Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. П., срещу решение № 572 от 04.03.2020 г. постановено по адм. дело № 1210/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата – Л.Г от [населено място], чрез пълномощника си - адвокат А.Д, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че за периодите 07.12.1981г.-19.09.1988г. и 01.07.1990г.-02.01.1992г. Ганчева е полагала труд, който попада в обхвата на т. 61а от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ / отм. /, поради което постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. П. за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след...