7Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр.София, 13.08.2018 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 3836/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от „Р. „Т.-3“, [населено място] – клон на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. А., чрез юрисконсулт И. П., срещу въззивно решение № 202/16.06.2017 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по в. гр. д. № 1175/2017 г., в частта, с която исковете са уважени в размер на 6007, 65 лв. – главница, 712, 80 лв. мораторна лихва и съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) по въпроса кои плащания се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС, решение № 257/20.10.2014 г. по гр. д. № 7716/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на IV г. о. на ВКС. В цитираните съдебни актове е разяснено, че обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност – тези, които нямат постоянен...