Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр.София, 04.12.2017 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 4874 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от подадена от П. на Р. Б., чрез прокурор М. Д. от Софийска апелативна прокуратура, против въззивно решение № 1356/30.06.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 1596/2016 г., в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на П. Г. М. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 25 000 лв., ведно с компенсаторната лихва, считано от 28.10.2013 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 454/20.04.2017 г., в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със задължителна съдебна практика по правните въпроси - как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно посочената от касатора задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г. о. на...