6№ 65

гр. София, 30.06.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря А. Д. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3701 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 260462/01.02.2022 г. по гр. д. № 4339/2021 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20284176/23.12.2020 г. по гр. д. № 59767/2019 г. на Софийски районен съд, по исковете на Е. Р. А. срещу Българска телеграфна агенция:

· признава за незаконно и отменя уволнението на Е. А., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 21/20.082.2019 г. на генералния директор на БТА (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· възстановява Е. А. на длъжността „главен секретар“ в БТА (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· осъжда БТА да заплати на Е. А. сумата 16 790.40 лв. – обезщетение за времето 20.08.2019 г. – 20.02.2020 г., ведно със законната лихва от 17.10.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението е допуснато до касационно обжалване по материално-правния въпрос: Чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изисква ли преди прекратяване на трудовото правоотношение на това основание работникът/служителят да бъде уведомен от работодателя, че са променени изискванията към необходимото образование и/или квалификацията за изпълняваните трудови функции и в частност, необходимо ли е да връчи длъжностната характеристика, с която работодателят въвежда тази промяна?

По въпроса настоящият състав приема, че промяната в изискванията за образование и/или професионална квалификация, които са необходими за изпълнение на възложените на работника/служителя трудови функции, настъпила след възникване на трудовото правоотношение, поражда правото на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Обхвата на трудовите функции и въведените нови изисквания за необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълнение на възложеното са обстоятелства, включени в предмета на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не изисква работодателят да уведоми работника/служителя за настъпилата промяна и в частност, да му връчи длъжностната характеристика, с която въвежда промяната.

Отговорът се базира на практиката на Върховния касационен съд (напр. Решение № 215/08.07.2010 г. по гр. д. № 166/2009 г. IV ГО и Решение № 476/04040.2012 г. по гр. д. № 1413/2010 г. IV ГО). Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я промени в смисъла по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснен с т. 3 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Няма изменение в правната регулация на спорните правоотношения. Установената практика е и правилна, защото корективното, разширително тълкуване с добавяне на условие (материално-правна предпоставка) към фактическия състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което от буквалния прочит на закона не произтича, неоправдано би ограничило приложното му поле и неоправдано би разграничило възможните случаи на промяна в тези изисквания: в едната група – промяна, произтичаща от предвиденото в нормативен акт, доколкото нормативните актове се обнародват в Държавен вестник и не се съобщават на техните адресати (арг. от чл. 88, ал. 3 КРБ и чл. 37, ал. 1 ЗНА), а в другата – промяна, настъпила с акт на работодателя. Подобно разграничение се направи с т. 1 и т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС, но то не касае дадения отговор, а се отнася до възможността правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ да възникне, когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативните изисквания за необходимото образование и/или квалификация за изпълнение на възложената работа, и да бъде упражнено от работодателя до влизане в сила на решение по чл. 74, ал. 2 КТ.

Настоящият състав, като разгледа оплакванията в касационната жалба на ответника БТА, включително в аспект на дадения отговор, и провери въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна по следните съображения:

С решението е прието, че трудовото правоотношение между ищеца Е. Р. А. и Българска телеграфна агенция е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ със заповед № 21/20.08.2019 г. на генералния директор на БТА, но хипотезата на това основание не е налице, тъй като на служителя не е била връчена длъжностната характеристика, с която работодателят е променил изискванията за необходимото образование на заеманата длъжност „главен секретар“ в БТА - от висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ на висше икономическо или юридическо с образователно-квалификационна степен „магистър“. Основателно е касационното оплакване, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че връчването на новата длъжностна характеристика е елемент (материално-правна предпоставка) на правото по чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 2 и 3 КТ са основателни. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Неправилното решение следва да се отмени. Настоящият състав е длъжен да реши спора, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

От писмените доказателства се установява, че в изпълнение на трудов договор № 776/30.10.2003 г. ищецът е заемал длъжността „главен секретар на БТА“. Към възникване на трудовото правоотношение се изисква лицето, заемащо тази длъжност, да има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ (чл. 17, ал. 7 и 8, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗБТА, възпроизведено в Правилника за структурата и дейността на БТА, утвърден от генералния директор на БТА и в длъжностната характеристика, връчена на ищеца към възникване на трудовото правоотношение). Ищецът отговаря на това изискване. Той има висше образование „журналист“ с образователно-квалификационна степен магистър.

Представената по делото нова длъжностна характеристика изисква лицето, заемащо длъжността „главен секретар на БТА“, да е с висше юридическо или икономическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър“. Такава специалност ищецът няма. Поради това със заповед № 21/20.08.2019 г. генералният директор на БТА е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ

Единият от доводите за незаконосъобразност на уволнението е, че новата длъжностна характеристика не е връчена на ищеца преди връчването на заповедта. Връчването на тази характеристика обаче не е елемент от фактическия състав на правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Релевантният факт в предмета на доказване по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е дали въведеното от работодателя ново изискване за специалност на необходимото висше образование – магистър за длъжността „главен секретар на БТА“ предхожда връчването на заповед № 21/20.08.2019 г., от когато трудовото правоотношение е прекратено (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ).

Обстоятелствената част на исковата молба съдържа признание, че в деня на издаването на тази заповед и преди връчването й генералният директор на БТА е уведомил ищеца за въведеното от него ново изискване за висше юридическо или икономическо образование – магистър и е поканил ищецът да го уведоми, има ли такова. Признанието следва да се прецени с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК). От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, допусната и приета в първоинстанционното производство се установява, че огледа на диска сочи, че такъв е бил проведения разговор. От показанията на М., директор „Човешки ресурси“ в БТА, се установява, че свидетелят също е присъствал на разговора и е проведен преди връчването на заповедта. Показанията на останалите разпитани свидетели не ги опровергават. Следователно признанието в исковата молба съответства на действителното положение. Поради това настоящият състав намира, че промяната в това изискване, извършена с новата характеристика за длъжността „главен секретар“ предхожда момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Неоснователен е доводът на ищеца, че чл. 17, ал. 7 и ал. 8, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗБТА не допуска генералният директор на БТА да въведе изискване за специалност на необходимото висше образование за длъжността „главен секретар на БТА“, защото законът предвижда тя да се заеме от лице с висше образование – магистър, без значение на специалността. Когато изискванията за образование и/или професионална квалификация за заемане на определена длъжност са предвидени в нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази. Когато спецификата на възложените трудови функции и нуждите на предприятието го налагат, той може да въведе и по-високи изисквания за образование и/или квалификация за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение (Решение № 216/23.06.2015 г. по гр. д. № 6331/2014 г. ВКС IV ГО и много други). Съгласно чл. 15, т. 8 ЗБТА, генералният директор на БТА сключва, изменя и прекратява договорите със служителите на БТА и упражнява правата и задълженията на работодателя, т. е. законът му предоставя право на преценка дали възложените трудови функции налагат главният секретар на БТА да притежава висше образование – магистър по конкретна специалност. Според установената практика, съдът не е компетентен да се произнася какво точно висше образование налага нуждата на работодателя и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ (Решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС ІV ГО, Решение № 345/ 06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. ВКС ІV ГО, Решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. ВКС ІV ГО и много други).

Последният довод за незаконност на уволнението ищецът извежда с твърденията, че работодателят е злоупотребил с правото си по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В Решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. ВКС ІV ГО се приема, че съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Тази практика на Върховния касационен съд е доразвита с Решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. ІV ГО. В него се приема, че злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Важно е дали е оборена презюмираната с чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестност на работодателя. Оборването изисква успешно проведено пълно обратно доказване, опровергаващо презюмирания факт. След анализ на установената практика, настоящият състав намира, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърденията на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и Решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС ІV ГО.

Ищецът твърди, че злоупотребата произтича от това, че: 1) на разговора, предхождащ връчването на заповедта за уволнение, генералният директор на БТА му е предложил прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; 2) в продължителен период е отказвал да възприеме предложенията на ищеца за оптимизиране на работата; 3) възпрепятствал е достъпа до ресори, за които ищецът е отговарял, и през последните две години не го е командировал за участие в годишни кореспондентски срещи, на срещите на европейските и балкански кореспонденции и на заседания на Комисията по култура и медии към Народното събрание; 4) отказал е да разреши ползване на платен годишен отпуск, ако ищецът не посочи заместник; 5) в нарушение на Правилника за структурата и дейността на БТА е натоварвал служители на по-ниски позиции да ръководят заседания на редколегии и да го заместват; 6) изисквал е ищецът да уговаря предварително срещите им чрез секретар.

Единствените установени по делото твърдения, с които ищецът обосновава злоупотребата с правото по чл. 329, ал. 1, т. 6 КТ от работодателя, са че: 1) на разговора, предхождащ връчването на заповедта за уволнение, генералният секретар му е предложил прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (така заключението на вещото лице, изслушало и въпроизвело записа на диск); 2) изхождащи от ищеца предложения за подобряване дейността на БТА (докладните записки на ищеца до генералния директор) и 3) възлагане с Правилника за структурата и дейността на БТА участие при необходимост в парламентарни комисии на главния секретар. Те са недостатъчни, за да проведат необходимото пълно обратно доказване в оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ поради това, че: 1) възникналото право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не изключва възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие; 2) предложенията не обвързват работодателя и 3) е недоказано в релевантния период да са провеждани парламентарни комисии, за които е било необходимо участието на представител на БТА. Допълнителен аргумент, че правото по чл. 328, ал. 2, т. 6 КТ не е упражнено в нарушение на забраната по чл. 8, ал. 1 КТ, следва и от това, че Правилникът за структурата и дейността на БТА не задължава генералният директор да определя при отсъствията си главния секретар за свой заместник, нито от молбата за предварително уговаряне на срещи произтича недобросъвестност. Напротив, установява организационни умения, насочени към оптимизация на работното време и заетост. На последно място, след уволнението на ищеца е проведен конкурс и на освободената от него длъжност е назначено лице, което притежава необходимото образование, утвърдено с новата длъжностна характеристика (твърдения в отговора на исковата молба, които ищецът не е оспорил и които не се опровергават от събраните доказателства).

Поради това е неоснователен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението по чл. 328, ал. 2, т. 6 КТ, извършено със заповед № 21/20.08.2019 г. на генералния директор на БТА. С оглед обусловения им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се поставят направените по делото разноски от касатора, възлизащи на общата сума 6 092.13 лв.

При тези мотиви, съдът РЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 260462/01.02.2022 г. по гр. д. № 4339/2021 г. на Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Р. А. от [населено място],[жк], [улица], срещу Българска телеграфна агенция с адрес [населено място], [улица], както следва:

· да признае за незаконно и да отмени уволнението на Е. А., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 21/20.082.2019 г. на генералния директор на БТА (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· да възстанови Е. А. на длъжността „главен секретар“ в БТА (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· да осъди Българска телеграфна агенция да заплати на Е. А. сумата 16 790.40 лв. – обезщетение за времето 20.08.2019 г. – 20.02.2020 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

ОСЪЖДА Е. Р. А. да заплати на Българска телеграфна агенция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 092.13 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.