Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Т, чрез процесуален представител, срещу решение №1074 от 23.06.2020г., по адм. д.№3474/2019г. на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на Терзиев против Уведомително писмо изх.№02-160-6500/2770 от 07.09.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016г. издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

С посоченото УП по подадено от Терзиев заявление за подпомагане с УИН16/270616/69878 за кампания 2016, е намален размера на финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ с 318.53лв.;по Схемата за преразпределително плащане /СПП/ с 232.01лв.;по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/ с 79.49лв., и по Схема за обвързано подпомагане за плодове/СП/ с 1351.53лв.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът - Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност на акта в частта на намаленото финансово подпомагане по СЕПП и СПП, АС-Пловдив е приел, че акта се основава на изключване като недопустима площта от 0.63ха от БЗС/парцели/ 31108-577-1-7 и 69273-154-2-1, представляваща разлика между декларираната площ за всяко БЗС съответно 4.17ха и 0.30ха, и установената след извършени административни проверки площ на тези БЗС- 3.84ха и 0.00ха, която площ като разлика /0.33ха и 0.30ха/ попада извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2016г., одобрен със заповед Заповед №РД-46-141 от 01.03.20176г. на Министъра на земеделието и храните, което се потвърждава от заключението на ВЛ по приетата СТЕ по делото, включително относно определения процент наддеклариране 13.15%

Според съда в конкретната хипотеза релевантно за случая и безспорно установено е, че част от заявената от Терзиев за подпомагане площ, в посочения в процесното УП размер, попада извън одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за конкретната кампания, при което АО е следвало да приложи границите на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ така, както те са определени в тази заповед.

В обобщение съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт както относно възприемането от АО на процесната площ като недопустима за подпомагане по СЕПП и СПП, и за съответствие на акта с целта на закона. Решението е правилно като краен резултат.

Не се спори по делото, че земеделския производител/ЗП/ И.Т УРН359800 е заявил за подпомагане за кампания 2016г. площи-общо 3 парцела, включително процесните БЗС, със заявление УИН16/270616/69878, във вариант редакция на схеми с дата 27.06.2016г.

След обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, по реда на чл. 15, ал. 2 от Наредба №105 от 2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредбата/, министъра на земеделието, храните и горите, е издал Заповед №РД46-21/24.01.2017г. по чл. 16б от Наредбата, за одобряване проект на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016г. като част от СИЗП, актуализиран за 2016г., чрез дешифрация/разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта на страна по самолетно и сателитно заснемане от 2018г. и чрез отразяване резултатите от теренни проверки. Заповедта е публикувана на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд "Земеделие".

ЗП е подал възражение вх.№16-00-1160 от 09.02.2017г. до МЗХГ/ непредставено по делото/ срещу констатирани несъответствия, което след извършената административна проверка по чл. 16г, ал. 2, т. 1 от Наредбата не е уважено. Не е спорно по делото, че по възражението не са извършвани теренни проверки, по чл. 16г, ал. 2, т. 2 от Наредбата.

В случая Министърът на земеделието, храните и горите е одобрил със заповед РД-46-141/01.03.2017г. за Кампания 2016г. окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Тази заповед не е обжалвана от И.Т, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него парцели, вкл. относно невключената част от 0.63ха заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея.

Правилно АС-Пловдив е отчел, че предвид приетото с т. 2 от ТР №8 от 11.12.2015г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба №105/2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой и при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 40/2014 г.) административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази с одобрения със заповед на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой, като в този случай РА може да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година само за заявените за подпомагане площи, попадащи в одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“.

В конкретния казус по заявлението за подпомагане на Терзиев е извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП според който текст Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Именно съобразно резултатите от извършената автоматизирана административна проверка, е постановен процесния АА, с който е взето решение по заявлението за подпомагане на касатора по СЕПП, СПП, ЗДП и СП, като е определен размера на недопустимата площ по наличните данни в ИСАК и СИЗП, и съответно е намален размера на субсидията.

По отношение прилагането от ДФЗ-РА на окончателния специализиран слой АС-Пловдив правило е кредитирал приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Л.М по допуснатата от съда СТЕ, според което общия размер на недопустимата площ за подпомагане, установен от РА по процесното заявление е 0.63ха – сбор от разликата между декларираната от Терзиев и установената след АП площ на БЗС 31108-577-1-7 и 69273-154-2-1, попадащи извън слоя „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016г. Законосъобразен в този смисъл е крайния извод на съда за правилно прилагане в настоящия случай от ДФЗ-РА на окончателния специализиран слой като финансовото подпомагане по СЕПП е съобразено с приетата за недопустима площ.

Правило съдът е приел, че съобразно чл. 43б, ал. 1 ЗПЗП подпомагането по СПП е обвързано с правото на земеделския производител на плащане по СЕПП, поради което при установената недопустима за подпомагане площ по СЕПП е налице основание за намаляване размера на подпомагането по СПП.

Макар първоинстанционния съд да не е обсъдил намаляването от АО на размера на подпомагането по схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания и по СП /част от УП, заявена като оспорена от жалбоподателя с молба до АС-Пловдив от 25.11.2019г./, крайният извод за законосъобразност на УП следва да бъде споделен, доколкото съобразно въведената с чл. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания обвързаност на правото на зелено директно плащане на земеделските стопани, имащи правото на плащане по СЕПП със спазването от тях на допустимите хектари, при определяне за недопустима площ -част от заявените по СЕПП за подпомагане парцели/ какъвто е процесния случай/, за ЗС не е налице необходимото условие за придобиване право на ЗДП.

По отношение намаления размер на подпомагане СП, предвид казаното по-горе за определена недопустима площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2016г. законосъобразно на осн. чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, исканата сума по тази схема е намалена с посочения размер в колона „намаления“ на таблица 14 от процесното УП, а оторизираната сума правилно е определена на 5523.07лв., съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Морунова.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. АС-Пловдив в мотивите на обжалваното решение е посочил, че констатациите в УП по отношение на двойно заявени площи не се оспорват от жалбоподателя, но това е сторено в контекста на неправилно интерпретираното от съда записване на площите на парцелите в колона 2 и колона 3 на Таблица 1 от УП, при което тази част от мотивите не рефлектира върху останалата част от възприетата от съда фактическа обстановка и неговите правни изводи, които както се отбеляза по-горе като краен резултата са правилни.

Доводите на касатора за неизвършени теренни проверки по подаденото от него възражение са неотносими към настоящото производство, доколкото същите е следвало да се изложат в инициирано от него производство по оспорване на заповед РД-46-141/01.03.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите за одобряване окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2016г., което в случая не е сторено. Противно на тезата на касатора именно в това производство предмет на изследване е процедурата по чл. 16в-16г от Наредбата. В производството по оспорване на Уведомително писмо изх.№02-160-6500/2770 от 07.09.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016г. косвен контрол на влязлата в сила заповед за одобряване окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" е недопустим.

Обжалваното решение на АС-Пловдив е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Същото е мотивирано като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172а, ал. 2 АПК/. АС-Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. приетото по делото заключение на ВЛ Морунова.

Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Действително в мотивите на обжалваното решение АС-Пловдив е налице неправилна интерпретация на част от съдържанието на УП, но същевременно съдът е изложил и подробни мотиви касателно предмета на оспорване, при което крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1074 от 23.06.2020г., по адм. д.№3474/2019г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА И.Т [ЕГН] да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.