12Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

гр.София, 27.09.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАпри секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 3365/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Г. М. от Русенска окръжна прокуратура, срещу въззивно решение № 120/04.06.2021 г., постановено от Русенски окръжен съд по в. гр. д. № 192/2021 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер на 8 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: трябва ли съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение и как се прилага общественият критерий за справедливост за причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

По двата въпроса има формирана трайна и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС, вкл. задължителна. Обобщено, налага се тълкуването, че съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Справедливият размера на паричното обезщетение на неимуществено увреждане, се извлича от обективно съществуващите...