Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. М. В. срещу Решение № 1825 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1494/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 03002716005918-091-001/14.02.17 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 122/03.05.17 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че получените от него безвъзмездни финансови помощи през 2014 г. и 2015 г., в качеството му на земеделски производител са доходи по смисъла на ЗДДФЛ и следва да се обложат с данък в размер на 10%. Счита, че същите следва да се третират като дарение, а на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, не се смята за доход, полученото имущество по дарение. В заключение, моли да бъде отменено решението на Административен съд – Варна и вместо него да се отмени издадения ревизионен акт.

Ответникът по жалбата - Д. Д "ОДОП" – Варна, чрез юрисконсулт И., в писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд – Варна и присъди разноски за юрисконсулт на Дирекция „ОДОП“ – Варна за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1...