 1/2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, а не както е приела КЗК въз основа на кадастралните карти и регистри от 2007 г., като в тази връзка се основава на § 24 от ПЗР на ЗУЧК и на факта, че кадастралната основа на крайбрежната плажна ивица на гр. Ч. не е актуална. Твърди, че договорът за наем с „А. Л” ООД за морски плаж „Черноморец – изток”, който плаж КЗК незаконосъобразно е приела за отделен поземлен имот, не може да бъде противопоставен на решението за предоставяне на концесия и че незаконосъобразност може да се търси само ако държавата засяга частна собственост.

По отношение на втория мотив за отмяна на РМС № 645/2018 г. поради неправомерно завишено концесионно възнаграждение, съобразно площта на обекта на концесията, касаторът заявява, че конкретното концесионно възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от ЗУЧК не се определя от Министерския съвет, а от офертата на спечелилия конкурса кандидат след наддаване върху минимален размер, определен съгласно Методиката по чл. 8, ал. 2 от ЗУЧК. По-конкретно: минималното концесионно възнаграждение е определено в т. 11.1. от РМС № 645/2018 г. на 26 961 лв., а в т. 11.2 е определено минимално „роялти” от 19.4 на сто върху размера на базата за изчисляване по т. 11.1, което е конкурсно условие към всички кандидати и е въпрос в рамките на оперативната самостоятелност на концедента. А конкретния размер на бъдещото концесионно възнаграждение зависи от роялти, предложен от спечелилия конкурса кандидат, поради което решението на КЗК и в тази част не почива на материалния закон.

По отношение на третия мотив за отмяна на РМС № 645/2018 г., защото не са били посочени конкретни изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, касационният жалбоподател счита същия този мотив за необясним, тъй като въпреки че КЗК се е позовала на становищата на компетентните органи, че не се налагат ограничения по чл. 4, ал. 3 от ЗУЧК за достъпа на граждани до морския плаж, необосновано е приела за порок на акта липсата на конкретни задължения към бъдещия концесионер. Заявява, че в т. 8.2.17 от обжалваното решение на МС е предвидена принципна възможност за такива задължения при възникване на непредвидени обстоятелства, поради което приетото от КЗК не почива на закона.

По така изложените съображения моли решението на КЗК да бъде отменено и с оглед приложението на чл. 222 от АПК и установеният по закон 7-членен състав на КЗК счита, че при евентуална отмяна ВАС следва да реши делото по същество въз основа на представените по преписката доказателства, като изразява становище, че жалбата на „А. Л” ООД е неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли обжалваното решение на КЗК да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно Наредба за заплащането на правната помощ.

Втората касационна жалба, подадена чрез Комисията за защита на конкуренцията с вх. № към КЗК - 890/10.12.2018 г. е от Министерство на туризма, гр. С., представлявано от Н.А – министър на туризма, чрез главен експерт Д.Д – пълномощник с юридическо образование. В тази жалба се твърди, че решението на КЗК е недопустимо и неправилно.

Относно първият посочен порок счита, че жалбата е срещу акт, извън актовете, посочени в чл. 156 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК). На първо място заявява, че определянето на обекта на концесията от концедента представлява подготвително действие, което се извършва след издаване на заповед от министъра на туризма, а подготвителните действия – определянето на площта и границите на обекта и съгласуването на документацията по провеждане на процедурата не подлежат на обжалване, защото същите попадат в обхвата на ал. 4 на чл. 156 ЗК. На второ място според него не става ясно дали атакуваният акт се обжалва като незаконосъобразен или нищожен, тъй като е налице противоречие в твърденията на жалбоподателя. На следващо място счита, че жалбата е подадена от лице без процесуална легитимация, което няма правен интерес от обжалване на Решение № 645 на Министерския съвет от 10.09.2018 г., тъй като не е „заинтересовано лице” съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗК и на четвърто място счита, че жалбата е недопустима, защото никъде в нея не е посочено нито едно от изчерпателно изброените основания за оспорване на административния акт – чл. 146 от АПК. По тези съображения този касатор счита, че жалбата на „А. Л” ООД не следва да бъде разгледана по същество, тъй като е недопустима и постановеното решение на КЗК в този смисъл е недопустимо.

Относно вторият посочен порок, на първо място касаторът заявява, че неправилно в мотивите си на стр. 9 КЗК посочва разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗУЧК, които влизат в сила от 01.01.2019 г., а възлагането на концесиите към момента на приемане на обжалваното решение на Министерския съвет се извършва не по ЗК, а по реда на Глава втора „а” от ЗУЧК.

Относно описанието и индивидуализацията на обекта на концесия касаторът заявява, че би следвало да бъде разгледана схемата, определяща концесионната територия, изготвена през юли 2018 г. от инж. Д.П, в която са използвани данните от Акт за изключителна държавна собственост № 377/19.06.1998 г., съставен за морски плаж „К. Ч”; Изработената за този морски плаж специализирана карта и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, приета с Протокол № 5 от 4.12.2012 г. на Комисията по чл. 18 от Наредба № 1 от 16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК и По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., одобрени със Заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра поземлен имот - изключителна държавна собственост с идентификатор 81178.5.328, представляващ морски плаж „К. Ч”. На това място се позовава на единствено приложимата разпоредба на § 24 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 40 от 13 май 2014 г.), при което заявява, че след изработването на специализирана карта през 2012 година, няма изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени 2007 година. В кадастралната карта към месец септември 2018 г. границите на поземления имот, представляващ морски плаж „К. Ч” не са променени въз основа на данните в приетата специализирана карта и не са в съответствие с определените чрез геодезическите измервания граници на морския плаж, като границите му към морето не са нанесени, поради което и определянето на общата площ и на активната плажна площ на плажа е извършено в съответствие с § 24 от ПЗР на ЗИД на ЗУЧК. В тази връзка счита, че представената като доказателство схема от „А. Л” ООД е неотносима, доколкото концесионната процедура няма нищо общо с тръжната процедура по отдаване под наем и то прекратена. Подробно в касационната жалба касаторът посочва площите по специализирана карта, която счита за относима и по кадастралната карта, която счита че е неотносима, относно обща площ на плажа, активна плажна площ, дължина на бреговата линия. Твърди, че са изключени от площта на обекта морски плаж „К. Ч” имоти с дублиращи се права или застъпване на имоти, записани в собственост на други лица - частни лица, дружества, общината, държавна собственост, различна от изключителна държавна, какъвто е плажа „К. Ч”, който се отдава на концесия.

На следващо място касационният жалбоподател заявява, че с т. 1 от Договор № РД-02-28-7/22.04.2015 г. за „отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Черноморец - Изток”, разположен на територията на община С., област Б.,” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е предоставен на наемателя „А. Л” ООД за временно и възмездно ползване този плаж, с активна плажна площ по координатен регистър в размер на 2476 кв. м, но обектът на този договор за наем всъщност е част от морски плаж „К. Ч”, като при обособяването му с цел отдаване под наем на част от морски плаж „К. Ч”, е сложено името „Черноморец - Изток”. В тази връзка счита, че в пълно противоречие с приложените документи и регистри КЗК прави извод, че „е налице съществуването на два самостоятелни обекта: морски плаж „Черноморец - Изток” и морски плаж „К. Ч”, тъй като и в кадастралната карта, и в специализираната карта няма морски плаж с идентификатор или наименование „Ч. И”, няма и издаден Акт за изключителна държавна собственост, а единствено е посочен морски плаж „К. Ч”. Освен това заявява, че е в правото на министъра на туризма да определя дали морски плаж ще се управлява с отдаването му под наем или предоставянето му на концесия, като при наличие на сключен наемен договор, същият автоматично се прекратява при сключване и влизане в сила на концесионен договор.

По отношение на грешния (според касатора) извод на КЗК във връзка с определения размер на годишното концесионно възнаграждение, касационният жалбоподател заявява, че концесионното възнаграждение и ставката „роялти” са определени съгласно Методика, на която се е позовал и първият касационен жалбоподател, а в своето решение КЗК никъде не излага твърдения и обяснение именно как трябва да се изчисли тази ставка.

По отношение на грешния (според касатора) извод на КЗК, че концедентът не е посочил „какви са задълженията на бъдещия концесионер, свързани с осигуряването на националната сигурност и отбраната на страната”, касационният жалбоподател се позовава на приложените становища и проведени съгласувателни процедури изцяло в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3 от ЗУЧК и чл. 24 от ЗК, от които става ясно, че отдаването на морския плаж на концесия не води до заплаха на националната сигурност или отбраната на страната. Освен това в т. 12.1 от РМС № 645/10.09.2018 г. е посочено задължението на концесионера да спазва изискванията, свързани с националната сигурност.

По тези подробно развити съображения този втори касационен жалбоподател моли решението на КЗК да бъде обезсилено и производството по преписка № КЗК - 890/12.10.2018 г. да бъде прекратено, а в случай, че жалбата е допустима, моли решението да бъде отменено като неправилно и да се потвърди законосъобразността на Решение № 645 / 10.09.2018 г. на Министерски съвет на Р.Б.П присъждане на всички направени разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Отново претендира разноски, като прави възражение за прекомерност в случай, че хонорарът е над минималния съгласно наредбата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез надлежно упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт З.С оспорва жалбите, счита че са неоснователни и недоказани и следва да бъдат оставени без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От ответника „АКРА ЛИДО” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Братислава”, ваканционен комплекс „Атия” – офис, представлявано от управителите М.Я и Д.Ч, чрез адв. Д.С от БАК, е постъпил писмен Отговор по касационната жалба на Министъра на туризма, в който са развити обстойни съображения както относно възраженията за недопустимост на решението на КЗК, така и относно възраженията за неправилност на решението на Комисията. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се остави в сила оспореното решение като обосновано и правилно. Писмен отговор по касационната жалба на Министерски съвет на Р. Б не е представен, но в открито заседание пред ВАС, пълномощникът на ответника адв. М.Г - САК, оспорва и двете жалби и моли да бъдат оставени без уважение, а постановеното от КЗК решение да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Заявява, че няма претенция за разноски.

Участващият в касационното производство представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че жалбите са неоснователни, а решението на КЗК е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на ВАС констатира, че решение № 1310 от 22.11.2018 г. по преписка № КЗК - 890/2018 г. е било съобщено по e-mail и на двамата касатори на датата 26 ноември 2018 г., поради което законоустановеният в чл. 178, ал. 1 от ЗК 14 - дневен срок започва да се брои от следващия ден и изтича на 10 декември 2018 година – понеделник, присъствен ден. Както се установи по-горе, първата касационната жалба е депозирана на 05.12.2018 г., а втората - на 10.12.2018 г., поради което е спазен преклузивният срок. Касационните жалби са подписани от надлежно упълномощени лица и са насочени срещу решение, което е неблагоприятно за тези страни. С оглед всички тези факти, и двете касационни жалби се явяват процесуално допустими, а разгледани по същество, са и основателни.

За да постанови описания в началото на решението правен резултат, тоест да отмени като незаконосъобразно Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „К. Ч”, община С., област Б., Комисията за защита на конкуренцията на първо място е посочила, че предмет на обжалваната концесия е предоставянето на такава за морски плаж, поради което съгласно чл. 8а, ал. 1 от ЗУЧК същата се предоставя при условията и по реда на този закон чрез провеждане на процедура - конкурс за определяне на концесионер, следователно, приложимите с оглед предмета на концесията закони са ЗК и ЗУЧК. Цитирала е чл. 8д, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЧК и е констатирала, че жалбата на „А. Л” ООД – „заинтересовано лице” по смисъла на § 1, т. 5 от ЗК в оспорваната концесионна процедура, е подадена пред КЗК на 25.09.2018 г., т. е. в законоустановения 10-дневен срок по чл. 8д, ал. 2 от ЗУЧК във връзка с чл. 156, ал. 2 ЗК от обнародването на обжалваното решение в Държавен вестник (на 14.09.2018 г.), поради което КЗК е приела, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

По-конкретно, за основателно КЗК е счела твърдението на жалбоподателя, че в Решение № 645/10.09.2018 г. на Министерски съвет на Р. Б погрешно е индивидуализиран обекта на концесия, като в посочената площ неправомерно е включен и отдадения под наем на „АКРА ЛИДО” ООД морски плаж „Черноморец - изток”, който представлява отделен поземлен имот, предвид на което излиза, че в една концесионна процедура неправомерно са обявени два съвсем отделни обекта - морски плаж „Черноморец – изток” (за който към настоящия момент е сключен договор за наем) и морски плаж „К. Ч”, както и твърдението, че поради погрешно определения обект на концесията необосновано е завишен и размера на минималното годишно концесионно възнаграждение, а оттам и на депозита за участие. КЗК е посочила, че правната рамка, която регулира реда за предоставяне морските плажове на концесия се съдържа в ЗУЧК и ЗК. Цитирала е разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗУЧК. Констатирала е от представената като писмено доказателство по преписката кадастрална карта издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Б., че поземления имот морски плаж „К. Ч” с идентификатор 81178.5.328 е с обща площ от 4579 кв. м., а начин на ползване е определен като крайбрежна плажна ивица. Констатирала е още, че са представени също така и пет кадастрални карти издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Б. за поземлени имоти - крайбрежна плажна ивица с идентификатори 81178.5.349, 81178.5.350, 81178.5.351, 81178.5.352 и 81178.5.353 и с площ съответно: 254 кв. м., 431 кв. м., 173 кв. м., 192 кв. м. и 109 кв. м. (или общо 1159 кв. м.), както и две кадастрални карти издадени за поземлени имоти-скали с площ съответно: 517 кв. м. и 1780 кв. м. (или общо 2297 кв. м.), като е записано, че и седемте поземлени имота са част от Морски плаж „К. Ч”. От така изложеното е направила извод, че при откриване на настоящата концесионна процедура и определяне на нейния обект - морски плаж, Министерският съвет се позовал на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., община С., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-12 от 24 април 2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От извършения от страна на КЗК анализ на така представените кадастрални карти, КЗК е установила, че е налице твърде голямо разминаване между посочените в Решението на МС размери на Морски плаж „К. Ч” и тези размери, посочени в кадастралните карти, доколкото в решението общата площ на морския плаж за имот с идентификатор 81178.5.328 е записана 4042 кв. м., а в кадастралната карта - 4579 кв. метра. От друга страна активната плажна площ в решението на МС е записана 3445 кв., а в кадастралните карти - 1159 кв. м., т. е, почти два пъти по-малко от посоченото в решението. По същия начин е налице съществено разминаване и в площта заета от скали, където в решението на МС е посочена в размер 203 кв. м, а в кадастралните карти - 2297 кв. метра. Съществено разминаване в размерите на морски плаж „К. Ч” КЗК е установила и от представена схема рег. № 300-2-70/12.02.2002 г., видно от която общата площ на плажа е 1987 кв. м, активната плажна площ е 1545 кв. м., каменист плаж (скали) - 212 кв. м.; брегоукрепителни съоръжения - 230 кв. м и дължина на бреговата линия – 386 м, от която схема е видно също, че на североизток този плаж граничи с морски плаж „Черноморец – Изток”, като ги разделя брегоукрепителното съоръжение. От така установеното разминаване по отношение размерите на морски плаж „К. Ч”, както и от представените кадастрални карти и схеми, КЗК е приела, че е налице съществуването на два самостоятелни обекта: морски плаж „Черноморец – Изток” и морски плаж „К. Ч”, която констатация се подкрепя и от факта, че за морски плаж „Черноморец – Изток” има сключен договор за наем от 22.04.2015 г. между МРРБ и „А. Л” ЕООД, като в т. 1.1. имота - морски плаж „Черноморец – Изток” с активна площ от 2476 кв. м. е индивидуализиран като самостоятелен обект съгласно специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия картография и кадастър с Протокол № 5 от 04.12.2012 година. С оглед на извършения анализ, КЗК е счела, че концедента незаконосъобразно в Решение № 645/10.09.2018 г. е включил и отдадения (или част от отдадения) под наем на „АКРА ЛИДО” ООД морски плаж „Черноморец – Изток”, който представлява отделен поземлен имот, което се подкрепя и от обстоятелството, че със Заповед № Т-РД-16-216/03.08.2018 г. Министърът на туризма е прекратил тръжната процедура по отдаване под наем на морски плаж „К. Ч”, открита със Заповед № Т-РД-16-195/09.07.2018 г. с мотив, че има частично съвпадение между двата обекта - морски плаж „К. Ч” и морски плаж „Черноморец – Изток”. Доколкото КЗК е установила съществено разминаване на активната плажна площ посочена в оспорваното решение на Министерския съвет и по-точно, че за морски плаж „К. Ч” тази част е в действителност с по-малки размери от посочените в акта, то е счела за основателно и това оплакване в жалбата, а именно, че и концесионно възнаграждение определено съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУЧК съобразно площта на обекта на концесията в конкретния случай се явява неправомерно завишено и в тази връзка е посочила, че при откриване на нова процедура по предоставяне на концесия за морския плаж, концесионното възнаграждение следва да бъде пропорционално намалено съобразно размера на действително отдаваната активна плажна ивица.

За основателно КЗК е приела и твърдението на жалбоподателя, че в Решение № 645/10.09.2018 г. на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, не са посочени „изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната” съгласно чл. 8д, ал. 1, т. 9 ЗУЧК, която предвижда един от реквизитите, които следва да съдържа решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия за морски плаж е в него да бъдат посочени „изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната”, а съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗУЧК, за части от територията на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница. КЗК е констатирала, че в т. 12.1. от Решение № 645/10.09.2018 г. на Министерския съвет като задължение на концесионера е вменено да изпълнява посочените от компетентните държавни органи изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, като обаче не е посочено какви са тези изисквания. Установила е, че с писма Зам. - председателя на ДАНС, Главния секретар на Министерство на здравеопазването и Министъра на отбраната единствено уведомяват Министъра на туризма, че във връзка с процедурата по предоставяне на концесия за морски плаж „К. Ч” липсват обстоятелства свързани с националната сигурност и отбраната на страната съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗУЧК, но КЗК е констатирала, че не се посочва нито от тях, нито от Министъра на туризма какви са задълженията на бъдещия концесионер свързани с осигуряването на националната сигурност и отбраната на страната.

КЗК е приела в останалата част жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД за неоснователна. По-конкретно, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 8г, ал. 1 от ЗУЧК, съгласно която „министъра на туризма осигурява изготвянето на обосновка на концесията и внася в Министерски съвет предложение за предоставяне на концесия за морски плаж”, тъй като видно от представените в настоящето производство писмени доказателства от страна на концедента, КЗК е установила по безспорен начин, че органа по чл. 17, ал. 2 от ЗК е изготвил Обосновка съгласно чл. 8г, ал. 1 от ЗУЧК за концесия за услуга за обект морски плаж - част от крайбрежната плажна ивица на РБ, морски плаж „К. Ч”, община С., област Б., в размер от 92 страници, в която Обосновка подробно са описани целите и срока на концесията, извършен е и детайлен правен, технически, икономически и финансов анализ на концесията.

Но с оглед останалите си констатации, КЗК е направила краен правен извод, че административният акт на МС за откриване на процедурата по предоставяне на концесия за морски плаж следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

При този изход на преписката, КЗК е уважила искането на жалбоподателя за възлагане на разноски в размер на 2540 лева, представляващи: 1700 лв. заплатена държавна такса за образуване на производството пред КЗК и 840 лв. адвокатско възнаграждение, като не е приела за основателно направеното в открито заседание, проведено на 22.11.2018 г. възражение за прекомерност на размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед основателността на жалбата КЗК не е уважила искането на процесуалния представител на Министерство на туризма за възлагане на разноски.

Така постановеното от КЗК решение се явява незаконосъобразно.

Преди всичко останало следва да се уточни какъв е характера на производството пред Върховния административен съд. От разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК) може да се направи извод, че производството е касационно. След като е касационно, то съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК се допускат само писмени доказателства, тоест е недопустимо да се изслушват свидетели и да се назначават вещи лица за изготвяне на експертизи, които са гласни доказателствени средства.

Производството по преписка № КЗК - 890/2018 г. е образувано по постъпила в Комисията за защита на конкуренцията с вх. № ВХР-2151/26.09.2018 г. (п. к. 25.09.18 г.) ЖАЛБА от „АКРА ЛИДО” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Братислава”, ваканционен комплекс „Атия” – офис, представлявано от управителите М.Я и Д.Ч, чрез адв. Д.С от БАК, срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „К. Ч”, община С., област Б..

С това решение, което е обнародвано в „Държавен вестник” бр. 76 от 14 септември 2018 г., на основание чл. 8а, 8б, 8г и 8д от ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ), § 24 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) и др., е открита процедура – конкурс за предоставяне на концесия за обект – изключителна държавна собственост – морски плаж „К. Ч”, община С., област Б..

На това място за яснота е необходимо да се посочи приложимия за случая закон. Към датата на откриване на процедурата за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „К. Ч” - 10 септември 2018 година е действал ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) (ЗУЧК). Процедурата по предоставяне на концесия на морските плажове е регламентирана в Глава втора „а” - от чл. 8а до чл. 8п. Не може да има спор, че този закон е специален спрямо ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК), който е общ и съдържа правила за предоставяне на концесия на други обекти, извън морските плажове. Посочените разпоредби от ЗУЧК са били отменени в ДВ, бр. 96 от 1.12.2017 г., но в сила от 1.01.2019 година, тоест е налице отмяна с отложено действие за цяла година. По-конкретно, с § 34 от ПЗР на ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ), обн. в ДВ бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., в ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) са направени редица изменения и допълнения, като с т. 4 „Глава втора „а“ с чл. 8а – 8п се отменя“. С § 39 от Закон за допълнение на ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ), обн. в ДВ бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., в ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ДВ, бр. 96 от 2017 г.) се правят допълнения, като в § 41 от преходните и заключителните разпоредби се създава т. 3, със следното съдържание: „3. параграф 34, който влиза в сила от 1 януари 2019 г.“. По действащата към датата на откриване на процедурата регламентация – чл. 8д, ал. 2 от ЗУЧК, срокът за обжалване на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия е 10-дневен от обнародване на решението в „Държавен вестник”, както всъщност е посочено и в обжалваното решение. В случая този срок е спазен предвид факта, че жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД е била депозирана по пощата на 25.09.2018 г., а 24 септември 2018 г. е бил неприсъствен ден съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ предвид официалния празник 22 септември – Ден на Независимостта на България, който съвпада със събота.

Разпоредбите на чл. 8н, ал. 3 и чл. 8п от ЗУЧК препращат към ЗК относно реда и условията за разглеждане на жалбите. Разпоредбата на чл. 8н, ал. 3 от ЗУЧК е неприложима, тъй като касае обжалване на решение за определяне на спечелилия конкурса участник, а в случая се обжалва решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, и затова е относим чл. 8п от ЗУЧК – нов, ДВ, бр. 20/2016 г., в сила от 15.03.2016 г., съгласно който за неуредените в тази глава (която е втора „а“) въпроси се прилагат ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) и правилникът за прилагането му.

Съгласно чл. 157, ал. 2, т. 1 от ЗК, жалба може да се подаде от всяко заинтересовано лице – в случаите по ал. 1, т. 1, а това е срещу решението за откриване на процедурата. Съотношението между ЗК и ЗУЧК вече е коментирано по-горе, а и не се спори по факта, че жалба се подава в 10-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“, а не в 10-дневен срок от публикуването в Националния концесионен регистър. Легално определение на понятието „заинтересовано лице“ е дадено в § 1, т. 5 от Допълнителни разпоредби (ДР) на ЗК, а именно: лице, което има или е имало интерес от сключването на концесионен договор и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. При тази формулировка е твърде разширен кръга на правните субекти, които отговарят на тази дефиниция, и изключването следва да е много добре обосновано, за да не се нарушат правата и интересите на потенциалните участници. В конкретния случай жалбоподателят твърди, че е наемател на морски плаж „Черноморец – Изток”, поради което констатацията на КЗК, че жалбата му е процесуално допустима се възприема и от настоящия касационен състав. При това положение, жалбата не е била недопустима за разглеждане по същество на това основание, както счита вторият касационен жалбоподател.

Не се възприема становището на този касационен жалбоподател, че жалбата на „А. Л” ООД е била насочена срещу акт извън посочените в чл. 156 от ЗК и че определянето на обекта на концесията представлява подготвително действие, което не подлежи обжалване, тъй като попада в обхвата на ал. 4 на чл. 156 ЗК.Оето на площта и границите на обекта, тоест индивидуализацията на морския плаж е описана на първо място в решение № 645/10.09.2018 г. на Министерския съвет за откриване на процедурата и затова се преценява законосъобразността на решението в неговата цялост, а не частично само в някои негови части, тоест процесната индивидуализация на обекта е част от съдържанието на обжалваното решение и затова се обжалва заедно с него, а не самостоятелно, за да е налице твърдяната недопустимост.

Неоснователно е възражението в тази касационна жалба, че не става ясно дали атакуваният акт се обжалва като незаконосъобразен или като нищожен и това е така, защото проверката за законосъобразност респ. незаконосъобразност включва и проверката за нищожност. В случая КЗК не е констатирала нищожност на решението за откриване, защото то е издадено от компетентен орган, но е счела, че е незаконосъобразно, поради което го е отменила.

Във връзка с възражението на този касатор, че жалбата е недопустима, защото никъде в нея не било посочено нито едно от изчерпателно изброените основания за оспорване на административния акт – чл. 146 от АПК, следва да се посочи, че по принцип липсата на пороци на административния акт е въпрос на редовност, а не на допустимост на жалбата, тоест приложима е разпоредбата на чл. 158 от АПК, а не разпоредбата на чл. 159 от АПК и на този етап – касационно производство, този въпрос не може да бъде коментиран.

С оглед изложеното до тук, жалбата на „А. Л” ООД не е била недопустима за разглеждане по същество, съответно решението на КЗК не е недопустимо, както счита този касационен жалбоподател, поради което не са налице основания за обезсилването му и прекратяване на преписката. Обжалваното пред ВАС решение не страда от порока по чл. 209, т. 2 от АПК, тоест постановеното от КЗК решение е допустимо, но се явява неправилно поради противоречие с материалния закон.

На първо място следва да се отбележи за яснота, че Министерският съвет е концедент, но не по смисъла на чл. 8н, ал. 2 от ЗУЧК, както е посочила КЗК в решението си, а по чл. 8д от ЗУЧК, тъй като в случая не се касае за решение за определяне на спечелилия конкурса участник, а се касае за решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, а Министърът на туризма е орган по чл. 8 от ЗУЧК. В своето решение КЗК е обсъждала „Становище на концедента“, което по своето съдържание е всъщност становището на Министерство на туризма, а от Министерски съвет, който е „концедент“ също има представено становище, което изобщо не е отразено в решението.

В жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б са направени пет оплаквания.

В жалбата е направено още „Особено искане“ да бъде спряна процедурата за предоставяне на концесия за услуга на морския плаж „К. Ч“. С определение № 1220 от 25.10.2018 г. по образуваната преписка № КЗК - 890/2018 г., КЗК е счела искането за основателно и е наложила временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 165, ал. 2 и ал. 3 от ЗК. С определение № 15461 от 11.12.2018 г. постановено по адм. дело № 14537/2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд – Четвърто отделение е отменил горното определение на КЗК и е отхвърлил искането на „А. Л“ ООД за налагане на временна мярка спиране на процедурата по Решение № 645 / 10.09.2018 г. на Министерски съвет на Р. Б.

Първото оплакване на жалбоподателя срещу решението на Министерския съвет (МС) касае индивидуализацията на обекта – предмет на концесията.

В т. 1.1. от решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б е посочено, че обектът на концесията е с обща площ в размер на 4042 кв. м, заемащ територията на поземлен имот с идентификатор 81178.5.328 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., община С., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-12 от 24 април 2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, индивидуализиран съгласно Акт за изключителна държавна собственост № 377 от 19 май 1998 г. и специализираната карта и регистри, приети с Протокол № 5 от 4 декември 2012 г. на комисията по чл. 18 от Наредба № 1 от 16 септември 2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ). В т. 1.2. е посочено, че активната плажна площ на морския плаж по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) представлява територия с площ 3445 кв. м, определена въз основа на данните от приетата специализирана карта на морския плаж и чрез съвместяване с данните от актуалните кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на поземлен имот с идентификатор 81178.5.328. В т. 1.3. е посочено какво включва активната плажна площ, а в т. 1.4. е посочено, че от активната плажна площ са изключени: площта, заета от брегоукрепителни съоръжения, в размер 340 кв. м, площта, заета от камъни, в размер 54 кв. м и площта, заета от скали, в размер 203 кв. метра. В т. 1.5. е посочено, че морският плаж е с дължина на бреговата линия 572 м и с точки по границите, определящи общата площ на морския плаж, от № 1 до № 77 включително, определени в координатна система „Българска геодезическа система 2005”.

КЗК е приела това първо оплакване на жалбоподателя за основателно по изложените вече по-горе съображения. Настоящият състав намира, че тези съображения не са съобразени със закона и с данните по преписката. Както се установи по-горе, решението на Министерския съвет е издадено на основание § 24 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) (обн. ДВ, бр. 40 от 2014 г.; изм. бр. 101 от 2015 г.). Съгласно тази разпоредба, „До приключване от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на дейностите по чл. 6, ал. 7 процедурата по предоставяне на концесия или отдаване под наем на морски плаж се провежда въз основа на акт за изключителна държавна собственост и/или приета специализирана карта за съответния морски плаж, и/или влязло в сила изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, „За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР). Условията и редът за възлагането, създаването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Сред обектите по посочената ал. 4 като публична държавна собственост попадат и морските плажове, и брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти - държавна собственост, извън границите на населените места. Според ал. 6 на чл. 6, границите на обектите по ал. 4 и 5 (неотносима за случая защото тя касае публична общинска собственост), се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР). В конкретния случай в т. 1.1. от обжалваното решение на Министерския съвет е посочено, че обектът на концесията заема територията на поземлен имот с идентификатор 81178.5.328 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., община С., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-12 от 24 април 2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Но неговата индивидуализация е на базата на АКТ за изключителна държавна собственост № 377 от 19 май 1998 г. и специализираната карта и регистри, приети с Протокол № 5 от 4 декември 2012 г. на комисията по чл. 18 от Наредба № 1 от 16 септември 2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ). Следователно имот с № 81178.5.328 на идентификация по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Ч., не е индивидуализиран по кадастралната карта от 2007 година, а по специализираната карта от 2012 година. В тази връзка погрешно КЗК е приела, че в решението си Министерски съвет се е позовал на кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Ч., община С., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-12 от 24 април 2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Напротив, при индивидуализацията на обекта концедента се е позовал на Акт за изключителна държавна собственост № 377 от 19 май 1998 г. и специализираната карта и регистри, приети с Протокол № 5 от 4 декември 2012 година. Не е налице изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и за случая са относими данните в специализирана карта, а не данните в кадастралната карта. Като е разисквала неактуализираната кадастрална карта за обекта на концесията – морски плаж „К. Ч” и представена от жалбоподателя „А. Л” ООД Схема от 12.02.2002 година, КЗК е достигнала до извод за незаконосъобразност на решението на Министерския съвет поради съществено разминаване на размерите на морския плаж – обща площ, активната плажна площ и площ, заета от скали (каменист плаж), който извод е незаконосъобразен.

Не се подкрепя от доказателствата и извода на КЗК, че морски плаж „Черноморец – изток“ представлява отделен поземлен имот. Напротив морски плаж „К. Ч” е един с идентификатор 81178.5.328 и в най - северната му част е отделена една част и по точно е налице разделяне от брегоукрепително съоръжение, която част е била отдадена през 2015 година под наем от органа по чл. 8 ЗУЧК по това време – Министъра на регионалното развитие и благоустройството на „А. Л” ООД, обособена с наименование морски плаж „Черноморец – Изток“. Не съществуват два отделни обекта с различни идентификатори. Тоест има морски плаж „К. Ч”, част от който е територията на „Черноморец – Изток” намираща се в северната част на един и същ поземлен имот с идентификатор 81178.5.328. За морски плаж „К. Ч” е създадена само една специализирана карта по реда на ЗУЧК.М плаж с наименование „Черноморец – Изток” няма, такъв самостоятелен обект не съществува нито в специализираната карта, нито в кадастралната карта. Само за пълнота следва да се отбележи, че органите, на които е предоставяно правото относно управлението на морските плажове през годините са различни – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на регионалното развитие, от 2016 година - Министъра на туризма, и това законодателно разрешение не може да бъде коментирано и не е предмет на делото. Що се касае до сключения договор за наем между Министъра на регионалното развитие и благоустройството и „А. Л” ООД, то е безспорен факта, че договора за наем се прекратява при приключване на процедурата по предоставяне на обекта на концесия, тоест договор за наем не може да се противопоставя на договор за концесия със срок 20 години. А обстоятелството за прекратяване на предходна процедура за отдаване под наем на морски плаж „К. Ч” е без правно значение за настоящия спор – откриване на процедура за предоставяне на концесия. Освен това, при откриване на процедура се вземат предвид правата на собственост на трети лица, тоест вещни права, а не такива от облигационен характер.

По отношение на второто оплакване в жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, а именно – нарушение при определяне на минималния размер на годишното концесионно възнаграждение, както се каза по-горе, КЗК е приела и това оплакване на жалбоподателя за основателно. Всъщност това оплакване е прието за основателно във връзка с първото, а именно че доколкото е налице съществено разминаване на активната плажна площ на морски плаж „К. Ч” и установените по-малки размери от посочените в оспорваното решение на Министерския съвет, то КЗК е счела, че и концесионното възнаграждение, което е определено съобразно площта на обекта на концесията, се явява неправомерно завишено. Този мотив на КЗК е незаконосъобразен поради установеното от ВАС по-горе, че не е налице нарушение при определяне на индивидуализацията на обекта на концесията. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗУЧК (в редакция ДВ, бр. 96/2017 г., в сила от 1.01.2018 г. действаща към датата на издаване на решението на МС – 10.09.2018 г.), минималният размер на концесионното възнаграждение за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Нито жалбоподателят е представил доказателства, нито КЗК е събрала такива, за да се докаже твърдяното от „А. Л” ООД нарушение на правилата на методиката и по точно дали са отчетени специфичните особености и характеристики на морския плаж: природно-климатичните и екологичните характеристики. Отделното от това, минималното годишно концесионно възнаграждение е различно от годишното концесионно възнаграждение. Механизмът за изчисление на годишното концесионно възнаграждение е посочен в Методиката и не зависи от площта на концесионната територия, а от конкретното предложение на участника в процедурата. При внимателен прочит на цялото обжалвано Решение № 645/10.09.2018 г. на Министерски съвет се установява, че в т. 11.1. е посочено, че размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 26 961 лв. без ДДС. В т. 11.2. е посочено, че размерът на отчисленията от базата за изчисляване на размера на концесионното възнаграждение се определя съгласно класираната на първо място оферта, но не може да бъде по-малък от 19, 4 на сто, а в т. 17.1. е посочен като критерий за комплексна оценка на офертата и тяхната относителна тежест: размер на ставката за роялти (годишно концесионно възнаграждение) – с относителна тежест 40 на сто. Следователно годишното концесионно възнаграждение ще се определи след провеждане на процедурата за определяне на концесионер чрез конкурс, която е открита с Решение № 645/10.09.2018 г. на Министерски съвет и в производството по обжалването на това решение все още не е ясен този размер, за да има някакво нарушение.

По отношение на третото оплакване в жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, а именно за порочност при определяне на депозита – гаранция за участие в процедурата, КЗК не е изложила никакви съображения в своето решение, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане от касационната инстанция.

Не подлежи на обсъждане и четвъртото оплакване в жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, защото КЗК е приела същото за неоснователно и по-конкретно е установила, че няма нарушение на чл. 8г, ал. 1 от ЗУЧК на изискването „министъра на туризма осигурява изготвянето на обосновка на концесията и внася в Министерски съвет предложение за предоставяне на концесия за морски плаж”.

По отношение на петото оплакване в жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, а именно, че са налице нарушения на чл. 8д, ал. 1, т. 1, предл. второ и чл. 9 от ЗУЧК поради това, че в решението не са посочени „изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната“, КЗК е приела същото за основателно по посочените по-горе съображения. Настоящият състав обаче не намира нарушения на законови разпоредби. В т. 12.1. от обжалваното решение № 645/10.09.2018 г. на Министерския съвет е посочено като задължение на концесионера „Да изпълнява посочените от компетентните държавни органи и включените в концесионния договор или в допълнително споразумение към него изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната“. Както се установява от този текст, на който всъщност се е позовала и КЗК, тези изисквания не е необходимо да бъдат конкретно посочени в решението за откриване на процедурата, а има възможност да бъдат определени допълнително при нужда или в самия договор за концесия или в допълнително споразумение към него. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗУЧК, „За части от територията на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон“. Към началния момент на откриването на процедурата за предоставяне на концесия на морски плаж „К. Ч” няма неотложност на въвеждане на такива изисквания, като се вземат предвид съгласувателните становища на Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната. А в писмото от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) изрично е отбелязано, че не са налични факти и обстоятелства по чл. 24 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ), възпрепятстващи откриването на процедура за предоставяне на концесия на морски плаж „К. Ч“, община С., област Б.. Следователно, отдаването на процесния морски плаж на концесия не води до заплаха за националната сигурност или отбраната на страната. Като е достигнала до противоположния правен извод, КЗК е постановила неправилно решение и в тази част.

Предвид всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС решение на КЗК ще трябва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 178, ал. 3 от ЗК, да бъде постановено друго, с което да се отхвърли подадената от „АКРА ЛИДО” ООД, гр. Ч. жалба.

При този изход на спора в касационното производство, на двамата касационни жалбоподатели следва да бъдат присъдени поисканите своевременно разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правна помощ, към която законът препраща, възлизат на по 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 178, ал. 3 от ЗК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1310 от 22.11.2018 г. по преписка № КЗК - 890/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Братислава”, ваканционен комплекс „Атия” – офис, представлявано от управителите М.Я и Д.Ч, подадена чрез адв. Д.С от БАК, срещу Решение № 645 от 10 септември 2018 г. на Министерски съвет на Р. Б, за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „К. Ч”, община С., област Б..

ОСЪЖДА „АКРА ЛИДО” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Братислава”, ваканционен комплекс „Атия” – офис, да заплати на Министерски съвет на Р. Б, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.

ОСЪЖДА „АКРА ЛИДО” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „Братислава”, ваканционен комплекс „Атия” – офис, да заплати на Министерство на туризма, гр. С., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.