Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Скилър“ ЕООД София срещу решение № 2709/02.06.2020г., на Административен съд София-град по адм. дело № 13527/2019г., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № РД-16-134/31.01.2019г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020г., с което е наложена финансова корекция от 391 050лв., представляващи 100 % от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ по АДБФП № BG16RFOP002.1.002-0364-C01.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
В касационната жалба се излагат доводи, че съдът е допуснал множество нарушения на съдопроизводствените правила довели до неправилно интепретиране на фактите и до неправилни правни изводи. Сочи се, че съдът не е допуснал искания от жалбоподателят свидетел, който да установи факти свързани с извършените на място проверки. Неправилно съдът не е допуснал и исканата от страната експертиза, с която ще се установят факти и обстоятелства относими към правилното разрешаване на спора. Съдът не е обсъдил и наведените в жалбата възражения на жалбоподателят и не е формирал мотиви предвид нормата на чл. 172а от АПК.
Липсва обсъждане на наведените в жалбата доводи, че при постановяване на своя акт УО е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът неправилно е приложил и нормите от материалния закон, което е следствие на неправилното интепретиране на доказателствата по делото, като изцяло се е доверил на констатациите на УО.
В касационната жалба подробно се излагат доводи свързани с неправилността на съдебния акт.
Моли се ВАС да отмени съдебното решение на АССГ и да постанови друго с което да отмени и обжалвания административен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че при постановяване на административния акт, УО е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са намерили отражение в съдебния акт.
Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:
С процесното решение състав на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на „Скилър“ ЕООД София срещу решение № РД-16-134/31.01.2019г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020г., с което е наложена финансова корекция от 391 050лв., представляващи 100 % от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ по АДБФП № BG16RFOP002.1.002-0364-C01.
За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че "Скилър" ЕООД е бенефициер по ДБФП № BG16RFOP002.1.002-0364-C01, сключен с министерство на икономиката, като е предоставено на лицето безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 391 050лв.
Във връзка с така сключения договор от УО е била извършена внезапна проверка на 27.06.2018г., като при липсата на достъп до офиса на дружеството, не е била удостоверена наличността на инвестициата по договора. Регистриран е сигнал за нередност № 225 и по него е стартирана процедура съгласно нормите визирани в Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Извършена е втора проверка на място в гр. П., като отново не е бил осигурен достъп на проверяващия екип и отново не е била удостоверена наличността на инвестицията по сключения договор. Тъй като при проверка извършена от МФУ на 15.08.2018г., било установено наличието на оборудване, инсталирано и интегрирано, била извършена трета внезапна проверка на 28.11.2018г., като офисът на дружеството отново бил заключен.
Въз основа на горното УО е стартирал процедура по определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ.
С писмо изх. № 26-С-137/20.12.2018г., на бенефициера е била предоставена възможност да представи възражения във връзка с заведения сигнал за нередност за допуснато от него нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и по отношение прекратяване на договора, като бенефициера е представил писмени възражения.
На 31.01.2019г., е постановено оспореното пред АССГ решение на УО на ОП „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020г., с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 100% върху стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора и е определена финансова корекция в размер на 237 777.30лв., представляваща 100% от предоставената до момента безвъзмездна финансова помощ. В решението като мотиви е посочено, че бенефициерът не изпълнява проекта на място, заложено в сключения АДБФП, с което извършва нарушение на чл. 1.1. от общите условия на АДБФП.
Съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и, че са спазени изискванията за форма на акта – последния съдържа фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че решението на УО е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, като в тази връзка е приел изложените от жалбоподателят доводи за неоснователни.
АССГ е приел, че оспорения акт не противоречи и на материално правните норми. Изцяло е възприел установяванията визирани в решението на УО за извършени три внезапни проверки и липсата на удостоверявания за наличността на инвестицията по АДБФП. С неосигуряване на достъп от страна на бенефициера до мястото на изпълнение на проекта е нарушен чл. 14.5 от общите условия на АДБФП, като това води до нарушение на принципа на добро финансово управление, ефективност и ефикасност при усвояване на средства от бюджета на Общността тъй като не се установява по безспорен начин извършване на инвестицията за която дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ.
В заключение съдът е приел, че е налице нередност правилно подведена под нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и попадаща в обхвата на категорията на нередности по т. 2 от Приложение № 2, към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности.
Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Приел е за доказани факти и обстоятелства, без да извърши подробен анализ на представените по делото доказателства. В решението си съдът изцяло приема изложените факти и доводи в оспорения акт, без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да посочи, защо приема само доводите на УО, а не и изложените в жалбата възражения и съображения на жалбоподателят.
Съдът не е извършил анализ на клаузите на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и на придружаващите го формуляр за кандидатстване, общи условия към договора и проектно предложение.
По първоинстанционното дело в молба на стр. 151 се съдържа искане за допускане на гласни доказателства и СТЕ, като съдът е отхвърлил и двете искания на жалбоподателят без да изложи мотиви т. е. приел е, че те са неотносими но липсва излагане от страна на съда какво налага неприемането на тези доказателствени искания.
Видно е, че по делото са представени писмени документи удостоверяващи извършените „внезапни“ проверки на място – формуляри за извършено посещение на място, които представляват официални удостоверяващи документи и тяхното оспорване се извършва по реда на чл. 193-194 от ГПК, като един от способите е чрез допускане на гласни доказателства. В конкретния случай като не е допуснал такова искано от страната доказателство и то именно във връзка с оспорване на представените формуляри за „внезапни“ проверки съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
Друго нарушение е немотивирания отказ за назначаване на СТЕ със задачи имащи отношение към изпълнението на сключения ДБФП. Видно от клаузите залегнали в общите условия към финансираните по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020г. административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бенефициенът е длъжен да изпълни проекта, съобразно описанието, съдържащо се в Приложение № 1 и с оглед изпълнението на предвидените в него цели. В чл. 1.2. е посочено, че проекта следва да се изпълни с грижата на добър стопанин и при спазване на принципа за добро финансово управление т. е. посочено е спазването на този принцип за който е прието, че е нарушен от страна на бенефициера и му е наложена финансова корекция именно поради неспазване на този принцип – чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Задачата на СТЕ има за цел да установи именно дали бенефициера е изпълнил задълженията си произтичащи от ДБФП и по точно дали е изпълнил проекта според описанието ме т. е. дали е изпълнен реално проекта за който бенефициерът е получил финансиране по съответната оперативна програма и дали той е изпълнен в параметрите и с характеристиките произтичащи от проектното предложение и формуляра за кандидатстване. Имено след заключението по СТЕ следва съдът да извърши съпоставка между данните установени от в. л. и клаузите на договора, както и описанието на проекта във формуляра за кандидатстване и проектното предложение и да даде заключение дали проекта е изпълнен реално в съответните параметри и дали са налице материалноправните предпоставки на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
Несъбирането от страна на съдът на доказателства изясняващи спора от фактическа страна е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до постановяване на порочен съдебен акт.
В оспореното решение съдът се е задоволил само да преповтори изводите на УО и да изложи лаконични мотиви касаещи наличието на предпоставки за приложение чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, въпреки задължението му произтичащо от нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Тази разпоредба в случая е нарушена, с оглед посоченото по-горе.
Първоинстанционният съд не е извършил собствено фактическо установяване по делото и не е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е извел изводите си въз основа на неизяснена фактическа обстановка.
Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, като съдът извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна вкл. и чрез назначаване на СТЕ за установяване изпълнението на заложените в ДБФП характеристики, параметри и дейности свързани с процесния продукт. Следва да се установи по безспорен начин и обстоятелствата свързани с извършените на място проверки, като съдът анализира и прецени представените писмени доказателства от всички проверки и допусне гласни доказателства, във връзка с изясняване на този основен спорен момент.
След разкриване на тези основни въпроси имащи отношение към правилното разрешаване на спора от фактическа и правна страна, следва съдът да ги обвърже с правните норми визирани от УО по отношение извършено, според последния, нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като изложи мотиви в тази насока.
При постановяване на своя акт съдът следва да изложи мотиви и по отношение наведените от жалбоподателят доводи и възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган.
С оглед изхода на спора, настоящата инстанция не следва да се произнася по отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като не е последна съдебна инстанция и производството по делото не приключва с решение по съществото на спора.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото при спазване на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2709/02.06.2020г., на Административен съд София-град по адм. дело № 13527/2019г.
ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за ново разглеждане, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.