Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А. изпълняващ длъжността директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение 1284/21.05.2014 г., постановено по адм. дело 1906/2013 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което по жалба на Агрофарм ООД гр. П. е отменен РА 16251200350/04.03.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение 529/29.05.2013 г. на същия директор (към този момент заместник директор) на посочената дирекция за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 067, 06 лв. и са начислени лихви в размер на 8 559, 95 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по фактурите, по които съдът е признал правото на данъчен кредит липсват съпътстващи документи, които да доказват реално осъществени доставки, а намиращите се по делото фактури и документи за плащане и приемателно-предавателни протоколи не доказват прехвърлянето на собствеността. Според касатора в приемателно-предавателните протоколи липсва отбелязване къде е станало фактическото предаване на стоките, както и къде е извършено тяхното претегляне. Излага се оплакване, че съдът не е обсъдил и липсата на годни доказателства за извършване на превоза на стоките, а за посоченото МПС, при проверка в КАТ е установено, че то е собственост на ЕТ Трансдиминел-В. Н. от 05.10.2007 г. и след това собствеността не е променяна, като този търговец е декларирал, че не е превозвал стоки между посочените доставчици и Агрофарм ООД. Неправилно според касатора съдът се е позовал на практика на СЕС в Люксембург без да се съобрази, че фактическата обстановка по настоящия казус не е идентична с приетото в решение по съединени дела С-80/11 и С-141/11, както и по С-18/13. Сочи се и практика на ВАС, отделение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Агрофарм ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Агрофарм ООД гр. П. чрез процесуалния си представител адв. С. Й. я оспорва, който е депозирал по делото и писмен отговор. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Първоинстанционният административен съд е бил сезиран с жалба от Агрофарм ООД гр. П. срещу РА 16251200350/04.03.2013 г за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 067, 06 лв. и са начислени - 8 559, 95 лв. по фактура 450/08.10.2010 г., издадена от Вип билд 1 ЕООД с предмет на доставка дървен материал, фактура 91/02.05.2009 г., издадена от Е и Е транс ЕООД с предмет на доставка калиев нитрат и фактури 122/01.09.2008 г. и 89/10.04.2008 г. (неправилно в съдебното решение номерът на тази фактура е иц-зписан 99, вместо 89), издадени от "Сторм Ел Ем" ЕООД с предмет доставка на торове. За да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция правен резултат, съдът е приел, че посочените доставки са реално осъществени и затова са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит.

Съдът е обсъдил заключението на назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че процесните фактури са осчетоводени от ревизираното дружество, както и че в счетоводството му се намират приемателно-предавателни протоколи за посочените доставки. Според съда установено е безспорно по делото, че преките доставчици са регистрирани по ЗДДС лица към датите на издаване на фактурите, отразили са в справки-декларации и дневници за продажби същите фактури, както и е извършено плащане по банков път за част от тях, а за други са представени фискални бонове от регистрирани по съответния ред фискални устройства. Съдът е приел, че основанието за плащане не е оспорено от приходната администрация и съдът е приел, че то е такова, каквото е посочено в процесните фактури, което е израз на постигнато съгласие между страните за прехвърляне правото на собственост върху стоките, за чиято действителност не се изисква писмена форма. Въз основа на това съдът е направил извод, че констатациите на приходната администрация за липса на доставки е фактически и правно необоснован. Подходът на приходната администрация според съда не следва да бъде толериран, тъй като той изключва съвкупна преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, тъй като не са изпълнени задълженията за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на ревизираното лице към бюджета. Останалите мотиви на съда представляват преглед на съдебната практика на ВАС и СЕС в Люксембург и те са обосновали у съда извод, че е налице редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък от страна на жалбоподателя, начисляването у като задължение към бюджета, не са налице данни за данъчна измама или нарушаване на реда за разчитане с бюджета, което е обусловило съда да отмени оспорения пред него ревизионен акт като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено.

Правото на данъчен кредит е обусловено от реално осъществената доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Това означава, че документалното оформяне на доставките с издаването на фактури, извършено плащане и осчетоводяване на фактурите, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице облагаема доставка, по която получателят е упражнил законосъобразно материалното право да приспадне платения от него на доставчика му и начислен от последния ДДС като данъчен кредит. В този смисъл, за да се упражни правото на данъчен кредит от получателя по доставката, по категоричен начин следва да се установи фактическото предаване на стоките, както се изисква от чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, за разлика от чл. 6, ал. 1 ЗДДС, предвиждащ прехвърляне правото на собственост. В процесния случай съдът е изложил подробни мотиви, че приходните органи не са спазили своите служебни задължения за обективно установяване на фактите и обстоятелствата по делото. В същото време съдът също не е изпълнил своите задължения по чл. 160, ал. 1 ДОПК да се произнесе след съвкупната преценка на доказателствата по делото относно дължимостта или не на установените с ревизионния акт данъчни задължения, вследствие отказаното право на данъчен кредит. Съдът няма право да отменя ревизионния акт на процесуално основание, тъй като такова правомощие не му е вменено от закона, а е длъжен да реши спора по същество, а това означава да извърши преценка на всички доказателства. На обсъждане съдът е подложил само заключението на съдебно-счетоводната експертиза за счетоводното отразяване на процесните фактури и за начисляването на ДДС по тях, но то е недостатъчно и не може да бъде самостоятелно основание за признаване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, както е сторено от решаващия съд. Плащането по доставките също не може да обуслови законосъобразното упражняване на данъчен кредит, тъй като то само по себе си не е предпоставка, предвидена в закона за признаване на материалното право на данъчен кредит.

Съдът не е обсъдил нито едно от доказателствата по делото и затова в решението му липсват мотиви относно тази преценка. Позоваването на съдебна практика на ВАС и на СЕС в Люксембург не води до други изводи, тъй като цитирането и обсъждането на такава практика следва да стане само след като се обсъдят доказателствата по делото и се извърши преценката за това дали законосъобразно или не е отказано правото на данъчен кредит. За да се позовава на решения на СЕС, съдът следва да е установил идентичност и във фактическата обстановка по делото по преюдициалното запитване и по делото, което разглежда националния съдия, а това не е направено. Познаването на тази съдебна практика не може да замести мотивите на съда относно преценката в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, а оттам и правните изводи, които съдът е длъжен да изложи в съдебния си акт.

Отмяната на ревизионния акт в случая е извършена от съда в нарушение на задълженията му като съд по същество. Това е пречка на настоящата касационната инстанция да извърши своята преценка, тъй като при необсъждане от съда на доказателствата по делото, е невъзможно да се извърши преценката по съществото на спора относно дължимостта или не на данъчните задължения, определени от приходните органи. Това налага отмяна на обжалваното решение като правилно и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Разноски не се присъждат предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло решение 1284/21.05.2014 г., постановено по адм. дело 1906/2013 г. по описа на Административен съд - гр. П. и ВРЪЩА

делото на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в настоящето решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. П. С.А.