Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от общински съвет Перник, чрез процесуален представител, против решение № 391 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 374/2016 г. по описа на Административен съд-Перник.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна по касационната жалба –[ЮЛ], не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд–Перник, в производство по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел трети от АПК, образувано по жалба на [ЮЛ], е обявил нищожността на Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни-домашни любимци/кучета и котки/ и ограничаване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община П., приета с решение №175 от 18.05.2016г. на Общински съвет Перник по протокол №7 от 18.05.2016г./ Наредбата/.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Наредбата е издадена при отсъствие на материална компетентност на органа да приеме акт с такъв характер, тъй като ОбС Перник не разполага с правомощия, произтичащи от закона да уреди процесните обществени отношение с подзаконов нормативен акт по чл. 8 от ЗНА, като оспорената наредба по съществото си урежда обществени отношения, които вече са регламентирани и уредени с нормативни актове от по-висока степен.

Съдът е счел, че нито едно от възприетите правни основания за приемане на Наредбата, а именно:чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 12, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА, както и чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ)/ЗЗЖ/, не предоставя компетентност на общинския съвет да приеме тази наредба.

Съдът е посочил, че ОбС е осъществил нормотворческа дейност свръх своята компетентност, тъй като няма нормативен акт от по-висока степен, който да дава правомощие на общинските съвети, да уреждат този вид обществени отношения на местно ниво.

Съдът е приел, че повечето от разпоредбите в раздел втори и трети от Наредбата са намерили правна регламентация в ЗЗЖ, а редица разпоредби противоречат на актове от по-висока степен, като:

-въведеното изискване в раздел втори, чл. 3 от Наредбата продажбата или дарението на куче на лица под 18 години да се извършва единствено с нотариално заверена декларация от родител или настойник, е в пряко противоречие с чл. 3 от Наредба №41 от 10.12.2008г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.

-раздел четвърти на Наредбата-изисквания към оторизираните структури за улов и обработка на безстопанствени животни, пряко противоречи на разпоредбите на чл. 40в, 41 и 42 от ЗЗЖ.

-разпоредбата на чл. 20 от Наредбата, в която е записано, че се забранява храненето на безстопанствени котки и кучета, пряко противоречи на чл. 151, т. 14 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ)/ЗВМД/.

Съдът е приел, че в Наредбата се е получило смесване на норми от ЗЗЖ, ЗВМД и Наредба №41/10.12.2008г., което е довело до изписване на норми в Наредбата, които нямат връзка една с друга, част от тях стоят изолирано, а други противоречат на норми от по-висок ранг.

По отношение приетите административно-наказателни разпоредби в оспорената наредба, съдът също е обосновал липса на компетентност от ОбС Перник. Изведено е дублиране на разпоредби с аналогични такива в ЗВМД, ЗЗЖ и ЗМДТ, в които случаи приетите от ОбС размери на санкциите не съответстват дори на определения от законодателя размер. Разпоредбата на чл. 20 от Наредбата пряко противоречи на чл. 151, т. 14 от ЗВМД, а предвидената санкция в чл. 24, ал. 12 от Наредбата е в пълно противоречие с чл. 422 от ЗВМД.Оно е от първоинстанционния съд противоречие с регламентираните правила в нормите на чл. 116, 117, 118 и чл. 127 от ЗМДТ.

На следващо място Административен съд Перник е посочил, че Наредбата е приета и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В административната преписка липсва обосновка за приемане на Наредбата. В случая кмета на община П. като вносител на проекта за приемането и, не се е съобразил с изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА.Мка няма нито в протоколите на постоянните комисии към ОбС Перник, нито може да се извлече от протокола от сесията на съвета, проведена на 18.05.2016г. Не е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗНА, а в Наредбата липсват преходни и заключителни разпоредби, които да регламентират отменянето на действаща предходна Наредба на ОбС Перник, относно същите обществени отношения, нито разпоредба, регламентираща висящи правоотношения. Така постановеното решение е правилно.

Законосъобразни са изводите на Административен съд Перник, че оспорената наредба е приета от Общински съвет Перник при липса на материална компетентност по чл. 8 от ЗНА.

С решение №175 по протокол №7 от 18.05.2016г., на Общински съвет Перник е приел:

1.Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община П. 2016-2019г.;

2.Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни-домашни любимци/кучета и котки/ и ограничаване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община П.

И за двата акта, макар и различни по своя характер, ОБС е възприел като правно основание разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 12, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, нито една от изброените по-горе норми, не овластява общинския съвет като орган на местно самоуправление и местна администрация за приемане на наредба, уреждаща правила за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни любимци-животни /кучета и котки/ и такива за ограничаване популацията на безстопанствените кучета на територията на община П..

Отношенията, свързани с отглеждане на домашни любимци, независимо от техния вид, са извън кръга на въпросите по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА касае приемането на стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, а нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ визира приемане от общинските съвети на програма за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р. Б и план за действие на съответната община, поради което и двете норми са неотносими към частта от решение №175 по протокол №7 от 18.05.2016г., с която е приета Наредбата.

В процесния случай не е налице и хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА вр. ал. 2 от същия закон, тъй като с Наредбата е направен опит за решаване на въпроси, които не само не са от местно значение, но съгласно действащите към датата на приемане на Наредбата материалноправни норми са от изключителната компетентност на други органи.

Това е така, тъй като с приетите изменения и допълнения в ЗЗЖ /ДВ бр. 34 от 03.05.2016г./, изцяло е променена уредбата, касаеща безстопанствените животни, и по-специално овладяване популацията безстопанствените кучета, която е изведена от общинско на национално ниво, чрез приемане от Министерски съвет по предложение на ресорния министър/в случая министъра на земеделието и храните/МЗХГ с изм. от 2017г.// на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р. Б /чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ/ и издаване от МЗХ на подзаконов нормативен акт - наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.

При тази нова уредба е премахнато правомощието на общинските съвети, съществуващо в чл. 40, ал. 5 от ЗЗЖ, вр. ал. 1 от същия закон/ред. до измененията приети с ДВ бр. 34 от 03.05.2016г./, да приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета, за изпълнение програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, във вр. с вмененото им задължение по чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ /ред. до измененията приети с ДВ бр. 4 от 03.05.2016г./ да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.

В настоящия случай проекта на Наредбата е внесен в ОбС Перник с докладна записка от 20.04.2016г. от кмета на общината, а решението за приемането и е взето на заседание на О. П на 18.05.2017г., т. е. общинския съвет, въпреки, че към тази дата не е разполагал с материална компетентност да приеме акт от такъв характер, се е произнесъл с решение, с което е приел оспорената наредба.

Споделят се изцяло изложените съображения от Административен съд Перник относно противоречие на множество разпоредби от процесната Наредбата, с такива от различни нормативни актове от по-висока степен, а именно с норми от ЗЗЖ, ЗВМД и ЗМДТ, подробно изброени в първоинстанционното решение. В тези нормативни актове не е регламентирано правомощие на общинските съвети да приемат наредби, свързани с уредените в тях отношения по притежаване и отглеждане на животни-домашни любимци/кучета и котки/ и ограничаване на популацията на безстопанствени кучета, при което ОбС Перник недопустимо е регулирал обществени отношения, които както се отбеляза по-горе не са от местно значение, и за които е налице регулация в нормативен акт от по - висока степен - в противоречие с чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.

Независимо от горното, законосъобразни са и заключенията на Адм. съд Перник относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от ОбС при приемане на Наредбата. Същата е приета при липса на мотиви в нарушение разпоредбите на чл. 26 и чл. 28, и в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗНА.

На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани от ответната страна, поради които такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №391 от 26.10.2016г., постановено по адм. дело №374/2016г. по описа на Административен съд –Перник.

Решението е окончателно.