№ 874

гр.София, 04.12.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стоянова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2700 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и по реда, предвиден до З. в ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г.) – § 74 от неговите ПЗР.

Обжалвано е решение № 219/ 02.03.2017 г. по гр. д. № 198/ 2017 г., с което Пловдивски окръжен съд е отменил решение № 6815/ 2016 г. на Пловдивски районен съд и е отхвърлил исковете на В. Г. В. срещу [фирма]:

· да се признае за незаконна и се отмени заповед № 07/ 04.04.2016 г., с която изпълнителният директор на [фирма] прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· за възстановяване на предишната длъжност „Разливач метал (кранист) в участък „Рафинация и рециклинг“ на Обособено оловно производство (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· за присъждане на сумата 8 421. 84 лв. - обезщетение за времето 05.04.2016 г. – 05.10.2016 г., през което е останал без работа (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението се обжалва от В. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:

1. По иска на работника или служителя за оспорване на наложеното дисциплинарно наказание длъжен ли е съдът да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника, за да прецени спазил ли е работодателят изискванията на чл. 189 КТ?

2. Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той...