Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Е. К. П. от гр. П., бул. Източен 45, ет. 5, ап. 13, срещу решение 1311 от 27.05.2014 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. 3035/2013 г., с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) 161206141 от 04.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение 483/15.05.2013 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. П., относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005 г. и 2006 г. в размер на 43 423.40 лв. и лихви за забава в размер на 31 255.27 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ з

а 2007 г. в размер на 3 981, 81 лева и 2 219, 40 лева лихви, вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 378, 50 лева и 2 451, 69 лева лихви, вноски за ЗО в размер на 780 лева и 434, 76 лева лихви, вноски за ДЗПО в размер на 670 лева и 690, 62 лева лихви.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката поддържа, че по делото са събрани категорични доказателства за предаване на суми от майка й М. П. и сестра й М. В. чрез пълномощника П. Г. свидетелски показания, съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и документи за преводи на суми, с цел закупуване на недвижим имот в България. Посочва се, че съдът не е обсъдил съобразно чл. 202 ГПК приети по делото основна и допълнителна ССЕ относно получени 110 144.52 лв. от продажба на...