Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна, приподписана от гл. юрк.В.И, против Решение № 266/18.02.2020г., постановено по адм. дело № 1459/2019г. по описана Административен съд – Варна, в което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318003997-091-001/06.02.2019г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 58 от 03.05.2019г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. В., относно допълнително установено в тежест на „А. Ф“ЕООД, гр. В., задължение за корпоративен данък по ЗКПО за внасяне за 2017г. в размер на 10 986, 05 лева и лихви за забава в размер на 1 010 лева, както и в частта на присъдените в полза на жалбоподателя разноски.

Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 1 780 лева.

Изложени са съображения в подадената касационна жалба и в депозираните писмени бележки, които могат да бъдат обобщени по следния начин: съдът при постановяване на съдебния акт неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, въз основа на което е приел, че в случая не е на лице основанието по чл. 122 ал. 1 т. 4 от ДОПК, като излага доводи, защо счита, че посоченото основание е на лице; отделно неправилно е възприето, че в случая е на лице документална обоснованост по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО на осчетоводения през 2017г....