Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция към Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Д., чрез процесуален представител М.Ж – главен юрисконсулт, срещу решение № 110 от 02.04.2020 г., постановено по адм. дело № 753/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Добрич.
С описаното решение е отменена негова заповед № 851з-98/20.11.2019 г., с която на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), във връзка с чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) (Наредба № I-45/2000), е отказата регистрация на лек автомобил "БМВ 530Д", рама № WBAJC91040G470664 – по документи, внос от Германия и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението.
По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, се претендира отмяната му.
Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Твърди, че съдът е тълкувал неправилно приложимите материалноправни разпоредби, като не е обосновал решаващите си правни изводи. По същество счита, че доколкото е установено, че на мястото, предвидено от производителя, е поставен VIN номер (идентификационен номер), но всички знаци от него са набити с нестандартен шрифт, следва, че той не е заводски поставен, респ. не е оригинален. След като не може да бъде установен безспорно оригиналният номер, то административният орган е бил длъжен да постанови издадения отказ. Този извод, според касатора, се подкрепя и от заключението на вещото лице, което в т. 2.1. и т. 2.2. от изготвената автотехническа експертиза е посочило, че по рамата и цялата предна част на автомобила има механични интервенции. В тази връзка счита за ирелевантно обстоятелството каква е причината, която ги е наложила. Мотивира становище, че неяснотата относно извършената интервенция върху идентификационния номер не може да бъде преодоляна от наличните вторични идентификационни белези, в това число – стикери и табелки на производителя, възпроизвеждащи VIN, типа на двигателя, теглото на автомобила и други, т. к. релевантен е само идентификационният номер, фабрично нанесен чрез набиване (щамповане) на указаното от завода-производител място. Прави извод, че процесният номер, поставен на рамата на автомобила, не може да бъде възстановен по реда на Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 5.01.2018 г. (Наредба № 8121з-1/2018), в който смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд. По подробно изложените в касационната жалба доводи, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски.
Ответникът – Д.Д, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Ю.М, излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли съда да остави в сила постановеното решение, което намира за правилно и обосновано. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отменена Заповед № 851з-98/20.11.2019 г. на началника на сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Д., с която на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1 Наредба № I-45 е отказана регистрацията на лек автомобил "БМВ 530Д", рама № WBAJC91040G470664 – по документи, внос от Германия и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:
На 07.08.2019 г. въз основа на договор за покупко-продажба, Д.Д, в качеството му на купувач, е придобил от "Кранмаш авто" собствеността върху внесения от Германия лек автомобил "БМВ 530Д", сив металик, с номер на двигател B57D30A64789783 и с рама № WBAJC91040G470664.
На 09.08.2019 г. Д.Д е подал заявление № 190851012609 до сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Д., с което е поискал първоначална регистрация на автомобила в Р. Б. На същата дата администрацията на Министерството на вътрешните работи (МВР) е издала разрешение за временно движение на автомобила, но поради неизтекли три години от първоначалната му регистрация, автомобилът е бил пренасочен за проверка от комисия по МПС.Уено е различие в контурите на едната цифра от идентификационния номер на автомобила, поради което е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 2522/2019 г.
Директорът на ОДМВР Добрич е отправил запитване до Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на МВР, на което получил отговор от началник на Отдел "Интерпол и ММО". В него се посочва, че при извършената проверка в Интерпол - Висбаден и получена информация от завода-производител, процесният автомобил е с номер на двигател и рама, идентични със заявените в искането за регистрация и съответстващи на представените документи за регистрация на автомобила от предишния му собственик. Автомобилът е бил регистриран в Германия, като регистрацията е прекратена на 11.07.2019 г.
На 16.10.2019 г. образуваното наказателно производство е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление. Препис от постановлението за прекратяване е изпратен на Сектор "Пътна полиция" – гр. Д..
Поради неяснотата на протокола, съставен от комисията по МПС при ОДМВР – гр. Д., както и на изготвената от експерт в НТЛ при ОД на МВР Добрич експертна справка № 43, по делото е допусната автотехническа експертиза. Според заключението на експерта, процесният идентификационен номер е поставен точно на мястото, на което заводът-производител е определил за това, а именно - под капака на двигателя на предния десен горен надлъжен ланжерон в предната горна част на предния десен калник зад десния фар на автомобила. При огледа на поставения на това място VIN, е установено разминаване във височината и шрифта на последните три цифри – механично коригиране, което според вещото лице се дължи на извършени ремонтни дейности по предната част на автомобила, вследствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие (ПТП) с големи материални щети. Експертът посочва още, че видно от данните, получени в МВР, автомобилът не е бил предмет на престъпление, а всички идентификационни данни и съществени характеристики на лек автомобил от тази марка и модел отговарят на данните, предоставени от официалния дилър на марката БМВ за България, "М К. В" ООД, както и че VIN - номерът WBAJC91040G470664 съвпада напълно с данните от документацията на автомобила и с номера, поставен на залепващ се ПВЦ стикер в предната част на десния праг на автомобила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Добрич е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, с позоваване на фактическите и правните основания за постановяването му и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съобразявайки нормативната уредба в ЗДвП, Наредба I-45/2000 и Наредба № 8121з-1/2018, съдът е достигнал до извода, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Приел е, че по делото не е спорно обстоятелството, че в следствие на извършени от предишния собственик на автомобила ремонтни дейности се е стигнало до повреда на идентификационния номер, състояща се в леко графично разминаване на последните му три цифри. По тази причина е извършена идентификация, чиято цел е била да установи дали откритият при огледа на автомобила идентификационен номер съответства на поставения от завода-производител такъв. Доколкото при идентификацията е било констатирано, че автомобилът не е обявен за издирване, а поставеният върху него номер напълно съответства на този, обективиран в представените документи следва, че е установено автентичното съдържание на идентификационния номер. Т.к. безспорно заявителят е собственик на процесния автомобил, то съдът е приел, че към момента на заявяване на регистрацията, са били налице и двете предпоставки на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 16 Наредба I-45/2000 за регистрация на това превозно средство. По изложените съображения, пречките, визирани в чл. 143, ал. 3 ЗДвП, вр. с чл. 7, ал. 1 Наредба I-45/2000, са отпаднали в хода на производството по идентификация на автомобила, поради което оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен.
Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорният въпрос се свежда до наличието на хипотезите на чл. 143, ал. 3 ЗДвП - подправяне, заличаване или повреждане на идентификационния номер на превозно средство, с осъществяването на които законът предвижда задължителен отказ за регистрацията му от страна на компетентният орган.
Нормативната уредба, касаеща спорното правоотношение е разписана в Закон за движение по пътищата, Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) и Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство, обн., ДВ, бр. 3 от 5.01.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, в действащата към момента на издаването на процесния индивидуален административен акт редакция - изм. и доп., бр. 60 от 30.07.2019 г., в сила от 30.07.2019 г., пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 от посочената разпоредба забранява заличаването и подправянето идентификационния номер и номера на двигателя, а ал. 3 предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на последното се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи (чл. 143, ал. 4 ЗДвП). Целта на посочените нормативни предписания е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя, независимо от причините за това.
По делото е безспорно установено, че поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на процесния лек автомобил е компрометиран. Върху него е извършена интервенция, довела до различие в шрифта на три от 17-те цифри, съставляващи идентификационният номер на процесното МПС. Въпреки механичната намеса, автотехническата експертиза е потвърдила съответствието на заводския идентификационен номер с този от огледа на автомобила, от което съдът неправилно е направил заключение, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и превозното средство следва да се регистрира. В противовес с този извод, описаните факти сочат единствено, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрацията е необходимо той да бъде възстановен. Това става в отделно административно производство по Наредба № 8121з-1/2018, чието иницииране зависи само от заинтересованото лице като титуляр на правото на собственост върху пътното превозно средство.
Ирелевантно за спора е обстоятелството, че превозното средство не е било обект на незаконосъобразни действия. При установена подмяна, заличаване или повреждане на идентификационния номер негативните последици, визирани в чл. 143, ал. 3 ЗДвП, настъпват независимо от извършването на конкретно престъпление. Цитираната норма обективно въвежда забрана за регистрация на ППС, "докато не бъде установен идентификационният номер, поставен от производителя".
Горното обосновава законосъобразността на постановения отказ за регистрация на лек автомобил "БМВ 530Д", с рама № WBAJC91040G470664, издаден от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Добрич. Обратният извод на съда е неправилен, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК делото да се реши по същество с отхвърляне на оспорването срещу Заповед № 851з-98/20.11.2019 г. на началника на сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Д.,
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева за всяка съдебна инстанция, или общо разноски от 200 (двеста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110 от 02.04.2020 г., постановено по адм. дело № 753/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, включително в частта на разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д срещу Заповед № 851з-98/20.11.2019 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция към Министерството на вътрешните работи – гр. Д..
ОСЪЖДА Д.Д, от [анселено място], [адрес], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Д., със седалище в гр. Д., ул. "М. Г" № 12, разноски за проведените съдебни производства в общ размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.