Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Д. Н. Ч. и С. Ф. Д., против решение № 636/29.11.11 г. по адм. д.№ 179/11 г. по описа на Административен съд-Хасково с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк.. Б., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК.Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЦР-118/30.11.10 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Вилна сграда", находяща се в землище с. Д., общ. Любимец, обл. Хасково, заливен обем на яз. "Ивайловград" под хоризонтал 131, 00, извършен от С. Ф. Д. и Д. Н. Ч..
За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд-Хасково е приел, че административният акт е валиден и издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Мотивите на решението съдържат анализ на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност с доводите на страните. Съдът е приел, че административната преписка е приключена при напълно изяснена фактическа обстановка при категорична установеност на правнорелевантните факти и обстоятелства. Обсъдени са възраженията на оспорващите и обосновано е приета тяхната неоснователност. При безспорната липса на строителни книжа изводите относно липсата на условия за търпимост на строежа са в съответствие с разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, а във връзка с довода за деклариране на строежа по реда на § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство /ПРЗЗИДЗТСУ-отм/, ДВ бр. 79/98 г., е акцентирано на липсата на акт за узаконяване на сградата по предвидения в тази разпоредба ред, както и на липса на проведена процедура по § 28 от същия закон.
Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна.
При постановяване на решението съдът е извършил проверка на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Неподкрепени с доказателства се явяват твърденията на касаторите за издаването на тази заповед в нарушение на чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК - неспазване на установената форма, нарушение на административнпроизводствените правила и на материалния закон. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа преценка на установените в хода на административната преписка факти и обстоятелства, съставения на основание чл. 225, ал. 3 ЗУТ констативен акт е съобщен на адресатите, възползвали се от правото на писмено възражение.Противно на твърдението в касационната жалба меродавни и приложими към казуса са разпоредбите на ЗУТ.
Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК - събрани са всички относими доказателства и факта, че възраженията на касаторите са отклонени като неоснователни не сочи на нарушение на цитираните разпоредби.
Спор относно описанието и параметрите на процесната постройка не е повдигнат с първоналачната жалба.Не е налице и превратно упражняване на правомощия. Действително в заповедта не е посочена годината на извършване на строежа, но този пропуск не обосновава нейната незаконосъобразност, тъй като при съдебното оспорване този въпрос е изяснен и доводите на оспорващите са обсъдени в съвкупност с доказателствата по делото.
Твърдението за инициирано от извършителите на незаконния строеж производство по узаконяването му по реда на § 184 ПРЗЗИДЗУТ е абсолютно голословно, тъй като проверката, извършена от административния орган е показала липса на заявление за узаконяване в срока и по реда на тази разпоредба, не се е твъряло подобно обстоятелство и по делото.
С основание съдът е отказал назначаването на геодезична експертиза за установяване актуалните стойности на височината на язовирната стена, тъй като в приетото по делото писмено заключение на съдебно техническата експертиза е установен параметърът на водозаливаемата зона и фактът, че незаконният строеж се намира в нея е безспорен предвид установяването, че изпълнената към сградата тераса е ситуирана над нивото на водната площ на язовира/ закл. на в. л. инж.. Г., раздел V, т. 2/.
Одобреният за местността кадастрален план е коментиран в обжалваното решение и мотивите на съда относно правната природа и значение на този план са в съотвествие с определението, дадено в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а обстоятелството, че строежът е отразен с отделен идентификатор в кадастралната карта не дава основание този строеж да бъде определен допустим, както съобразно разпоредбите на ЗТСУ, така и по действащият ЗУТ. Без отношение към законоността на строежа е захранването му с ел. енергия и вода, а данните за заплатени глоби, наложени с наказателни постановления от 1998 г. сочат на безспорния факт, че строежът е незаконен.
Предпоставките за търпимост на незаконните строежи са визирани в разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ, като в случая твърденията са за търпимост на строежа по ал. 1 или ал. 2.Тези доводи правилно са приети за неоснователни. От една страна, оспорващите са установили чрез гласни доказателства, че строежът е извършен в периода 1985-1986 г., а от друга са се позовали на декларирането му като незаконен по реда на § 27 ПЗРЗИДЗТСУ. Двете тези са взаимноизключващи се, тъй като ако се приеме първата, че строежът е извършен в периода 1985-1986 г., втората не държи сметка за визирания в ал. 2 период за започване на строежа 07.04.1987 г.- 30.06.1998 г. Дори това разминаване на твърденията да не е налице, и в двата случая предпоставка за изследване търпимостта на незаконния строежа е наличието на устройствена основа за него - допустимост по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или по сега действащия закон, каквато, безспорно, в случая отсъства. В съотвествие с разпоредбата на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК след като е обсъдил писменото заключение на в. л. Господинова в тази му част заедно с другите доказателства по делото, съдът не го е възприел.
С оглед изложеното, налага се изводът, че оспореното в настоящето производство първоинстанционно решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 636/29.11.11 г., постановено по адм. д.№ 179/11 г. по описа на Административен съд-Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ Г. К. Г.К.