Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

гр. София, 10 март 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева

2. Теодора Стамболова

при секретаря …… Н. Цекова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Любенов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 704 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника (адв. Иванов) на подсъдимата И. В. С. против присъда № 126 от 29.09.2009 г. на Видински окръжен съд по в. н. о. х. д. № 207/09 г.

В жалбата на посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Допълнително са развити доводи, с които се поддържа, че подсъдимата не е субект на престъплението. Направено е искане за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернатива – изменяване на присъдата, като се намали наложеното наказание.

В съдебно заседание прокурорът настоява жалбата да се остави без уважение, тъй като материалният закон е приложен правилно, наложеното наказание е справедливо и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 126 от 29.09.2009 г. на Видински окръжен съд по в. н....