Р Е Ш Е Н И Е

№ 548

гр. София, 18.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря А. К. като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2839 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото З. К. С. срещу решение № 66/11.01.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1952/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С постановеното по делото определение № 1936/18.04.2024 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 260360/05.10.2020 г., допълнено с решение № 261310/23.11.2020 г., постановени по гр. дело № 1689/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. С. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени по изп. дело № 20128670400097.

В касационната жалба (уточнена и поправена чрез процесуалния представител на ищеца С. – адв. Д. П.) се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на тази част от въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в молба на касатора от 22.04.2024 г. и в откритото съдебно заседание.

Ответникът ЧСИ Д. Д. не е подал отговор на касационната жалба; в писмена защита от 12.06.2024 г. излага доводи за неоснователност на жалбата, както и съображения по съществото на правния спор. Излага и доводи за недопустимост на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, като поддържа, че исковата молба била нередовна, че едва във въззивното производство било наведено твърдението на ищеца за неадминистрирането на негови жалби от ответника-ЧСИ, като основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и че поради неуточняването на исковата молба било невъзможно да се прецени дали няма припокриване между предмета на настоящото дело и този по гр. д. № 75/2014 г. и по гр. д. 69/2014 г. на Ивайловградския районен съд (ИРС) и по гр. д. № 55599/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), с решенията по които претенциите на ищеца срещу ответника са отхвърлени, респ. – дали няма основание за прекратяване изцяло или частично на производството по настоящото дело.

Третото лице – помагач на ответника – „Д. – общо застраховане“ ЕАД не заявява становище по касационната жалба.

С посоченото по-горе определение № 1936/18.04.2024 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: може ли съдебният изпълнител да върне жалба срещу негови действия, поради неизпълнение на указанията му, дадени на жалбоподателя за внасяне на такси по жалбата, без да е налице произнасяне с влязло в сила определение по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателя за освобождаване от тези такси.

Съгласно установената практика на ВКС (определение № 184/31.05.2022 г. по ч. гр. дело № 5160/2021 г. на IV-то гр. отд., определение № 527/31.07.2019 г. по ч. търг. дело № 1003/2019 г. на II-ро търг. отд., определение № 335/19.06.2018 г. по ч. търг. дело № 1173/2018 г. на II-ро търг. отд., определение № 345/20.06.2018 г. по ч. търг. дело № 1198/2018 г. на II-ро търг. отд., определение № 50389/10.10.2022 г. по ч. гр. дело № 2705/2022 г. на III-то гр. отд., определение № 73/05.03.2021 г. по ч. гр. дело № 398/2021 г. на IV-то гр. отд. и пр.), съдебният изпълнител (както и съдът) не може да върне жалба, поради неизпълнение от страна на жалбоподателя на указанията за внасяне на държавна такса, без да е налице произнасяне с влязло в сила определение на съда по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателя за освобождаване от тази такса; ако такова връщане бъде постановено (от съдебния изпълнител или от съда), то е незаконосъобразно, тъй като влязлото в сила определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК има преюдициално значение за дължимостта на държавната такса по жалбата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение на въпроса, възприето в практиката на ВКС, като намира за нужно да изложи още и следното:

Съдебният изпълнител има служебното задължение да администрира по реда на чл. 436 от ГПК всяка подадена в срок жалба срещу негови действия по чл. 435 от ГПК, включително като даде указания на жалбоподателя – в законоустановения едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по сметка на окръжния съд и да представи доказателства (документа) за внасянето `и (чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 и с чл. 436, ал. 4 от ГПК); същото служебно задължение за администриране съдебният изпълнител има и по отношение на всяка подадена в срок жалба срещу разпределението – по чл. 463, ал. 1 от ГПК, както и по отношение на всяка подадена в срок частна жалба срещу постановено от него връщане на предходна жалба. Когато обаче жалбоподателят (било още с жалбата, било с отделна молба, подадена в срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса) направи искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасянето на държавната такса, съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по това искане (тъй като държавната такса се дължи по сметка на окръжния съд и за съдебното производство по разглеждането на жалбата; в този смисъл са дадени разяснения и в мотивите към т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2012 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС), а следва да го изпрати на окръжния съд за произнасяне, като преди това съдебният изпълнител следва да даде и указания на жалбоподателя да представи декларация за имущественото си състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, ако такава декларация не е представена с жалбата или с молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК; дори последната да е подадена отделно от жалбата, тя може да бъде администрирана от съдебния изпълнител и изпратена на съда заедно с жалбата, без събиране на държавната такса – с оглед процесуална икономия и спазване на разумния срок за произнасяне – чл. 13 от ГПК. Ако окръжният съд уважи искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК и го освободи от внасянето на държавната такса, това негово определение не подлежи на обжалване и влиза в сила на датата на обявяването му, респ. – задължението на жалбоподателя за внасянето на държавната такса отпада и окръжният съд следва да се произнесе по жалбата (като ако уважи и нея, осъжда насрещната страна да заплати държавната такса по сметка на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК). Ако окръжният съд остави без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК и откаже да го освободи от внасянето на дължимата държавна такса за съдебното производство по жалбата, това негово определение влиза в сила, ако не бъде обжалвано в срок пред апелативния съд или ако последният го потвърди (определението на апелативния съд не подлежи на обжалване и е окончателно, съгласно чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 437, ал. 4, изр. 2, респ. – във вр. с чл. 463, ал. 2, изр. 3 от ГПК). В този случай – след влизането в сила на определението на съда, с което е постановен отказът за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавната такса, последната остава дължима и съдебният изпълнител (респ. – окръжният съд, ако вече му е изпратена и жалбата при изпълнение на останалите изисквания за администрирането `и) следва отново да даде указания на жалбоподателя за внасянето на държавната такса по сметката на окръжния съд и за представянето на доказателствата (документа) за това в законоустановения едноседмичен срок. Само ако жалбоподателят не изпълни в срока така дадените му нови указания, съдебният изпълнител (респ. – окръжният съд) може законосъобразно да върне жалбата, съгласно (на основание) чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 261, т. 4, във вр. с чл. 436, ал. 4, респ. – във вр. с чл. 463, ал. 1 и с чл. 278, ал. 4 от ГПК.

Различно е обаче разрешението на поставения по делото процесуалноправен въпрос в случаите, когато принудителното изпълнение се осъществява от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и при администрирането на подадената жалба той е дал указания на жалбоподателя да внесе (освен дължимата държавна такса по сметка на окръжния съд, още и) дължими такси по т. 4, т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от жалбата и приложенията `и, и за изготвяне на копие от изпълнителното дело съгласно чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Тези такси не са такива по принудителното изпълнение, а са необходими за администрирането на жалбата (респ. – и за разглеждането `и от съда, поради което се дължат от жалбоподателя също при подаването на жалбата – аргум. от чл. 73, ал. 3 от ГПК и от чл. 29, б. „а“ от ТТРЗЧСИ), но по своята същност те съставляват „цена на услугата“ (връчването на преписите, изготвянето на копието от изпълнителното дело) и частно вземане за възнаграждение на ЧСИ (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС), поради което съдът не разполага с компетентност да освободи жалбоподателя по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасянето на тези такси. Когато обаче в срока за внасянето им, респ. – в допълнително определен срок и при дадени указания, каквито ЧСИ също дължи да даде при направени твърдения за това, се установи, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да внесе тези такси, необходими за администрирането на жалбата и дължими към ЧСИ, последният също не може законосъобразно да върне жалбата, тъй като това би съставлявало правно нетърпимо лишаване на жалбоподателя от търсената от него съдебна защита (в този смисъл е и трайно установената практика на ЕСПЧ). В тези случаи ЧСИ следва да администрира жалбата и да я изпрати за разглеждане на окръжния съд, без да събира предварително от жалбоподателя дължимите към ЧСИ такси, като следва да ги начисли и събере едва след приключването на съдебното производство по правния спор по жалбата – от страната, която е изгубила същия (арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК), включително – по реда на чл. 410 от ГПК – съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, а когато това е длъжникът – и при осребряване на негово имущество по реда на принудителното изпълнение (в този смисъл – също разясненията в мотивите към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС).

При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното въззивно решение е валидно постановено, както и че е процесуално допустимо в допуснатата до касационно обжалване негова част, постановена по иска за обезщетение за неимуществени вреди. Неоснователни са изложените в писмената защита от 12.06.2024 г. доводи на ответника за недопустимост на тази част от въззивното решение – поради нередовност на исковата молба, поради въвеждане едва във въззивното производство на твърденията на ищеца за неадминистрирането на негови жалби от ответника-ЧСИ, като основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и поради направения отвод за пресъдено нещо. В исковата си молба и в последващите `и уточнения пред първоинстанционния съд, като основания на претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди, ищецът е изложил (наред с други) и твърдения за незаконосъобразно бездействие на ответника-ЧСИ, изразяващо се в неадминистриране и неизпращане за произнасяне на съда на множество молби и жалби на ищеца срещу действия на ответника-ЧСИ по изп. д. № 20128670400097; също още в исковата молба и в последващите `и уточнения са изложени и твърдения за търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психо-емоционални изживявания и влошаване на здравословното му (физическо и психическо) състояние. Исковата молба действително е била нередовна – по отношение на индивидуализацията на жалбите и молбите, за които ищецът поддържа, че не са били надлежно администрирани и изпратени от ответника-ЧСИ на съда. Тази нередовност обаче е била отстранена – в изпълнение на дадените му в съдебно заседание от 10.06.2022 г. указания от въззивния съд, в молба с вх. № 13067/13.06.2022 г. ищецът подробно е посочил (включително с входящ номер и дата) жалбите и молбите, по отношение на които поддържа, че незаконосъобразно не са били администрирани от ответника-ЧСИ по изп. д. № 20128670400097. Ответникът-ЧСИ е подал по делото писмено становище с вх. 17292/05.08.2022 г., с което е взел отношение по същество по така уточнените твърдения на ищеца. С така извършените процесуални действия, макар и осъществени във въззивното производство, нередовността на исковата молба е била надлежно отстранена (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС). С подадената във въззивното производство молба-уточнение ищецът процесуално недопустимо е посочил, като основание на иска си за обезщетението за неимуществени вреди, единствено – и жалби и молби, които е подавал след подаването на 23.04.2018 г. на исковата молба по настоящото дело, и каквито – новонастъпили след предявяването на иска твърдяни правопораждащи спорното право на обезщетение юридически факти, е недопустимо да се въвеждат по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК – като уточнение на основанието на вече предявения иск, тъй като те могат да бъдат само основание за предявяване на нов иск. Въззивният съд обаче не е обсъждал в решението си тези недопустимо наведени от ищеца обстоятелства, от което също следва извод за процесуална допустимост на допуснатата до касационно обжалване част от решението. При служебно извършената проверка настоящият съдебен състав установи и че липсва идентичност между предмета на спора, разгледан с тази част на въззивното решение, постановена по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и приключилите с влезли в сила решения спорове между същите страни по посочените от ответника други дела, а именно: предмет на спора по гр. д. № 75/2014 г. на ИРС са само претенции за обезщетения за имуществени вреди, а предмет на споровете по гр. д. 69/2014 г. на ИРС и по гр. д. № 55599/2017 г. на СРС са претенции за обезщетения за вреди, вследствие твърдени незаконосъобразни действия по други изпълнителни дела – изп. д. № 20118670400139, изп. д. № 20157810400009 и изп. дело № 20138670400168, различни от процесното по настоящото дело – изп. д. № 20128670400097.

Относно правилността на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, съдът намира следното:

За да постанови тази част от решението си, САС е приел, че съгласно чл. 436, ал. 2 от ГПК, съдебният изпълнител има процесуалното задължение да администрира подадената жалба, което включва и събиране на държавна такса, която да бъде заплатена по сметка на съответния окръжен съд, който следва да се произнесе по жалбата. Приел е и че бездействието на съдебния изпълнител по своевременното `и администриране е незаконосъобразно процесуално действие, тъй като се препятства правото на защита на участник в изпълнителното производство. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че от СГС на ответника-ЧСИ са изпратени за администриране пет подадени от ищеца жалби, със следните входящи номера: № 133531/18.12.2012 г., № 54/02.01.2013 г., № 1050/07.01.2013г., № 1054/07.01.2013 г. и № 1057/07.01.2013 г. Три от тях – посочени са такива с вх. № 133531/18.12.2012 г., вх. № 1050/07.01.2013 г. и вх. № 1050/07.01.2013 г. (последните две се дублират), ответникът-ЧСИ е оставил без движение за внасяне на държавна такса по сметка на съда, както и такси, които се дължат на него. Съдът е приел, че поради неизпълнение на указанията, в съответствие с чл. 436, ал. 4 от ГПК, тези жалби са върнати, като е намерил, че не е налице неправомерно бездействие на ответника-ЧСИ, изразяващо се в неадминистриране на тези жалби на ищеца, тъй като той изпълнил задължението си да ги администрира, както предписва процесуалният закон. Въззивният съд е приел още, че обстоятелството, че ищецът не е изпълнил указанията на ответника-ЧСИ, не може да му се вмени във вина. В тази връзка съдът е посочил, че ищецът не спори, че не е внесъл държавната такса по жалбите, а е заявил, че е поискал освобождаване от заплащането на такава, но съдът е приел, че той не е бил освободен от заплащане на държавна такса във връзка с обжалваните действия. Съдът е посочил още, че за указанията на ответника-ЧСИ ищецът е бил уведомяван лично, видно от приложените съобщения по изпълнителното дело. По отношение „останалите две жалби“, изпратени от СГС до ответника-ЧСИ, въззивният съд е посочил, че няма данни, тъй като не се намират в изпълнителното дело. Апелативният съд е обсъдил още, че в исковата молба, уточнена пред въззивната инстанция, ищецът е посочил и жалба с вх. № 5774/21.01.2013 г., като за нея е приел, че няма данни да е изпратена от СГС на ответника-ЧСИ за администриране, поради което е намерил, че тази жалба не може да се отнесе към неправомерно бездействие от страна на ответника поради неадминистрирането `и. Съдът е приел, че същото се отнася и до жалба с вх. № 5773/21.01.2013 г.

Правилно – в съответствие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, въззивният съд е приел, че съдебният изпълнител има процесуалното задължение да администрира подадените жалби, което включва и събирането на дължимите държавни такси по сметка на окръжния съд. Също правилно САС е приел, че бездействието на съдебния изпълнител по своевременното администриране на жалбате е незаконосъобразно процесуално действие, тъй като се препятства правото на защита на жалбоподателя-участник в изпълнителното производство.

Неправилни обаче са решаващите изводи и съображения на въззивния съд, че в случая ответникът-ЧСИ бил изпълнил задължението си да администрира в съотвествие с процесуалния закон подадените от ищеца жалби и че не било налице неправомерно бездействие на ответника-ЧСИ, изразяващо се в неадминистриране на тези жалби. След като е установил, че ищецът е поискал освобождаване от заплащането на държавна такса, в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, респ. – в нарушение на процесуалния закон и необосновано въззивният съд е приел, че ищецът не е бил освободен от заплащането на държавната такса и че поради неизпълнение на дадените му от ответника-ЧСИ указания за внасяне на таксите, тези жалби били върнати законосъобразно – в съответствие с чл. 436, ал. 4 от ГПК. В тази връзка САС не е обсъдил и не е съобразил обстоятелството, че ответникът-ЧСИ изобщо не е администрирал и не е изпратил за произнасяне на окръжния съд исканията (молбите) на ищеца за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от дължимите държавни такси, нито е обсъдил дали ищецът е следвало в случая да внася дължимите към ответника-ЧСИ такси по администрирането на подадените жалби. Основателни са и касационните оплаквания за необоснованост на изводите на САС, и поради това, че същият не е обсъдил всички подадени от ищеца жалби и молби, адресирани до съда (с изключение на тези, които ищецът е подал след подаването на исковата молба по делото, и за които по-горе беше прието, че са недопустимо въведени с твърдения по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като основание на иска за обезщетение за неимуществени вреди).

Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, съдът намира за установени от доказателствата по делото следните релевантни обстоятелства:

На 18.10.2012 г. ответникът-ЧСИ е връчил на ищеца, в качеството му на длъжник по изп. д. № 20128670400097, покана за доброволно изпълнение, с която го е уведомил, че е наложил запор върху негово вземане към Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) и възбрани върху 1/2 идеална част от апартамент в [населено място] и върху 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот със стопанска постройка в [населено място]. Ищецът в срок е подал в СГС жалба с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените запор и възбрани, като е изложил и съображения, че тези изпълнителни действия са насочени върху несеквестируемо имущество. Заедно с жалбата ищецът е подал и молба за освобождаване от дължимите такси и разноски, като е представил и декларация и доказателства за имущественото, гражданското и здравословното си състояние, от които е видно, че той не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси. С молба с вх. № 3189/23.10.2012 г. ищецът е представил на ответника-ЧСИ копие от жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г., като същата с приложенията `и е изпратена за администриране и от СГС и е получена от ответника-ЧСИ на 27.11.2012 г. Със съобщения с изх. №№ 04147/01.11.2012 г. и 4676/03.12.2012 г. ответникът-ЧСИ е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи екземпляр от жалбата с всички доказателства за другата страна, както и да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер 25 лв. (като е пояснено, че няма разпореждане, което да го освобождава или не от тази такса), а също и да внесе в брой в кантората или по банкова сметка на ответника-ЧСИ такса в размер 48 лв. по т. 4 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от жалбата и приложенията `и, и за изготвяне на копие от изпълнителното дело (като е пояснено, че в ЗЧСИ и в ТТРЗЧСИ не е предвидена възможност за освобождаване от тези такси); указано е и че при неизпълнение в посочения срок на задължението за внасяне на таксите, жалбата няма да бъде изпратена за разглеждане в съда и ще бъде върната. Съобщението с така дадените указания е връчено на ищеца на 07.12.2012 г. Със съобщение с изх. № 4952/27.12.2012 г. ответникът-ЧСИ е уведомил ищеца, че с разпореждане от 27.12.2012 г. е върнал жалбата му с вх. № 107283/22.10.2012 г., поради неизпълнение в едноседмичния срок на указанията за внасяне на дължимите такси и за представяне на екземпляр от жалбата; на ищеца е указано и че разпореждането за връщането на жалбата подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд (СзОС) в едноседмичен срок от връчване на съобщението, като същото е връчено на ищеца на 05.01.2013 г.

Междувременно ищецът е подал в СГС молби с вх. №№ 129501/10.12.2012 г., 133531/18.12.2012 г. и 54/02.01.2013 г., с които моли съда да изиска от ответника-ЧСИ изп. д. № 20128670400097 за произнасяне, включително по искането му за освобождаване от такси и разноски. По делото няма данни и доказателства СГС да се е произнесъл по молбата с вх. № 129501/10.12.2012 г. или да я е препратил на ответника-ЧСИ. Заместник-председателят на СГС е възприел молбите с вх. №№ 133531/18.12.2012 г. и 54/02.01.2013 г. като жалби по чл. 436 от ГПК и с разпореждания, съответно – от 20.12.2012 г. и от 07.01.2013 г. ги е изпратил на ответника-ЧСИ „за администриране по реда на чл. 436 от ГПК“, като същите са получени от последния, съответно – на 02.01.2013 г. и на 11.01.2013 г. В изпълнение на тези разпореждания на съда, със съобщения с изх. №№ 31/03.01.2013 г. и 156/15.01.2013 г. ответникът-ЧСИ е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи екземпляри от тези две „жалби“ с всички доказателства за другата страна, както и да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер 25 лв., а също и да внесе в брой в кантората или по банкова сметка на ответника-ЧСИ такса в размер 48 лв. по т. 4 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от „жалбата“ и приложенията `и, и за изготвяне на копие от изпълнителното дело; указано е и че при неизпълнение в посочения срок на задължението за внасяне на таксите „жалбата“ няма да бъде изпратена за разглеждане в съда и ще бъде върната. Съобщението с изх. № 31/03.01.2013 г. е връчено на ищеца на 05.01.2013 г. Със съобщение с изх. № 155/15.01.2013 г. ответникът-ЧСИ е уведомил ищеца, че с разпореждане от 15.01.2013 г. е върнал „жалбата“ му с вх. № 133531/18.12.2012 г., поради неизпълнение в едноседмичния срок на указанията за внасяне на дължимите такси и за представяне на екземпляр от „жалбата“; на ищеца е указано и че разпореждането за връщането на „жалбата“ подлежи на обжалване пред СзОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението, като същото е връчено на ищеца на 17.01.2013 г.

Ищецът в указания му срок за обжалване е подал в СГС частна жалба (наименована „молба“) с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането от 27.12.2012 г. на ответника-ЧСИ, с което е върната жалбата му с вх. № 107283/22.10.2012 г.; с тази частна жалба ищецът отново е поддържал искането си за освобождаване от държавна такса и разноски. Ищецът е подал в СГС и молба с вх. № 1054/07.01.2013 г., с която отново моли съда да изиска от ответника-ЧСИ изп. д. № 20128670400097 за произнасяне, включително по искането му за освобождаване от такси и разноски. Тези частна жалба и молба са изпратени от СГС на ответника-ЧСИ и са получени от него на 17.01.2013 г. Със съобщение с изх. № 215/21.01.2013 г. ответникът-ЧСИ, по повод молбата с вх. № 1054/07.01.2013 г. отново е уведомил ищеца, че вече е върнал жалбата му с вх. № 107283/22.10.2012 г. с разпореждането от 27.12.2012 г. Със същото съобщение с изх. № 215/21.01.2013 г. ответникът-ЧСИ е дал указания на ищеца, че за да бъде администрирана частната му жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу това разпореждане, той следва в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер 25 лв., а също и да внесе в брой в кантората или по банкова сметка на ответника-ЧСИ такса в размер 48 лв. по т. 4 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от частната жалбата и за изготвяне на копие от изпълнителното дело; указано е и че при неизпълнение в посочения срок на задължението за внасяне на таксите частната жалба няма да бъде изпратена за разглеждане в съда и ще бъде върната. Съобщението с така дадените указания е връчено на ищеца на 26.01.2013 г. Със съобщение с изх. № 436/06.02.2013 г. ответникът-ЧСИ е уведомил ищеца, че с разпореждане от 06.02.2013 г. е върнал частната му жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г., поради неизпълнение в едноседмичния срок на указанията за внасяне на дължимите такси; на ищеца е указано и че разпореждането за връщането на жалбата подлежи на обжалване пред СзОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението, като същото е връчено на ищеца на 07.02.2013 г.

С призовка за предявяване на разпределение с изх. № 36/03.01.2013 г., връчена на 05.01.2013 г. на ищеца, последният е уведомен от ответника-ЧСИ, че на 11.01.2013 г. от 15 ч. ще предяви изготвеното разпределение на сумата 5 094.52 лв., постъпила от наложения запор върху вземането на ищеца към ПРБ; указано е и че разпределението подлежи на обжалване в тридневен срок от предявяването, чрез ответника-ЧСИ пред СзОС. Съгласно съставения протокол от 11.01.2013 г., при предявяването на разпределението страните не са се явили и не са били представлявани. Още преди това обаче, т. е. – в срок ищецът е подал в СГС жалба с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор, като тази жалба е изпратена от СГС на ответника-ЧСИ за администриране и е получена от него на 17.01.2013 г. Със съобщение с изх. № 202/18.01.2013 г. ответникът-ЧСИ е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на СзОС държавна такса в размер 25 лв., а също и да внесе в брой в кантората или по банкова сметка на ответника-ЧСИ такса в размер 48 лв. по т. 4 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от жалбата и за изготвяне на копие от изпълнителното дело; указано е и че при неизпълнение в посочения срок на задължението за внасяне на таксите жалбата няма да бъде изпратена за разглеждане в съда и ще бъде върната, а сумите ще бъдат наредени съгласно протокола за разпределението им. Със същото съобщениe е разяснено на ищеца, че обстоятелството, че той е бил освободен от такси в други производства, не означава, че той е освободен от плащането на всякакви такси; че компетентен да се произнася по жалбите му е СзОС, както и че ищецът следва да подава жалбите си чрез ответника-ЧСИ, който следва да ги администрира. Съобщението с така дадените указания е връчено на ищеца на 26.01.2013 г. Със съобщение с изх. № 435/06.02.2013 г. ответникът-ЧСИ е уведомил ищеца, че с разпореждане от 06.02.2013 г. е върнал жалбата му с вх. № 1050/07.01.2013 г., поради неизпълнение в едноседмичния срок на указанията за внасяне на дължимите такси; на ищеца е указано и че разпореждането за връщането на жалбата подлежи на обжалване пред СзОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението, като същото е връчено на ищеца на 07.02.2013 г.

Ищецът в указания му срок за обжалване е подал в СГС частна жалба (наименована „молба“) с вх. № 5773/21.01.2013 г. срещу разпореждането от 15.01.2013 г. на ответника-ЧСИ, с което е върната „жалбата“ с вх. № 133531/18.12.2012 г., която всъщност съставлява молба до съда да изиска изпълнителното дело за произнасяне. Ищецът е подал в СГС и жалба (наименована „молба“) с вх. № 5774/21.01.2013 г. срещу указанията на ответника-ЧСИ, дадени със съобщението с изх. № 156/15.01.2013 г., за внасяне на такси по „жалбата“ с вх. № 54/02.01.2013 г., която също не съставлява жалба, а молба за изискване на изпълнителното дело. Ищецът е подал в СГС и жалби (наименовани „молби“) с вх. №№ 8859/28.01.2013 г. и 8861/28.01.2013 г. срещу указанията на ответника-ЧСИ, дадени, съответно – със съобщението с изх. № 215/21.01.2013 г. – за внасяне на такси по частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г., и със съобщението с изх. № 202/18.01.2013 г. – за внасяне на такси по жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. Ищецът в указания му срок за обжалване е подал в СГС и частна жалба (наименована „молба“) с вх. № 15112/11.02.2013 г. срещу разпореждането от 06.02.2013 г. на ответника-ЧСИ, с което е върната частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането от 27.12.2012 г., с което е върната жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените запор и възбрани. Също в указания му срок за обжалване ищецът е подал в СГС и частна жалба (наименована „молба“) с вх. № 15114/11.02.2013 г. срещу разпореждането от 06.02.2013 г. на ответника-ЧСИ, с което е върната жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението. Ищецът е подал в СГС и жалби за бавност с вх. №№ 15831/12.02.2013 г., 21404/25.02.2013 г., 24723/04.03.2013 г., 27316/08.03.2013 г., 34240/22.03.2013 г. и 38076/2013 г., с които отново е искал съдът да изиска от ответника-ЧСИ изп. д. № 20128670400097 и да се произнесе по исканията му за освобождаване от такси и разноски, както и по всички подадени от него жалби. По делото обаче няма данни и доказателства СГС да се е произнесъл по тези жалби за бавност, нито да се е произнесъл или да е изпратил на ответника-ЧСИ за администриране частните жалби с вх. №№ 5773/21.01.2013 г., 15112/11.02.2013 г. и 15114/11.02.2013 г. и жалбите с вх. №№ 5774/21.01.2013 г., 8859/28.01.2013 г. и 8861/28.01.2013 г.

При така установените правнорелевантни обстоятелства по делото и предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос следва, че ответникът-ЧСИ незаконосъобразно е администрирал и върнал, респ. – не е изпратил за произнасяне на окръжния съд следните подадени от ищеца жалби: жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените запор и възбрани, частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането за връщането на жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. и жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор. Още с първата от тези жалби – с вх. № 107283/22.10.2012 г. ищецът е подал молба за освобождаване от дължимите такси и разноски, като е представил и декларация и доказателства за имущественото, гражданското и здравословното си състояние, от които е видно, че той не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси. Искането си за освобождаване от такси и разноски, както и за изпращане на делото в съда за произнасяне, ищецът непрестанно е поддържал и с множеството си последващи молби. При това положение ответникът-ЧСИ, вместо да изпрати за произнасяне на окръжния съд искането (молбата) по чл. 83, ал. 2 от ГПК, респ. – и трите посочени жалби (в зависимост и от произнасянето на съда с определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както е разяснено при отговора на въпроса), е давал по всяка от тях само указания за внасяне на държавната такса и на таксите по т. 4 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, а след това незаконосъобразно е върнал тези три жалби поради неизпълнение на тези указания, без да е налице постановено и влязло в сила определение на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Законосъобразно е дадено указанието за представяне на преписи от приложенията към жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г., но със съобщенията с изх. №№ 04147/01.11.2012 г. и 4676/03.12.2012 г., с които е дадено това указание, ищецът не е бил предупреден, че жалбата му ще бъде върната и при неизпълнение на същото (бил е уведомен, че връщане ще последва само при неизпълнение на указанията за внасянето на таксите), поради което постановеното връщане на жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. е незаконосъобразно и на това основание.

Както вече беше посочено, с молбите с вх. №№ 133531/18.12.2012 г. и 54/02.01.2013 г. ищецът е настоявал съдът да изиска от ответника-ЧСИ изпълнителното дело за произнасяне по вече подадената жалба с вх. № 107283/22.10.2012 г. и по искането му за освобождаване от такси и разноски. Тези две молби не съставляват жалби по чл. 436 или по чл. 463, ал. 1 от ГПК, поради което, макар и да са били изпратени от СГС за администриране по реда на чл. 436 от ГПК, ответникът-ЧСИ обективно не имал задължение да ги администрира и не е допуснал такова нарушение.

Ищецът е подал в указаните му срокове в СГС частните жалби с вх. №№ 5773/21.01.2013 г., 15112/11.02.2013 г. и 15114/11.02.2013 г. и жалбите с вх. №№ 5774/21.01.2013 г., 8859/28.01.2013 г. и 8861/28.01.2013 г., но съдът не е изпратил тези жалби за администриране на ответника-ЧСИ, поради което последният не е осъществил незаконосъобразно поведение и във връзка с тези жалби на ищеца.

В обобщение – с незаконосъобразното администриране и връщане на жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените запор и възбрани, на частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането за връщането на жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. и на жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор, ответникът-ЧСИ изцяло е лишил ищеца от търсената с тези жалби съдебна защита. С тези свои незаконосъобразни процесуални действия ответникът-ЧСИ е причинил на ищеца значителни по интензитет неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и отрицателни психо-емоционални изживявания, които се установяват както от показанията на разпитания по делото свидетел С. П., така и от съдържанието на многобройните молби и жалби за бавност, с които ищецът настоятелно е молел за надлежно администриране и произнасяне по тези жалби и по исканията му за освобождаване от такси разноски по тях. Следователно – осъществен е фактическият състав на чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и с чл. 45 от ЗЗД за реализиране отговорността на ответника-ЧСИ, респ. – за ищеца е възникнало право на вземане за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразното администриране и връщане на посочените жалби, подадени по изпълнителното дело.

Основателно е обаче направеното от ответника-ЧСИ възражение за погасяване по давност на задължението му към ищеца за заплащане на това обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно разпоредбите на чл. 110 и чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, давностният срок в случая е петгодишен и е започнал да тече от завършването на всяка от установените по-горе поредици от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника-ЧСИ, причинили непозволеното деликтно увреждане на ищеца, а именно – от датата на постановяването на разпорежданията за връщането на незаконосъобразно администрираните и върнати жалби, като жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените запор и възбрани е върната с разпореждане от 27.12.2012 г., частната жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането за връщането на горната жалба е върната с разпореждане от 06.02.2013 г. и жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор, е върната с разпореждане също от 06.02.2013 г. Считано от последната – най-късната по време дата на постановените разпореждания за връщанията на жалбите, петгодишният давностен срок е изтекъл в края на деня на 06.02.2018 г. – преди датата на подаването на исковата молба по делото – 23.04.2018 г., респ. – предявеният с нея иск за заплащане на обезщетението за неимуществените вреди е погасен по давност.

В заключение, въззивното решение – в допусната до касационно обжалване негова част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, като неправилно следва да бъде отменено в тази част, като вместо това бъде постановено отхвърляне на този иск, като погасен по давност.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 66/11.01.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1952/2021 г. на Софийския апелативен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която предявеният от З. К. С. срещу частен съдебен изпълнител Д. С. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени по изп. дело № 20128670400097, е отхвърлен като неоснователен; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЯ, като погасен по давност, предявения от З. К. С. срещу Д. С. Д., действащ в качеството си на частен съдебен изпълнител с рег. № .., осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени по изп. дело № 20128670400097.

Решението е постановено при участието на третото лице „Д. – общо застраховане“ ЕАД с ЕИК [ЕГН], привлечено по делото като помагач на ответника Д. С. Д..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: