Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Й., подадена чрез адв. Е. М., против решение № 7/09.01.2017 г. по в. гр. д. № 1237/2016 г. по описа на Окръжен съд – С. З. с което е отменено решение № 327/09.04.2015 г. по гр. д. № 3376/2014 г. по описа на Районен съд – С. З. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. Е. против М. К. Й. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 9 921, 09 лв. до претендираните 10 206, 61 лв., като вместо него М. К. Й. е осъдена да заплати на Е. И. Е. още 285, 52 лв., представляваща сума, с която тя неоснователно се е обогатила за извършени през 2005 г. подобрения на апартамент № 19, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в останалата част, с която на основание чл. 59 ЗЗД М. К. Й. е осъдена да заплати на Е. И. Е. сумата от 9 921, 09 лв., ведно със законната лихва и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, тъй като извършеният ремонт не представлява „подобрение”подлежащо на обезщетение, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.Претендират се разноски за всички инстанции.

Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Събраното в нарушение на процесуалните правила доказателство следва ли да се вземе предвид при решаване на спора по същество, който е разрешен в противоречие с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. по описа на ВКС, решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. по описа на ВКС, IVг. о., решение № 5/05.05.2016 г. по т. д. № 3583/2014 г. по описа на ВКС,II т. о.; 2.Следва ли с решението да бъдат обсъдени всички доводи и възражения на страните, който е разрешен в противоречие с определение № 579/24.04.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д № 1609/2014г. на ВКС. Поставени са и следните въпроси: 1.При събиране на доказателства в изпълнение на задължителни указания на ВКС въззивният съд следва ли да ги събере служебно или указанието следва да се счита за изпълнено с даването на възможност на страната, чиято е тежестта за доказване, да извърши съответните процесуални действия; 2.При изпълнение на задължителни указания на ВКС, водещи до нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните в процеса и на принципа за служебното начало, кои следва да имат превес; 3.Следва ли да се вземе предвид служебно събрано от въззивния съд доказателство в изпълнение на указания на ВКС, когато събирането е в нарушение на основни начала в гражданския процес; 4. Налице ли е обогатяване без основание, когато страните са били семейство и са живели в апартамент, заедно с децата си 12 години, доколкото извършеният ремонт е изчерпан към момента на приключване на съвместното съжителство на страните и не представлява трайно подобрение ; 5. Подлежи ли на заплащане подобрение, което не е трайно и е изчерпано поради ползването му и от самия ищец;, за които се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид това, че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация – Е. И. Е., подаден чрез адв. К. Л., в който се поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационна проверка.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед цената на иска и е процесуално допустима. Същата е подадена по пощата нa 17.02.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 144/17.06.2016 г. по гр. д № 581/2016 г. по описа на ВКС, III г. о. е отменено въззивно решение № 419/30.10.2015 г. по възз. гр. д № 1385/2015 г. по описа на Окръжен съд – С. З. и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания за служебно назначаване на съдебна експертиза, която да изясни от фактическа страна съобразно указанията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дали извършените СМР действително са повишили цената на процесния апартамент и с каква сума. Тези указания са дадени с оглед възприетото от касационния съд, че ищецът Е. И. Е. се легитимира като подобрител на чужд имот и взаимоотношенията със собственика относно подобренията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. Предвид т. 4 на запазилото значението си ППВС № 1/1979 г., се дължи по-малката сума измежду обедняването и обогатяването, т. е. само ако разходите на подобрителя са довели до увеличаване стойността на имота собственикът се е обогатил и дължи разликата между цената на имота преди и след подобренията, установена с помощта на експертиза.

За да се произнесе с атакуваното решение, въззивният съд е констатирал следните факти: страните по делото са бивши съпрузи, a по време на брака съпругата М. К. Й. придобила в лична собственост апартамент по силата на договор за покупко-продажба в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, с който дядото на ищеца – Е. Ж. в качеството му на купувач обективирал намерението си да надари Й.. По време на брака в апартамента, който е бил и „семейно жилище“, е извършен ремонт, представляващ значителни по стойността си подобрения. Ищецът бивш съпруг – Е. И. Е. твърдял, че еднолично разходвал за ремонтните дейности сумата от 25 780 лв., но заявил претенция срещу бившата си съпруга за възстановяване на 1/2 от стойността на разходите – 12 890 лв., с които твърдял тя да се е обогатила. При условията на чл. 214 ГПК ищецът изменил цената на иска и го поддържал до сумата от 10 206, 61 лв. В хода на първоинстанционното производство съобразно приетата съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея е установено, че стойността на извършените СМР към 2005 г. е в размер на 16 564 лв. Въззивния съд е установил от приетата съдебно-техническата експертиза, предвид задължителните указания на ВКС, че в резултат на извършения ремонт стойността на имота се е увеличила със сумата от 10 800 лв. Въззивният съд приел, че тъй като жилището е лична собственост на бившата съпруга, то и извършените подобрения по силата на приращението са станали нейна изключителна собственост, поради което за бившия съпруг възникнало правото да иска от нея сумата, с която се е обогатила за сметка на неговото обедняване. Приел, че отношенията им следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, тъй като по време на брака ищецът не е бил владелец на имота, а като съпруг извършвал действия по подобряване на имота в свой и чужд интерес, поради това и съпругата като собственик дължала да му върне необходимите и полезни разноски, като отговаря до размера на обогатяването си, т.е. дължимата сума е в размер на 10 206, 61 лв., предвид изменението цената на иска.

С молба от 26.10.2016 г. жалбоподателката М. К. Й. е поискала спиране на въззивното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на дело, решението по което ще има значение за правилното решение по настоящия спор. Наведени са твърдения, че М. К. Й. е завела против Е. И. Е. иск за делба, по който е образувано гр. д. № 943/2014 г. по описа на РС – С. З. В срока за отговор на исковата молба Е. И. Е. е предявил инцидентен установителен иск, с който е поискал да се прогласи нищожността на правната сделка, извършена с нотариален акт № 124, том I, рег. № 972, дело № 93/2000 г. на нотариус И. Т. в частта, с която дядото на ищеца Е. И. Ж. е закупил имота в полза на ответницата М. К. Й. с цел да я надари, като симулативна и привидна и да се приеме за установено, че прикритата сделка е продажба с купувач М. К. Й.. Предмет на спора е действителността на сделка за апартамента, по отношение на който в настоящото производство е заявена претенция за подобрения, а придобивното основание се е осъществило по време на брака. В подкрепа на твърденията жалбоподателката е представила препис от решение № 33/03.02.2017 г. по гр. д. № 82/2015 г. по описа на ОС-Стара, с което е прието за установено по отношение на М. К. Й., И. Е. И. и С. Д. К., че сключеният на 20.03.2000 г. с нотариален акт № 124, том I, рег. № 972, дело № 93 от 2000 г. на нотариус И. Т. с рег. № 086 на НК договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.513.480.1.21 в [населено място], с административен адрес: [улица], вх. 0, ет. 7, ап. 19, ведно с таванско и избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, е нищожен в частта, с която Е. И. Ж. е закупил имота в полза на М. К. Й. с цел да я надари като привиден, а прикритата сделка е продажба с купувач – ответникът М. К. Й..

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2016 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за спиране с мотивите, че искът е предявен за заплащане на парично обезщетение за 1/2 ид. ч. от извършените подобрения, поради което правното разрешение по спора за действителността на придобивната сделка е без значение за обигационния спор.Следва да бъде посочено, че искане за спиране на производството на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е заявено още пред Окръжен съд – С. З. в производството по в. гр. д № 1385/2015г. в открито съдебно заседание на 30.09.2015 г

При служебна проверка настоящият състав установи, че към настоящия момент Апелативен съд – Пловдив е постановил решение № 206/31.10.2017 г. по в. гр. д. № 301/2017 г., с което е потвърдил изцяло решението по гр. д.№ 82/2015 год. на Окръжен съд – С. З. за което няма данни да е влязло в сила.

При преценка на данните по делото настоящия състав намира, че от качеството на ищеца, който твърди да е извършил подобрения в процесния имот, зависи правилността на решаването на делото. В случай, че са извършвани подобрения от държател в имот, който е чужда собственост, претенцията се обезщетява по реда на чл. 59 ЗЗД вр. чл. 61 ЗЗД, в който смисъл са и дадените задължителни указания с решение № 144/17.06.2016 г. по гр. д № 581/2016 г. по описа на ВКС, III г. о. – от значение е налице ли е обогатяване на собственика на имота, респективно налице ли е увеличение на стойността на апартамента. В случай, че се установи, че имотът е бил придобит от съпругата по силата на договор за покупко-продажба, при действащ режим на СИО, по отношение претенцията на подобрителя ще е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, който регламентира отношенията между съсобственици, като всеки от тях отговаря за тежестите /разходите/ съразмерно с частта си. Ето защо и решението по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожност на придобивната сделка като привидна и признаването, че прикритата сделка е продажба с купувач – М. К. Й. е от преюдициално значение за правилното решение по претенцията за обезщетяване на подобренията.

С разпореждане от 07.04.2017 г. на Председателя на ВКС е образувано т. д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?“. Предвид обстоятелството, че искането за спиране е поддържано във въззивната инстанция и същото е оставено без уважение, а проблемът за вида на порока на въззивно решение при неоснователен отказ за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е от значение за производството пред ВКС във фазата по селектирането на касационните жалби, с оглед предпоставките и основанието, на което следва да се допусне касационният контрол, настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д.№ 1980/2017г. по описа на ВКС, ІV г. о. до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: