Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. В. П. и В. Й. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 4/06.07.2016 г., постановено по адм. д. № 465/2014 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването на отказ на кмета на О. Р, обективиран в писмо с изх. № 94С-6221-1#2/21.11.2014 г. по молба за препис от документи по дело на етажна собственост и указания, с рег. Индекс 94С-6221-1/10.11.2014 г. Касаторите излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и излагат подробни съображения. Искат отмяна.

Ответната страна кметът на О. Р, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство, спрямо която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 4/06.07.2016 г., постановено по адм. д. № 465/2014 г. по описа на Административен съд – Русе е отхвърлена жалбата на С. В. П. и В. Й. П. срещу отказ на кмета на О. Р, обективиран в писмо с изх. № 94С-6221-1#2/21.11.2014 г., по молба за препис от документи по дело на етажна собственост и указания, с рег. индекс 94С-6221-1/10.11.2014 г.

Със заявление регистрационен индекс 94С-6221-1/10.11.2014 г. до О. Р, отдел „Управление на етажната собственост”, жалбоподателите са поискали изясняване на точния режим на сграда, находяща се в [населено място], с административен адрес, посочен по делото. Изрично е посочено, че молбата е във връзка с правни и фактически проблеми на придобита от молителите собственост. Исканията са отправени в 4 точки:

1. да им се предоставят преписи от документи от досието на сградата-етажна собственост;

2. даване на разяснения относно правния статут на неузаконената сграда;

3. уведомление дали са вписани в етажната собственост;

4. кой упражнява правата в тази собственост на търговското дружество [фирма], което е без управител и кое лице, въз основа на какъв акт, представлява етажната собственост.

На 13.11.2014 г. е подадена уточняваща молба от процесуален представител с приложени писмени доказателства. Приложен е препис от предварителен договор за покупко-продажба №[номер] от 18.03.2010 г. с нот. заверка на подписите. По силата на този договор С. П. и търговско дружество [фирма] се съгласяват да сключат окончателен договор за прехвърляне на собственост в полза на П. върху два, подробно описани самостоятелни обекта. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателите заявява, че окончателен договор с нотариален акт не е сключван.

С писмо 94С-6221-1/10.11.2014 г., кметът на О. Р е съобщил на П. за постъпило на 23.09.2013 г. уведомление за промяна в органите на управление на етажната собственост на процесната сграда по [улица] [населено място] и за имената на избрания управител. По искането за предоставяне на документи - т. 1 от молбата от 10.11.2014 г. на П. е указано да представи съдебно удостоверение по конкретно дело, въз основа на което да бъдат предоставени преписите от документи. В цитираното писмо ѝ е съобщено, че искането по т. 2 представлява юридическа консултация, за което следва да се обърне към адвокат. По искането по т. 3 от молбата, като се позовава на текста на чл. 7, ал. 4 от ЗУЕС (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗУЕС), кметът на общината я уведомява, че достъп до информацията от книгата на етажната собственост имат собствениците на самостоятелни обекти по отношение вписаните за тях данни.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Решението е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) всеки гражданин на Р. Б има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Съдът е съобразил, че съгласно изрично посоченото в молбата на настоящите касатори, поисканите документи, разяснения и данни са им необходими във връзка с проблеми по придобитата от тях собственост, т. е. заявеното в молбата не сочи необходимост от информация, за да си съставят мнение за работата на общинската администрация, а се иска извършване на административна услуга, която не е предмет на разглеждане по реда на ЗДОИ.

Поисканите разяснения по т. 2 от искането не съставляват искане за предоставяне на обществена информация, тъй като по силата на нормативен акт общинската администрация не е задължена да дава правни консултации „по поддържането на сградата, узаконяване и индивидуализация на комуникациите, в т. ч. ремонт на покрив, поддържане на асансьорна безопасност, пожарна безопасност, индивидуални партиди за ток, вода, данъци и такси”. Правоотношенията по тези въпроси са част от уредбата в редица специални нормативни актове, които са обнародвани по предвидения законов ред.

По отношение исканията по т. 1 и т. 3 от заявлението съдът правилно приема, че отказът е законосъобразен, защото общинските власти не разполагат с исканата информация, тъй като е отпаднало задължението за водене на регистър на сградите/входовете в етажна собственост. Със ЗИД на ЗУЕС (обн.ДВ, бр. 57/2011 г.) е отпаднало задължението да се предоставят данни от книгата на собствениците при подаване на уведомление или заявление за вписване в регистъра – чл. 7, ал. 5 (отм.) ЗУЕС. Собствениците на самостоятелни обекти имат право на достъп до информацията, която се съдържа в книгата на етажната собственост само по отношение на вписаните за тях данни (чл. 7, ал. 4 ЗУЕС). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗУЕС, тази книга се създава, съхранява и поддържа в самата етажна собственост – т. е. общинската администрация не разполага с данните от книгата, нито с документи по досието на етажна собственост.

Относно искането по т. 4 от заявлението. Съгласно чл. 141, ал. 1 вр. чл. 155, т. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и при справка в публичния Търговски регистър, може да бъде изяснен за касаторите и въпроса кой упражнява правата на търговското дружество с фирма [фирма], Информацията от публичните регистри не попада в приложното поле на ЗДОИ.

Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо солидарно от касаторите.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/06.07.2016 г., постановено по адм. д. № 465/2014 г., по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА С. В. П. и В. Й. П., [населено място], [община], да заплатят на О. Р сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.