Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).
Образувано е по жалба, подадена от [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя П. Г. П., процесуален представител чрез адв. Н. Ц., против решение № 228 от 01.03.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 633/2017 г. С жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно развитите в жалбата съображения, жалбоподателят прави искане за отмяна на оспорения административен акт и постановяване на ново решение, с което да бъде уважено искането им. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чрез процесуалния си представител - юрк. Г., оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето й, като неоснователна и недоказана по подробно изложени в писмените бележки съображения, същите са представени в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна - [фирма], със седалище [населено място], представлявано от изп. директор Б. Н., чрез процесуален представител адв. Р., оспорва жалбата и моли решението на КЗК като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Счита, че в жалбата не са изложени основания по чл. 146 АПК, поради което липсват основания за оспорване. Представя писмени бележки.
Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните и съобразно чл. 168 АПК извърши служебна проверка за законосъобразност на оспораения административен акт по всички основания по чл. 146 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на [фирма] против [фирма] за установяване на извършени нарушения по чл. 36, ал. 1 и ал. 2 или евентуално за нарушена обща забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.
По молбата е извършено проучване съгласно чл. 44 и сл. от ЗЗК. От страните е изискана информация и доказателства с оглед изясняване на фактическата обстановка по преписката. След приключване на разследването на участниците е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката. В изпълнение на чл. 58 от ЗЗК преписката е разгледана в открито заседание с участие на страните.
В хода на разследването, КЗК е установила, че подателя на искането [фирма] и дружеството [фирма] са предприятия по смисъла на §1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност. КЗК, е приела, че в конкретния случай е релевантна дейност на страните, свързана с предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия на територията на [населено място], която дейност безспорно ги поставя в конкуренти отношения.
Обект на анализ на производството развило се пред Комисия за защита на конкуренцията са били твърденията за недобросъвестни действия от страна на [фирма], свързани с предоставяне на безплатни услуги по подмяна на инсталация за топла и студена вода и монтиране на безплатни водомери в жилищата на абонатите в [населено място], в следствие на което последните избират дружеството като нов топлинен счетоводител.
КЗК е определила процесен период от месец март 2017 година, когато са извършени дейности по подмяна на инсталациите за топла вода и е установена смяната на уредите за отчет при потребителите, до настоящ момент.
Във връзка с твърдяното нарушение е установено, че [фирма] осъществява търговска дейност, свързана с предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия на територията на [населено място] от 2002 г. до настоящ момент видно от представените доказателства. От доказателства предоставени от страна на [фирма], е видно че дружеството притежава удостоверение за регистрация №Р-04-1/04.06.2012 г., издадено от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, дружеството е вписано в публичния регистър на МИЕТ на лицата, извършващи услугата дялово разпределение под №Р-04 и има право да предоставя тази услуга съгласно изискванията на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. На следващо място видно от договор №70/02.12.2014 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост подписан на основание чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, между [фирма] в качеството си на възложител и [фирма] в качеството си на изпълнител. Към искането си дружеството е представило и два договора: единият е от 09.10.2002г. между [фирма] в качеството си на Търговец и Собствениците на отделни обекти в сграда на етажна собственост с адрес: [населено място],[жк], блок [номер], вход 10 - наричани потребители, договорът е с предмет – търговеца доставя и монтира индивидуални разпределители на топлинна енергия, отговарящи на нормите на БДС EN834 и БДС EN835, и извършва дялово разпределение на потребеното количество топлинна енергия в сградата, срещу възнаграждение, което потребителите заплащат съгласно условията на договора. Съгласно договореното в чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора търговеца се е задължил да достави и монтира в сградата и жилищата на потребителите 56 бр. топлоразпределители „[наименование]” и 6 бр. термостатични вентили на „[наименование]”, а съгласно т. 2 от същия се е задължил да поддържа и ремонтира монтираните уреди безплатно в рамките на гаранционния им срок, като същите са изброени в отделни три подточки с конкретизирани срокове; следващия договор е от 23.10.2002 г. между [фирма] в качеството си на Търговец и Собствениците на отделни обекти в сграда на етажна собственост с адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] - наричани потребители, като предмета на договора е същия като горепосочения. Съгласно договореното в чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора търговеца се е задължил да достави и монтира в сградата и жилищата на потребителите 83 бр. топлоразпределители [наименование] и 83 бр. термостатични вентили на „[наименование]”, а съгласно т. 2 от същия се е задължил да поддържа и ремонтира монтираните уреди безплатно в рамките на гаранционния им срок като са изброени в отделни три подточки конкретизирани срокове. Срокът на действие на договорите е за първия 6 години и 2 месеца, съответно 9 години за втория, от датата на подписването му. В договорите е предвидено, случай на едностранно прекратяване, освен в случаите на чл. 87 от ЗЗД, неизправната страна дължи неустойка в размер на 10% от стойността на отчетената през отоплителния сезон топлоенергия за сградата. На следващо място е договорено, че потребителите имат право до получат и да им бъдат монтирани изправни уреди, отговарящи на БДС. Потребителите имат право да получават редовно информацията за извършеното дялово разпределение на потребената в сградата топлинна енергия. Възнаграждението за услугата дялово разпределение на потребеното количество топлинна енергия в сградата е в размер на 5% от стойността на месечната консумация на топлоенергия, отчетена по главен топломер и общия водомер за БГВ, разпределени между потребителите в зависимост от броя на монтираните уреди за дялово разпределение във всяко жилище.
На следващо място, Комисията за защита на конкуренцията е установила, че дружеството [фирма] е осъществявала търговска дейност свързана с производството и преноса на топлинна енергия от 2000 г., както и дялово разпределение на топлинна енергия на територията на [населено място] от 2007 г. до настоящ момент видно от предоставени доказателства. С удостоверение за регистрация №Р-24/31.08.2007 г, и №Р-24-1/30.11.2009г. и №Р-24-2/08.08.2012 г., издадени от Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, дружеството е вписано в публичните регистри на МИЕТ на лицата извършващи, услугата дялово разпределение под №Р-24 и има право да предоставя този вид услуга изискванията на закона и съответните подзаконови нормативни актове с уреди „Siemens”.
От протокол №1 от 03.02.2017 г. и списък на собствениците общото събрание на етажните собственици на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] са присъствали представители на 15 собственици, равняващи се на 72% идеални части от общите части на етажната собственост и е взето следното решение: Да се подмени съществуващата инсталация за битово-гореща вода по проект и за сметка на [фирма] от абонатната станция и главния водомер на ВиК до апартаментите водомери за топла вода, включително; Сградата да бъде присъединена към топлопреностната мрежа на [фирма] за услуга битово-гореща вода. Избрана е [фирма] в качеството на лице, регистрирано по реда а чл. 139а ЗЕ, за извършване на услуга дялово разпределение във входа. На 19.04.2017г. дружеството изпраща писмо по електронната поща на [фирма], с протокол от Общото събрание на етажните собственици на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] за смяна на топлинния счетоводител. Комисията, е установила, че от предоставената информация е видно, че дружеството е в процес на подписване на договор с етажната собственост.
От протокол от 14.03.2017 г. и списък на собствениците, на Общото събрание на етажните собственици на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] са присъствали представители на 29 собственици, равняващи се на 90, 166% идеални части от общите части на етажната собственост, като са взети следните решение: Да се извърши цялостна подмяна на съществуваща инсталация за студена вода и изграждане на инсталация за битово-гореща вода по проект и за сметка на [фирма] от абонатна станция и стойка на главния водомер на ВиК до апартаментните водомери за студена и топла вода, включително. Сградата да бъде присъединена към топлопреностната мрежа на [фирма] за услуга битово-гореща вода.; Сумата за подмяна на инсталацията за студена вода да бъде разпределена поравно между всички апартаменти по 120лв. с вкл. ДДС на щранг. Сумата за изграждането на инсталация за топла вода и дистанционни водомери, а топла вода ще бъдат за сметка на [фирма].; И. [] в качеството на лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение във входа. С писмо изпратено по електронната поща от 27.04.2017 г. дружеството е изпратило на [фирма], протокола от Общото събрание. КЗК, е приела, че от предоставената информация става ясно, че дружеството е в процес на подписване на договор с етажната собственост.
От отчетника на [фирма] – Е. И., на 24.04.2017 г. е постъпило писмено изложение, в което се твърди, че на 28.03.2017 г. не е в състояние да изпълни служебните си задължения, водомерите били подменени, като не може да посочи от кого и защо, по информация на клиенти, подмяната е извършена на 24-25.03.2017г., не са били налични старите водомери, както и че клиентите са попитали дали ще има и евентуално откога безплатна вода.
Д. [], е приложила справка - сравнение, за всички топлинни счетоводители за произволен изборен отчетен период, справка за ползващите битово-гореща вода клиенти, списък на финансираната от дружество промяна на инсталациите за БГВ. На следващо място от представения от дружеството списък, услугата дялово разпределение на топлинна енергия за отопление и затопляне на вода на основание чл. 139б от ЗЕ въз основна на решение на етажната собственост за общо четири сгради с адреси в [населено място]. От представения списък от страна на дружеството, е видно, че същото извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия за отопление и затопляне на вода общо 179 абонатни станции, в сгради – етажна собственост, в които клиентите не са изпълнили задължението си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, на основание чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, във връзка с чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба 16-334/2007, във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като не са монтирани съответните средства за дялово разпределение.
На 10.10.2016г. до [фирма] са депозирани жалби, с които се настоява да бъде извършена проверка за разпределението на топлинна енергия за сграда, тъй като е много висока таксата за сградна инсталация, която се начислява ежемесечно.
На следващо място е направено запитване на 28.11.2007г. до сервизен екип на [фирма] относно топлоразпределител HKVE1851 не са предназначение за смяна на батерия, тъй като при смяната се изтриват данните от паметта, като устройствата трябва да се заменят от измервателната служба.
С оглед събраните в хода на производството доказателства, КЗК е приела, че в границите на обособената лицензирана територия за пренос на топлинна енергия [фирма] е доставчик на топлинна енергия за битови потребители и като такъв, в изпълнение по Наредба №Е-РД-04-3/04.05.2016г., предприема извършване на енергийно ефективни дейности. Комисията е приела, че за да се осъществят предвидените в Н. Е спестявания в крайното потребление, дружеството предлага на клиентите си услуги, свързани с подмяна на инсталация за централно отопление, полагане на изолиращ материал по скрити тръби за топла вода, използване на информация от интелигентни устройства, доставящи на ползвателя достатъчно информация за оптимизиране на потреблението и др. Тези услуги дружеството предлага в качеството му на производител и доставчик на топлинна енергия, каквато е и основната му дейност. КЗК е установила, че [фирма] е задължено лице по чл. 14, ал. 4 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ), което е длъжно да изпълнява мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки. Въз основа на анализ КЗК е достигнала до извод, че предлаганите услуги не са свързани и не се предоставят от дружеството в качеството му на топлинен счетоводител, нито ги съпътстват, като извършването на енергийно-ефективни дейности по никакъв начин не обвързва клиентите с избор на [фирма] като топлинен счетоводител. Предприетите от дружеството дейности по енергийна ефективност в изпълнение на нормативно вменени задължения, предхождат и обуславят услугата, предлагана от който и да е топлинен счетоводител. Предвид което КЗК е направила извод, че дружеството не предлага добавка към основна услуга по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, а предоставя две различни услуги на различни основания и в различно качество.
При тези съображения КЗК, е приела, че [фирма] не извършило нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК. В хода на проучването КЗК, не е установила по безспорен начин наличие на пречинно-следствена връзка между конкретно недобросъвестно поведение на дружеството и изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Комисията, е приела, че доказателствата са еднопосочни, като установяват една последователност между осъщественото поведение и настъпил от него резултат – за да сключат договор с ответното дружеството, етажните собствености са провели общи събрания за това, което води до това, че са изпълнение нормативно изискуемите условия за избор на нов топлинен счетоводител. Комисията е установила, че предприемането на дейности свързани с енергийна ефективност, е нормативно вменено на дружеството, като дружеството ги извършва на същото това основание и с тази цел, за разлика от целта по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, която изрично е заложена като привличане на клиенти, каквато в производството не е било установена. Показателен по отношение целите е броят на обслужваните от дружеството абонатни станции като топлинен счетоводител. Видно е, че дружеството обслужва 179 абонатни станции, в сгради – етажна собственост, в които клиентите не са изпълнили задълженията за монтиране на съответните средства за дялово разпределение и едва 4 в които има монтирани съответните уреди, въпреки че [фирма] предлага услугата дялово разпределение на топлинна енергия на територията на [населено място] от 2007 г. Обслужването като топлинен счетоводител на посочените клиенти от 179 абонатни станции е прието, че и то е вменено нормативно за дружеството като производител и доставчик на топлинна енергия. Комисията, е счела че не може да се направи безспорен извод, че предлагането на услуги от [фирма] като производител и доставчик на топлинна енергия е повлияло пряко на процесните две етажни собствености да прекратят договорите с подателя на искането като топлинен счетоводител. Комисията е установила, че конкретно по отношение на клиентите за процесните две абонатни станции няма данни и не се установява предложените от ответното дружество услуги свързани с енергийна ефективност, да са съпроводени от недобросъвестни действия или ответното дружество да е влияело по някакъв недобросъвестен начин на клиентите в избора им на топлинен счетоводител.
Предвид изложените съображения КЗК, е достигнала до извода, че [фирма] не е извършило нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК
На последно място КЗК е установила, че не е налице възможността за самостоятелно прилагане на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК по отношение действията на [фирма], извън обсъденото по чл. 36, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 от ЗЗК поведение на дружеството. Тъй като в конкретния случай не се установило от Комисията в хода на проучването друго действие или бездействие от страна на ответното дружество, което да е предприето в противоречие с добросъвестната търговска практика, така че да бъде самостоятелно подведено под състава на нормата на чл. 29 от ЗЗК.
Комисията приела, че [фирма] не е извършило нарушение на чл. 29 от ЗЗК.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговите правомощия и в надлежна форма. При издаването на същото не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията е надлежно мотивирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК се забранява нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или прекратяват сключени договори или се осуетява сключването им с конкурент. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. В конкретния случай за да може да бъде обоснована отговорността на [фирма] по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички обективни елементи от визирания в хипотезата на нормативния текст сложен фактически състав: неправомерно действие, намиращо се в пряка връзка с действително прекратени или нарушени сключени договори. В хода на производството развило се пред КЗК, както и пред настоящата инстанция не се е установи по безспорен начин наличието на причинно-следствената връзка между конкретно недобросъвестно поведение на [фирма] и изисквания резултат. Тъй като по отношение на извършените дейности от страна на дружеството с цел повишаване на енергийната ефективност е нормативно вменено като задължение. От предоставените по делото доказателства е видно, че [фирма] обслужва 179 абонатни станции, в сгради на етажна собственост и едва в 4-сгради, в който са монтирани съответните уреди. Също така съгласно предоставената справка – списък на всички клиенти на които [фирма] е финансирала подмяната на инсталациите за БГВ, става ясно че клиенти на топлинни счетоводители са получили предлаганата от дружеството енергийно ефективни услуги, а не само тези на [фирма]. Поради което може да се приеме, че услугите по енергийна ефективност не засягат и не предполагат промяна на дружеството топлинен счетоводител. От предоставените доказателства е видно, че от извършените услуги свързани с енергийната ефективност на други сгради в режим на етажна собственост не са предизвикали промяна на ползвателите на тази услуга чрез промяна на обслужващото ги дружество. Правилен е фактическият и правен анализ в обжалваното решение, както от гледна точка на конкретния случай, така и в контекста на предлагането на пазара на услуги и поради което Комисията законосъобразно е приела липса на нарушение по специалния състав на глава Седма ЗЗК.
На следващо място настоящият състав на Върховния административен съд намира за законосъобразен изводът на КЗК за липса на извършено нарушение по чл. 36, ал. 2 ЗЗК. Правилно е достигнал до извода, че [фирма] не предлага добавка към основна услуга по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, а предоставя две различни услуги на различни основания и качество. Цитираната разпоредба забранява предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по - големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания. В конкретния случай Комисията за защита на конкуренцията е установила правилно фактите, от значение за спора, а именно, че [фирма] е доставчик на топлинна енергия за битови потребители и като такъв следва да изпълнява задълженията по извършване на енергийно-ефективни дейности залегнали в Наредба №Е-РД-04-3/04.05.2016 г. Съответно в изпълнение на горепосочените задължения, дружеството предлага на клиентите услуга, свързани с подмяна на инсталация за централно отопление, полагане на изолиращ материал по скрити тръби за топла вода и др., но тези действия дружеството ги предлага в качеството си на производител и доставчик на топлинна енергия, същите не са свързани и не се предоставят от дружеството в качеството му на топлинен счетоводител. Още повече, че извършването на енерго-ефективни дейности по никакъв начин не обвързват клиентите с избор на [фирма] като топлинен счетоводител. Следва да се приеме, че енергийно ефективните услуги по естеството и предназначението си са част от услугата доставка на топлинна енергия и именно предлагането на тези отстъпки и енергийно ефективни услуги дават възможност на потребителите на топлинна енергия да ползват качествено и енергийно ефективно топлинната енергия, съответно да получават качествено дялово разпределение. С оглед на което, е ясно че отстъпките и енергийно ефективинте услуги в тази насока не са допълнителна добавка, а принадлежност, необходима за нормално функциониране на доставката и дяловото разпределение на топлинна енергия. Предвид което наведените в тази насока доводи следва да се приемат за неоснователни.
По отношение разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК съдът намира за законосъобразно становището на КЗК, че тази норма има самостоятелно приложение и не е обвързана с установяване наличието на обстоятелствата, визирани в следващите текстове на ЗЗК. Съгласно постоянната практика на Върховният административен съд, който приема, че прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция заедно със специалните състави по Глава седма от ЗЗК е възможно, тогава, когато са изложени конкретни твърдения за действия, отличаващи се от описаните в специалните състави, но биха могли да съставляват нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В случая обаче, молителят пред КЗК - [фирма] не е формулирал оплаквания пред Комисията и пред съда за пазарно поведение от страна на [фирма], което не попада във фактическите състави на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, поради което не се установява друго действие или бездействие от страна на дружеството, което да е предприето в противоречие с добросъвестната търговска практика. По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение на КЗК, с което не е установено нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК не страда от инвокираните пороци с жалбата на [фирма], което налага отхвърлянето й като неоснователна.
По изложените доводи настоящият състав намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците своевременно поисканите разноски. По отношение на претендираните разноски от КЗК, съдът счита, че жалбоподателят следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.
По отношение на ответника [фирма] следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 1560.00 лева –платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Представен е и Списък на разноските, Фактура №0000000260 от 25.04.2018г., платежно нареждане с наредител [фирма]. Не е направено от страна на [фирма] възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото, определеният и внесен размер от 1560.00 лева за адвокатското възнаграждение съответства на сложността, на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител.
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [п. к.], [улица], ет. [номер], срещу решение № 228 от 01.03.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/633/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [п. к.], [улица], ет. [номер], да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 200лв.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [п. к.], [улица], ет. [номер], да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 ( хиляда петстотин и шестдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.