Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Бисера П. Д. срещу решение № 2133/20.10.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2146 по описа за 2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт № 031300686/04.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В.. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че в съдебния акт не са обсъдени възраженият асрещу ревизионния акт, не са изложени мотиви за законосъобразността на РА и за отказа да се признае получаването на заемни средства. Иска отмяна на обжалваната част от решението и съответната част от РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - В. отрича основателността на касационна жалба. Претендира деловоднни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Бисера Д. са установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2006 и 2007 г. в общ размер 288 794.59 лева със закъснителна лихва в общ размер 198 209.32 лева.

Според приходната администрация в отчетни периоди 2005 г., 2006 и 2007 г. данъчният субект е укрил доходи и имущественото му състояние не съответства на декларираните получени доходи. За всички ревизирани периоди по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа...