Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Теодора Ставрева, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр. д. № 4740 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Групово“ ООД, ЕИК 131427898, подадена чрез процесуален представител адв. С. А. и по касационна жалба на „Одри“ ЕООД, ЕИК 204931973, подадена чрез процесуален представител адв. А. Д. против решение № 711/29.05.2023г., постановено по в. гр. д. № 71/2023г. по описа на Апелативен съд – София.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: процесуално допустимо ли е възражение за прихващане, предявено от подпомагащата ответника страна с предмет лично нейно вземане срещу ищеца по първоначалния иск?
Отговорът на въпроса изисква да се изходи от устройството на гражданския процес като производство и неговите предмет, страни и правни последици; от правното положение на третото лице в процеса, както и от същността на прихващането като институт на материалното право и неговата цел.
Гражданският процес е двустранно, спорно и състезателно производство, устроено на базата на диспозитивното начало. Негов предмет е конкретно правоотношение, между страните по него, а целта – да се възстанови законосъобразното развитие на накърненото гражданско правоотношение. Ето защо гражданският процес е едновременно и защита и санкция /за едната страна е защита, за другата санкция/. Универсалната защита-санкция, която исковият процес дава, е силата на пресъдено нещо.
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява или отрича субективното право предмет на делото, заявено или отричано с иска между страните по...