Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Струм инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез процесуалния представител на дружеството – адв.. Ч срещу решение № 3503 от 23.05.2019 г., постановено по административно дело № 647 по описа за 2018 г. на Административен съд – София - град.
Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваният административен акт.
Ответникът – Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” (УС на АПИ), чрез своя процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съставът на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на „Струм инженеринг” ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2.195 от Протокол № 16631/26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".
От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното: на оспорващото дружество, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 13 от Наредба за специалното ползване на пътищата /НСПП/ е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 19750/22.12.2005 г. По силата на този акт на дружеството е разрешено изграждането на 1 бр. РС над тунел, в обхвата на Автомагистрала “Хемус“, при км 25+340 – дясно при спазване на посочените в разрешението условия, като в разрешението не е посочен срок на действие.
Със заявление, заведено в Областно пътно управление – Благоевград от 06.06.2017 г., от оспорващото дружество е поискано по реда на чл. 17б НСПП да бъде преиздадено Разрешение № 19750/22.12.2005 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 1 бр. РС над тунел, в обхвата на Автомагистрала “Хемус“, при км 25+340 – дясно.
На заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, проведено на 26.06.2017 г., чиито решения са обективирани в Протокол № 16631/17 от същата дата с решението по т. 2.195, УС е одобрил проект на писмо за отказ до оспорващото дружество за преиздаване на Разрешение № 19750/22.12.2005 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 1 бр. РС над тунел, в обхвата на Автомагистрала “Хемус“, при км 25+340 – дясно.. С Решение по т. 2.235 от същия протокол УС на АПИ е възложил на председателя на УС да подпише писмата от т. 2.2. до 2.234.
В изпълнение решението на УС на АПИ, от председателя на Управителния съвет до оспорващото дружество е изпратено писмо изх.№ 53-00-2156/21.02.2018 г., С писмото дружеството е уведомено, че експлоатираното от него РС е изградено в несъответствие с изискванията на НСПП - чл. 15, ал. 2, т. 4 и е в нарушение на ЗП - чл. 25, ал. 5, както и в нарушение на изискванията на Наредба №1 от 04.04.2007г. за минималните изисквания за безопасност в тунелите по републиканските
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице е установено, че тунелът и процесното рекламно съоръжение се намират на в обхвата на Автомагистрала “Хемус“, при км 33+600 като РС е монтирано на 8, 40 метра от плоскостта на портала на тунел.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
За мотиви на акта съдът е възприел и фактите, изложени в писмо изх.№ 53-00-4717/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за постановяване на оспорвания административен акт.
Съдът е посочил, че издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗП, обн. ДВ, бр. 47/2012г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Следователно срокът за подаване на заявление за преиздаване на Разрешението за специално ползване е спазен. Според съда за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.
След анализ на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП и отбелязването, че е влязла в сила на 03.05.2008 г., съставът на АССГ е приел, че същата е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното РС, тъй като предишното такова е изтекло на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) /ДВ, бр. 47 от 2012 г./, според който издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон.
За неоснователно е прието и възражението на дружеството за неприложимост на чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредба за специално ползване на пътищата. Разпоредбата е приета през 2013 г., като съгласно § 23 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 350 на Министерския съвет от 21 декември 2012г. за изменение и допълнение на Наредба за специално ползване на пътищата, разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, за които до влизането в сила на постановлението има издадени разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения, се издават при спазване на изискванията, действали преди влизането в сила на постановлението. Според съда, тази разпоредба касае случаите на издадено разрешение за изграждане на РС преди изменението на НСПП в ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г., и разрешение за експлоатация, което предстои да се издаде след влизане в сила на изменението в Наредбата. То се издава при условията на разрешението за изграждане. Спорният по делото казус е приет за различен, тъй като става въпрос за издадено разрешение за изграждане и разрешение за експлоатация преди влизане в сила на изменението в наредбата.
Като неотносима е посочена разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет /ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г./, тъй като касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто настоящият казус не е.
Въз основа на изложеното, първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод за неоснователност на жалбата, поради което я е отхвърлил, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Така постановеното решение е правилно.
Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжение /РС/ са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Детайлна регламентация на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 от Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), ЗП, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС.Стелно законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения.
В случая касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б НСПП. Съгласно разпоредбата на чл. 17б, ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение се преиздава за нов 10 - годишен период, когато са спазени изискванията на чл. 15 от същата и след заплащане на съответните такси.
Съдът правилно е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в обжалвания отказ са посочени мотивите за постановяването му, а именно: рекламното съоръжение е изградено в целия си габарит над тунел, като не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП. Конкретни мотиви се съдържат и в писмо №53-00-4717/26.06.2017г. Обстоятелството, че не е посочена конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание, доколкото описаната в акта фактическа обстановка съответства на правното основание, посочено в обжалвания административен акт. Ето защо, възраженията на касатора за липса на мотиви в обжалвания административен акт са неоснователни.
Правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила при издаването на акта, които да мотивират отмяната му. От друга страна, в съответствие с относимите правни норми е и преценката на съда относно материалната законосъобразност на акта. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано над портал на тунел, като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела и в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Съгласно § 5 ПЗР на ЗИДЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС е изтекло на 26.06.2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен, но не са налице основания за преиздаването му тъй като РС не отговаря на законовите изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.
Останалите възражения на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не се налага преповтарянето им на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК
По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано и съответства на материалния закон поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед на което касаторът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба съдебни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и изр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3503 от 23.05.2019 г., постановено по административно дело № 647 по описа за 2018 г. на Административен съд – София - град.
ОСЪЖДА „Струм инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Тотлебен“№89-93, вх.А, ет. 7, ап. 20, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ съдебни разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.