ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 454

София, 18 май 2018 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 496 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 5364/19.07.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 3827/2015, с което е частично отменено решение № 284/18.08.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 17180/2007, като са отхвърлени предявените искове по чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, по чл. 215 КТ, вр. с чл. 15 от НДКЧ, чл. 22, ал. 1 НДКЧ, чл. 61, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 215 КТ, вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1, пр. 2 НДКЧ, като са уважени предявените насрещни искове по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 2 КТ, чл. 206, ал. 1 ГПК.

Недоволен от решението е касаторът И. А. Ч., представляван от адв. М. М. от Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: може ли да има заповед за продължение на служебна командировка с ново местоназначение, без преди това да е издавана заповед за първоначално назначение с минимален срок от 1 година, съгласно Наредбата за дългосрочни командировки в чужбина /НДКЧ/; законосъобразно ли е срокът на заповедта за командироване с ново местоназначение може да бъде за по-малък от едногодишния срок по чл. 2 НДКЧ, когато командированият е преместен в друга приемаща държава с ново работно място; трябва ли да има изрична заповед на компетентния орган за прекратяване на командировката и инструкции за приключване на всички отношения, свързани с командировката, за...