Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. и на М. В. Д., представена от адв. В. К, срещу решение № 2548/01.12.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 477 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-1304719-091-01/01.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в потвърдената /а всъщност потвърдената и изменената части/ при оспорването по административен ред част относно определените в тежест на М. Д. задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 1 832.95 лева до 4 723.84 лева и за закъснителните лихви за разликата над 831.90 лева до 2 143.95 лева; за 2010 г. за размера на данъка над 739.40 лева до 27 010.42 лева и на лихвата за разликата над 259.29 лева до 9 470.92 лева и за 2011 г. за данъка над 1 607.07 лева до 19 696.63 лева и на лихвата за разликата над 397 лева до 4 865.54 лева, а е отхвърлена жалбата на Д. в останалата част.
Първият касатор оспорва отменителната част на съдебния акт. Доводите му са за неправилност на решението заради противоречие с процесуалния и материалния закон. Според органа по приходите съдът неправилно е решил да изследва индивидуалния паричен поток на ревизираното лице за преценката на съществуването и размера на паричния недостиг по отчетни периоди, който да се квалифицира като доход от други източници; неоснователно е ценил заключението на съдебно-счетоводната екпертиза, за да определи размера на този доход, а съответно и на данъка и лихвата за забава. Изразява несъгласие с извършената в решението преценка на писмените доказателствени средства и изводът на съда, че посочената в договора за продажба на моторен...