Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., чрез пълномощник адв. А. П. от АК - Пловдив, срещу въззивно решение № 56/27.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 424/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №109/23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 175/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта му, с която е отхвърлен предявения от К. против Прокуратурата на Р. Б, иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 вр. чл. 20 от НК и задържане под стража на 30.09.2016 г. до 02.06.2017 г., за което е оправдан с влязла в сила присъда, в горницата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 55000 лв.

С определение № 50109/01.03.2023 г. касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за задължението на съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

По повдигнатия въпрос:

Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва, наред с тяхната общовалидна значимост за всеки човек, и конкретните факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед посоченото в ППВС № 4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния касационен съд, напр.: решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г, на IV г. о. на ВКС, решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., решение №149/02.05.2011 г. по гр. д. №574/2010 г. на ВКС, III г. о. и др., съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания. Съдебното минало на ищеца. Следва да се прецени цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

Касаторът Н. С. К. излага доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост.

Насрещната страна Прокуратурата на Р. Б не е депозирал отговор на касационната жалба. В открито съдебно заседание, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел, че срещу Н. С. К. било образувано досъдебно производство на 29.09.2016 г. от Районна прокуратура - Ловеч, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, за това че на 28.09.2016 г. в землището на [населено място], Ловешка област, в съучастие като съизвършител с Р. Р., и Д. А., последния като помагач, придобил чрез закупуване и държал огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет, без разрешение по чл. 50 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На 30.09.2016 г. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, за срок от осем месеца, след което същата била изменена в „подписка“. От Районна прокуратура - Ловеч на 31.08.2018 г. бил внесен в съда обвинителен акт против К.. По образуваното н. о.х. д. № 831/2018 г. по описа на Районен съд - Ловеч на 04.02.2019 г. била постановена оправдателна присъда. Същата била протестирана от Прокуратурата, като по в. н.о. х.д. №250/2019 г., Ловешкият окръжен съд потвърдил присъдата, като въззивното решение влязло в сила на 18.11.2019 г.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че наказателното производство, е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца – нервност, безсъние, хипертония; накърняване на доброто му име в обществото; влошаване на отношенията му с негови приятели, които обстоятелства били нормалната житейска реакция в такива случаи и били установени от събраните гласни доказателства по делото и изслушаната съдебно психиатрична експертиза. Въззивният съд е взел предвид и продължителността на прилагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража – 8 месеца; продължителността на воденото наказателно производство около 3 години. Посочено е, че ответникът не е разгласил случая медийно и не бил допринесъл за раздялата на ищеца с жената с която живеел на съпружески начала, както и за оставането му без работа. По тези съображения, въззивният съд е приел, че сумата от 5000 лв. представлява справедливо, съобразно с критерия на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

При дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен в частта досежно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и по-специално досежно същността на посочения принцип, изискващ в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички установени като реално претърпени вреди. Обсъждайки този критерий през призмата на конкретния казус следва да се отчетат следните фактори, имащи отношение към определяне справедливия размер на обезщетението: воденото наказателното преследване е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а периода на наказателна репресия е 3 години и 1 месец. Спрямо ищеца е била наложена мярка за процесуална принуда, „задържане под стража”, за срок от 8 месеца. С това са ограничени личните права на ищеца, като той е бил откъснат от семейството си за този продължителен период от време, през който период не е могъл и да работи. Безспорно е било налице засягане на свободата му на придвижване за същия период. Следва да се съобрази интензитета на търпените от ищеца негативни изживявания - напрегнатост, тревожност и страх от осъждане. По делото няма данни за предходни осъждания на ищеца, като чистото съдебно минало е индикация за по-висок интензитет на търпените болки и страдания. Следва да се отчете и обстоятелството, че в хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно балистична експертиза, със заключение, че намерените противотанков гранатомет и противотанкова граната са негодни за произвеждане на изстрел, като в наказателното производство не са били възлагани други експертизи, които да изследват допълнително или повторно този въпрос, имащ пряко отношение към съставомерността на деянието.

От друга страна, следва да се посочи, че още с постановена от първоинстнционния съд присъда, К. е бил признат за невиновен, с което негативните изживявания значително са били намалени. Липсват установени неимуществени вреди във връзка с обвинението за времето след прекратяване на наказателното производство. Не са събрани доказателства, че наказателното преследване е повлияло на трудовата дейност на ищеца. Не са установени трайни и съществени последици за психическото и физическото му здраве – соченото повишено кръвно налягане не е установени със съответната медицинска документация или изслушване на вещи лица, както и не се установи причинна връзка между тези оплаквания и наказателното производство. Ищецът не е заемал публична длъжност. Няма данни да е имало разгласа в медиите, с което авторитета и доброто му име да са били накърнени пред широк кръг лица.

Предвид степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права, Върховният касационен съд намира, че за да бъде удовлетворен общественият критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот към датата на деликта, предвид всички релевантни обстоятелства по делото, както и с оглед създадения от съдебната практика ориентир по аналогични казуси, настоящият състав приема, че обезщетение в размер на 9000 лв. би било справедливо и достатъчно да обезщети неимуществените вреди, причинени на ищеца. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 4000 лв., представляващи разликата над присъдените 5000 лв. и приетия от настоящия състав размер на обезщетението от 9000 лв. и постановяване на друго, с което да се присъди допълнително обезщетение в размер на 4000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Предвид изхода на спора, съобразно уважената част от иска следва да се присъдят допълнително разноски в полза на ищеца в размер на 168 лв. за първоинстанционното производство. Разноски за въззивното производство и за касационното производство не се претендират, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 56/27.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 424/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ на Н. С. К. против Прокуратурата на Р. Б за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до размера от 9000 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на Н. С. К., с ЕГН [ЕГН], със съд. Адрес: [населено място], [улица] ет. 3 на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ допълнително сумата от 4000лв. /разликата над присъдените от първата инстанция 5000 лв. до 9000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 вр. чл. 20 от НК, за което е оправдан по НОХД № 831/2018 г. на Районен съд - Ловеч, с влязла в сила присъда на 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 56/27.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 424/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над размера от 9000 лв. до предявения размер от 55000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на Н. С. К. разноски за първоинстанционното производство, съобразно уважената част от иска, допълнително в размер на 168 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.