Производството е по чл. 290. 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 581/09.12.2019 г. по гр. д. № 917/2019 г. в частта, с която Окръжен съд – Плевен, отменяйки решение № 1698/18.09.2019 г. по гр. д. № 3284/2019 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е осъдил „Проучване и добив на нефт и газ“ АД да заплати на С. С. Д. сумата 3 459.42 лв. – обезщетение за безработица поради незаконно уволнение в периода 23.04.2019 г. – 23.10.2019 г., ведно със законни лихви и разноски.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос: При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

По въпроса настоящият състав приема, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ на ищеца е доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. Това е отговорът, даден с ТР № 6/ 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/ 2013 г. ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а отговорът не се нуждае от допълнителни мотиви.

При така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационното обжалване, съдът намира касационната жалба от ответника „Проучване и добив на нефт и газ“ АД срещу осъдителната част на решението за основателна.

Приемайки за осъществена една от предпоставките на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – незаконност на наказанието „дисциплинарно уволнение“ на ищеца С. С., наложено с две заповеди от 15.04.2019 г., с които е прекратено и трудовото му правоотношение на длъжността „електромеханик“, - въззивният съд е приел, че ответникът носи доказателствената тежест да установи другата. Това е правопораждащият факт, че в релевантния 6-месечен период след незаконното уволнение ищецът е останал без работа. Позовавайки се на непроявената активност, въззивният съд е решил делото при неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ответика-работодател, отменил е първоинстанционното решение и е уважил иска.

Основателно е касационното оплакване, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 154 ГПК. Работникът/ ищецът, а не работодателят/ ответникът носи тежестта да установи факта на безработицата поради незаконното уволнение. Следователно касационната инстанция е длъжна да отмени осъдителното решение и да реши по същество спора по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Това е така, защото след като работодателят е оспорил този иск, ищецът е следвало да установи релевантния факт; например като представи копие от трудовата книжка – документът, годен да засвидетелства липсата на последващо трудово правоотношение (чл. 357 КТ), да представи или изиска удостоверение от НАП за липсата на регистрирано трудово правоотношение, да представи или изиска удостоверение за регистрирация в бюрото по труда като безработен или да ангажира други доказателства за оставането си без работа. Въпреки дадените указания и правилно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146 ГПК, ищецът не е проявил процесуална активност за установяването на релевантния факт. Поради това касационният състав не приема, че след касирането се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Зачитайки задължителното действие на влязлото в сила решение по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, касационният състав приема за незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца С. С. Д. с двете заповеди от 15.04.2019 г. (чл. 297 ГПК). Въпреки осъществяването на тази предпоставка на осъдителния иск, чл. 154 ГПК задължават касационният съд да приложи неблагоприятните последици от непроведената от ищеца доказателствена тежест и да изключи другата – безработица в релевантния 6-месечен период. Следователно вземането за обезщетение не е възниквало, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен.

Това предполага отмяна на въззивното решение и в частта по разноските. Ответникът не дължи държавната такса от 138.37 лв. по неоснователния осъдителен иск, а не дължи да възстанови адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца пред двете предходни инстанции в размер на платеното над 373.33 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК касационният състав е длъжен да постави в тежест на ищеца разноските по неоснователния иск. Те се изразяват в платените държавни такси за касационното обжалване на решението – общо за сумата 99.19 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи и възнаграждение за процесуалното представителство на ответника от юрисконсулт пред трите инстанции. Настоящият състав го определя в размера от 60.00 лв. (по 20.00 лв. за всяка инстанция), съобразно ниската степен на сложност на делото по този иск, положения от юрисконсулта труд и законовата възможност да слезе под минималния размер по чл. 23, т. 1, пр. посл. от НЗПП.

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 581/ 09.12.2019 г. по гр. д. № 917/ 2019 г. на Окръжен съд – Плевен в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и в частта, с която „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е осъден да заплати на С. С. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума над 373.33 лв. до 560.00 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати сума над 130.00 лв. до 268.37 лв. – държавна такса по сметка на Окръжен съд – Плевен.

ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Д. ЕГН [ЕГН] срещу „Проучване и добив на нефт и газ“ АД ЕИК[ЕИК] по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 459.42 лв. – обезщетение за безработица поради незаконно уволнение в периода 23.04.2019 г. – 23.10.2019 г.

ОСЪЖДА С. С. Д. да заплати на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 99.19 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 60.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.