Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б. К“ ЕООД, подадена чрез управителя С.Д и приподписана от адв. М.Я, против Решение № 229 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1212/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/06/1/0/02233/2/01/04/01 от 30.09.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД на ДФЗ/ - Плевен.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при неправилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно законосъобразността на оспорения акт. Счита, че в конкретния случай не е налице основание за връщане на дадената помощ, тъй като са настъпили обстоятелства от изключителен характер, довели до погиване на птиците, доказателствата, за което съдът не е съобразил при постановяване на съдебния акт. В тази връзка оспорва изводите относно неизпълнението на заложените в бизнес плана цели и критерии. Според касатора съдът не е съобразил липсата на предоставена възможност на ползвателя да представи пред органа допълнителна информация и данни, обосноваващи констатираната бройка пъдпъдъци, което от своя страна е нарушение на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. / Наредба № 14/28.05.2015 г./, както и принципите за обективност и достоверност на административния процес. На следващо място твърди, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът...