В името на народа

Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов

ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева

Павлина Панова

с участието на прокурора Руско Карагогов

и при секретаря Л. Г.

разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов

наказателно дело № 1316/2011 година.

Производството е образувано по жалбите на подсъдимите К. П. З. и Д. П. И. против решение № 10 от 07.01.2011 год. по внохд № 236/2010 год. на Варненски апелативен съд.

Касационната жалба на подсъдимия З. изготвена от адв.Т. е на посочените в чл. 348 ал. 1, т. т.1-3 НПК основания.Доводите за това са, че правните изводи на въззивното инстанция са изключително лаконични и не кореспондират с доказателствата по делото относно квалификацията на деянието.Не е отговорено на въпроса дали е налице причинно следствена връзка между настъпването на смъртта и описаните увреждания в областта на главата причинени от подсъдимия.В мотивите на решението не е направено разграничение между умишлено убийство и умишлена телесна повреда.Евентуален умисъл може да бъде приет единствено по отношение на подс.И., който е действал с нож и причинил смъртта.Подсъдимият З. не е знаел за неговото закупуване и ще го използва и не е видял да нанася удари с него върху пострадалия.Имали са уговорка само да му нанесат побой, по време на който не е имал видимост и възприятие какво върши другия подсъдим, тъй като се е намирал между тях.Прави се искане за преквалификация на деянието по чл. 124 НК и наказанието се намали.Твърди се също, че дори и при осъждането по чл. 115 НК, то чл. 55 НК е приложен формално при наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и подсъдимия представя писмени бележки в които развива същите доводи.

В жалбата на адв.Г.-защитник на подсъдимия И. са развити също доводи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. т.1-3 НПК.Твърди се, че деянието извършено от подсъдимият е несъставомерно по чл. 115 НК от субективна страна.Неговото намерение е било да нанесе побой на пострадалия, а не да причини смъртта му.Не е имал мотив за извършване на убийство, затова правната квалификация следва да бъде по чл. 124 НК.В първото по делото заседание двамата подсъдими и техните защитници са поискали производството по делото да бъде по реда на глава 27 НПК, но от съда е било отказано, въпреки липсата на законови пречки за това.Осъден е в нарушение на основните принципни положения, закрепени в чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като вътрешното убеждение на съда не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а е подходено избирателно, и са изложени лаконични съображения за обективната и субективна страна на деянието.Наказанието е несправедливо, без приложението на чл. 55 НК, при наличните смекчаващи отговорността обстоятелства.Декларативно се оспорва и размера на уважения граждански иск, като намира присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди за завишени.В съдебно заседание защитата подържа жалбата..

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци намира жалбите за неоснователни.В мотивите на решението на въззивния съд е отговорено на всички въпроси и възражения на защитниците.Квалификацията на деянието е правилна и наказанията справедливи.

Заключението на прокурора е също за неоснователност на жалбите, тъй като решението е правилно и законосъобразно.Възраженията изложени в тях не кореспондират с доказателствата по делото.

ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 18 по нохд № 1568/2008 год. Варненски окръжен съд е признал подсъдимите Д. П. И. и К. П. З. за виновни в извършено престъпление по чл. 115, вр. с чл. 20 ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК подсъдимият И. е осъден на десет години лишаване от свобода, които да бъдат изтърпяни при първоначален „строг” режим”, а подсъдимият З. при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК на осем години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим.Оправдани са по чл. 116 ал. 1, т. 6 НК-да са извършили убийството по особено мъчителен начин и с особена жестокост.

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят на граждански ищци, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 35.000.00 лв. за всеки един от тях, със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени.

В обжалваното решение присъдата е потвърдена.

Върховният касационен след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347 ал. 1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Оплакванията в жалбите на двамата подсъдими по посочените в тях касационни основания и доводи които ги подкрепят са идентични по съдържание и могат да бъдат обсъдени и намерят отговор, разгледани в общо изложение

Подлежащото на проверка е четвърто по ред въззивно решение, след две отменителни на ВКС поради пороци в оценъчната и аналитичната дейност на съда при изграждане на вътрешното си убеждение, довело до неправилно приложение на закона, и второто за допуснато абсолютно процесуално нарушение.

Не е вярно твърдяното в жалбите, че въззивната инстанция лаконично е изложила неубедителни съображения за обективната и субективна страна на деянието и не е отговорила на всички възражения на зашитата срещу присъдата, изложени в жалбите.Напротив при новото разглеждане на делото съдебният състав след собствен внимателен и задълбочен анализ, на базата на надлежно приобщени доказателства и доказателствени средства, обсъдени не само поотделно, но и в тяхната съвкупност, при спазване правилата на формалната логика са направени изводите относно обстоятелствата включени в предмета на доказване и са изложени ясни правни съображения по тях.Изцяло са спазени принципните правила визирани в чл. 13, 14 и 107 НПК. З. доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на тази основа са изцяло са несъстоятелни.

Неоснователно е и оплакването че първоинстанционият съд не е уважил искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373 ал. 2, вр. с чл. 372 ал. 4 НПК въз основа на направено от подсъдимите признание по чл. 371 ал. 2 НПК.След запознаване с материалите по делото, съдът е приел, че събраните на досъдебното производство доказателства по делото не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието и извън тях е необходимо събиране на допълнителни.Вярно е, че евентуалното самопризнание не е било в достатъчна степен подкрепено от надлежно събраните на досъдебното производство доказателства.Очевидци на станалото в заведението са били не само подсъдимите, а и К. К. и П. М., както и бащата на убития Я. Я..Първите двама не са разпитвани като свидетели на досъдебното производство, а като обвиняеми, а третия е имал качеството на пострадал.Затова съдът наистина е имал основание да отклони искането за допускане на допълнително изслушване на страните за развитие на производството в рамките на исканата диференцирана процедура., което от своя страна е довело до по-прецизно изясняване на фактическата обстановка /вж. и възможните основания за отказ на съда по чл. 370 ал. 1, вр. с чл. 371 ал. 2 НПК в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 год. по т. д. № 1/2008 год. но ОСНК на ВКС/.

В същност оплакването за нарушение на закона се състои в това, че според защитата и на двамата подсъдими е налице престъпление по чл. 124 НК, а не се касае за убийство с евентуален умисъл.Тези възражения и искания в жалбите относно квалификацията на деянието, са напълно идентични и с поддържаните и пред въззивния съд.В мотивите на решението си / на л. 7 и л. 8/, ги е обсъдил и по изложени съображения ги е отхвърлил като неоснователни.По същество те са убедителни, защото се основават на пълна преценка на всички събрани по делото доказателства, поради което не могат да не бъдат споделени.Евентуалният умисъл, приет от инстанциите по същество за убийство, а не за причиняване на телесна повреда е изведен въз основа на обективните данни, в които той е обективиран.В тази връзка въззивната инстанция подробно се е спряла на данните от подготовката на деянието, използваните средства, начина, насоката, мястото, броя и силата на ударите.Фактът, че побоя над пострадалия е нанесен в тясно пространство с голяма интензивност за кратко време, в непосредствена близост между подсъдимите, с пълна възможност да възприемат действията на другия.

Несъмнено подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 115 НК, както от обективна така и от субективна страна.Установените данни от доказателствените източници правилно оценени от въззивния състав, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че със своите действия, при евентуален умисъл са причинили смъртта на пострадалия.Тези изводи се подкрепят изцяло от обективните данни по делото.Двамата са нападнали едновременно пострадалия /от двете страни/, маскирани, след предварителна подготовка и въоръжени с метален бокс и боен нож.Подсъдимият З. е нанесъл множество удари с бокса в главата и повалил на пода жертвата, като продължил участието си в нападението, а подсъдимият И. нанесъл общо единадесет прободно-порезни наранявания в седалищната област, по задната и предна част на бедрата, довели да обилен и фатален за живота кръвоизлив.Деянието е извършено при общност на умисъла, след като насилието е извършено едновременно, като всеки един от подсъдимите е схващал какво се е случвало, и в кой момент какъв удар се нанася и възприемайки това, са се съгласявали с настъпването на съставомерния резултат.Ако подсъдимите са искали да нанесат само побой над пострадалия, биха се задоволили с по-малък брой удари, без използване на допълнителни опасни средства за живота, като биха ограничили същите в област от тялото, в която не се намират жизнено важни органи.Нанасяйки обаче ударите с бокс в областта на главата и с нож в област където минават централни кръвоносни артерии, умисълът им е надхвърлял възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки и възможното причиняване на смъртта.

При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, съставомерно ли е престъплението извършено от двамата подсъдими по чл. 115 НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, веществените доказателства /посочени на л. 6, абз. 3 от мотивите на решението/ за поведението на всеки един по време на инцидента, от експертните заключения, чрез които са установени начина на получените наранявания по главата и тялото на пострадалия и силата на нанесените удари.

При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила.В рамките на установените фактически положения, материалният закон е приложен правилно.

Доводите на защитата на подсъдимите за явна несправедливост на наложените наказания, доколкото се основават само на искането за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, което не се подкрепя от фактическа страна е неоснователно.При тяхната индивидуализация, определени в предвидения от закона минимум за подсъдимия И., и при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК за подсъдимия З., въззивната инстанция, за да ги приеме за справедливи е изложила убедителни съображения.Подложени са на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъл на закона се явяват смекчаващи и отегчаващи отговорността на дейците.Степента и ролята на участие на всеки от тях в извършване на деянието.С оглед наличните доказателства за неговата обществена опасност, както и личността на подсъдимите касационния състав също счита, че определените по размер наказания са справедливи и ще способстват в най-пълна степен, за постигане на посочените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия.

С пълно основание въззивната инстанция е приела за справедливо и присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди за наследниците на пострадалия, виновно причинени от подсъдимите И. и З., след като са съобразени с критериите за справедливост и практиката на съдилищата в тази насока.

Поради липса на други оплаквания и доводи в жалбите, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.

По изложени съображения и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на ІІІ н. о.,

РЕШИ

:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 07.01.2011 год. постановено по внох № 236/2010 год. на Варненски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: