Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1002 от 24.01.2020 г., постановено по по адм. дело № 425/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по жалба на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД, с ЕИК 202744843, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „А. Кв“ № 7, представлявано от Т.А – управител е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16002618003387-091-001 от 28.12.2018 г. потвърден с Решение № 142 от 11.03.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 8 934, 92 лв. и начислени лихви за забава в размер на 3 032, 92 лв. за данъчен период м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2015 г. по фактури за доставки на дизелово гориво, издадени от „ТРАНСКАР ССБ“ ЕООД и „АРТКОД РС“ ЕООД и Дирекция „ОДОП“ - гр. П. е осъдена да заплати на „БУЛТРАНС-73“ ЕООД, сумата в размер на 1 104 лева.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените експертизи, съдът е стигнал до неправилен извод за реалност на доставките. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всичките инстанции в размер на 5 000 лв., както и платената държавна такса в размер на 95.74 лв. Моли да се има предвид, в случай че се претендира възнаграждение...