Производството е по чл. 274, ал. 2, изр 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. В. и Р. В. В. против определение № 90 от 03.09.2020 г. по гр. д.№ 2586/2020 г. на ВКС, ІІ гр. о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК на определение № 168 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 4392/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено на основание чл. 288 ГПК.

В частната жалба се прави оплакване, че съдът не се е произнесъл по основният им довод, че определението по чл. 288 ГПК е постановено в нарушение на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и на приетото на 15.03.2020 г. решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за преустановяване разглеждането на съдебни дела, като твърдят, че на основание тези актове ВКС не е имал право да разглежда делото, с което е бил сезиран, и да се произнася по реда на чл. 288 ГПК. Според частните жалбоподатели, нормата на чл. 303 ГПК нямала никакво значение за производството, а основното било решението на Съдийската колегия на ВСС. Неправилно били присъдени и разноски в полза на другата страна, а целта на цитираният закон била да се избегне отговорността за разноски. Считат, че определението по чл. 288 ГПК е нищожно, като постановено в период, в който съдът не е следвало да разглежда дела. Молят да се инициира образуване на производство по разглеждане и постановяване на тълкувателно решение по Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), след като се спре производството по настоящото дело на основание чл. 292 ГПК.

Ответникът по частната жалба „ВИП БИЛД“ ЕООД, ЕИК148146329 я оспорва и моли определението да се остави в сила, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на отмяна независимо кога са постановени и Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) не влияе на това разрешение.

Същото становище вземат и ответниците Е. П. К. и С. Д. К., като се позовават на характера на тези определения и на трайно установената практика на ВКС.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 3 във вр. с ал. 1 т. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С определение № 168 от 21.04.2020 г. по гр. д.№ 4392/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о., постановено на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 604 от 15.05.2019 г. по гр. д.№ 134/2019 г. Варненски окръжен съд по касационна жалба на В. С. В. и Р. В. В..

На 01.06.2020 г. е подадена от касаторите молба за отмяна на определение № 168 от 21.04.2020 г. по гр. д.№ 4392/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о. Молбата е основана на това, че произнасянето в закрито заседание е било насрочено за 17.03.2020 г., а от 13.03.2020 г. е влязъл в сила Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.). С уточняваща молба са посочили, че това е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК.

С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК е приел, че молбата е недопустима, тъй като определенията по чл. 288 ГПК, каквото в случая е определение № 168 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 4392/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., не подлежат на отмяна по реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, защото те не формират сила на пресъдено нещо, с тях не се разрешава конкретен спор, нито се прави проверка (контрол) по законосъобразното решаване на такъв спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения, които подлежат на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до касационната съдебна инстанция.

Определението е правилно поради следното:

Глава 24 от ГПК предвижда отмяна на влезли в сила съдебни решения при наличие на някое от изчерпателно изброените в тях основания. Основанията са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и в чл. 304 ГПК.Онието по чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК, на което се позовават молителите е дифинирано от закона и е налице, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, допустими от ГПК, установяващи нови обстоятелства, с които страната не е могла да се снабди, или да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и тези нови. обстоятелства са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. Приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) не променя по никакъв начин характера на определенията по чл. 288 ГПК като актове, които не подлежат на отмяна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от този закон спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението към закона. Делата с предмет искове за собственост не са посочени в това приложение като изключение. Това обаче по никакъв начин не променя извода, че определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на отмяна. С определението, чиято отмяна се иска, съдът не е приел, че касационната жалба или че молбата за отмяна са просрочени, поради което е неприложим чл. 3, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Този закон не влияе и върху произнасянето с определение по чл. 288 ГПК, тъй като то по изричното разпореждане на закона е в закрито заседание без призоваване на страните, не се представят писмени защити, а доводите си касаторите излагат в изложението към касационната жалба, а ответниците по нея – в отговора. В този смисъл позоваването на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. не съставлява позоваване на основание по чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК. Решенията на Съдийската колегия на ВСС също не съставляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 10 от ТР № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, когато молбата за отмяна съдържа твърдения, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК или не може да се квалифицира по някое от другите изчерпателно изброени основания за отмяна, тя е нередовна и следва да се остави без разглеждане.

Същевременно обжалваното определение, постановено в производство по чл. 288 от ГПК в закрито съдебно заседание по определение не подлежат на насрочване - ГПК не предвижда участие на страните. Определянето на дати, на които ще се произнесе съдът по допускането до касационно обжалване има само организационно значение. С определенията по чл. 288 ГПК, съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал. 1 т. 4 от ГПК са обосновани общите основания за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото и допълните основания по т. 1 и/или т. 3 от същия текст, или основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация, съгласно чл. 296 т. 3 ГПК първоинстанционното решение да влиза в сила, това определение не формира сила на присъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. На отмяна по чл. 303 от ГПК подлежат само влезли в сила решения, или определения, с които се разрешават правни въпроси, свързани с предмета на спора, или приключващи самостоятелно производство между страните и определенията, с които производството е прекратено поради наличие на правна пречка то да приключи с решение. Целта на извънредния способ за отмяна е да се преодолее създадената сила на присъдено нещо, за да се преразгледа същия въпрос, който е разгледан с акта, чиято отмяна се иска и да се постигне различен резултат по спора. Определението по чл. 288 от ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо. С него не се разрешава материално правен, или процесуален въпрос между страните. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т. е. в случая не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Затова определенията по чл. 288 от ГПК не подлежат на отмяна по чл. 303 от ГПК. В този смисъл изводи е формирал и съдът с обжалваното определение, поради което то е правилно и като такова следва да се потвърди. Оплакванията в частната жалба не влияят и не променят изводите за недопустимост на молбата за отмяна на определението по чл. 288 ГПК и са неоснователни.

Искането да се инициира образуване на производство по разглеждане и постановяване на тълкувателно решение по Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. и да се спре производството по настоящото дело на основание чл. 292 ГПК също е неоснователно и не може да бъде уважено. Иинициатива за образуване на тълкувателно дело може да бъде направено на две основания. Първото е по чл. 124 ЗСВ, но съгласно чл. 125 ЗСВ, производството може да бъде инициирано по искане на председателят на ВКС, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон. Отделен тричленен състав на ВКС, пред който делото е висящо на това основание не може да прави искане за постановяване на тълкувателно постановление или решение. Втората възможност за образуване на тълкувателно производство е по инициатива на тричленен състав на ВКС, на основание чл. 292 ГПК, но само при констатиране на противоречива съдебна практика по конкретен въпрос, който е от значение за изхода от конкретен спор, с който е сезиран. В настоящият случай не се констатира противоречива съдебна практика по приложението на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, а и този закон не определя изхода от спора, т. е. основанието по чл. 292 ГПК е неприложимо.

По тези съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съобразно този резултат, на ответниците по частната жалба следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказаните размери с представените договори за правна помощ в размер на 200 лв. за „ВИП БИЛД“ ЕООД и 1800 лв. общо за Е. П. К. и С. Д. К..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 03.09.2020 г. по гр. д.№ 2586/2020 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр. о

Осъжда В. С. В. ЕГН-[ЕГН] и Р. В. В. ЕГН-[ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] да платят деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. на „ВИП БИЛД“ ЕООД и в размер на 1800 лв. общо на Е. П. К. и С. Д. К. и двамата от [населено място], [улица], ет...., ап.. ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: