Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д.Д, [населено място], приподписана от процесуалния й представител адв.. А, против Решение № 3274 от 15.05.2019г., постановено по адм. дело № 10996/2018г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221417003276-091-001/28.05.2018г., издаден на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 1448 от 20.09.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ – гр. С. при ЦУ на НАП, с който на Д.Д са установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011г. в размер на 2 797, 55 лева и прилежаща лихва в размер на 1751, 42 лева; за 2012г. в размер на 5880, 88 лева и лихва в размер на 3079, 82 лева и за 2013г. в размер на 7 679, 18 лева и лихва в размер на 3 243, 47 лева, вкл. и в частта му за разноските.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че неправилно административния съд е отказал да зачете доказателствата представени още в хода на ревизията във връзка с получени заеми от трети лица и реализирани печалби от най-общо казано хазартни игри, вкл. и съобразно заключението на прието по делото заключение на ССчЕ, с което се обоснова надлежното и своевременно осчетоводяване на предоставените заемни средства при заемодателите, което отрича тезата...