Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Садик, чрез адв. С.Ш от Адвокатска колегия – Хасково против Решение №3142/19.06.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №694/2020 година.

С решението съдът отхвърлил жалбата против Заповед №УРИ 5364з-2439/18.12.2019 г. на директора на Дирекция ’’Миграция”, с която е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване в [населено място] за срок не повече от 6 месеца, считано от 27.12.2019 година. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е постановил решение, за което са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли да бъде отменено.

Ответната страна – директор на Дирекция „Миграция“ - МВР чрез надлежно упълномощен процесуален представител, счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно, поради което следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено, че със Заповед № УРИ 5408ОЧ-43/10.08.2016 г. на началника на ГПУ - Белоградчик при „РДТП"-Драгоман, на А. Садик, който е [дата на раждане], [гражданство], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Р. Б на чужденец”.

Във връзка с посочената заповед е издадена Заповед peг. №5364з/1222 от 27.06.2019 г. на директора на Дирекция ”Миграция”, с която на жалбоподателя А. Садик е наложена ПАМ "Принудително настаняване в СДВНЧ" към Дирекция "Миграция" за срок от 6 месеца в [населено място] и на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), за не повече от шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване.

Установено е съгласно приемо - предавателен протокол рег. №5364р-11974/27.06.2019 г., че А. Садик е предаден в СДВНЧ на същата дата. Лицето е заявило, че не желае да се завръща доброволно в страната си по произход, за което е била съставена Докладна записка рег. №10595р-11693/23.07.2019 г., респ. в Докладна записка peг. №10545р-19646/04.12.2019 г. чужденецът отново заявява същото обстоятелство, пояснявайки, че има проблеми в страната си и връщането би застрашило живота му.

От предложение относно продължаване на срока за принудително настаняване на чужденец с дата 18.12.2019 г., изготвено от началника на ПИМ, при МВР, Дирекция „Миграция“, е установено, че по - рано жалбоподателят е бил настанен в РЦ – Елхово на 11.08.2016 г. в съответствие със Заповед УРИ 5408ОЧ-44/10.08.2016 г. на началника на ГПУ – Белоградчик, на основание чл. 44, ал. 6, 8 и ал. 10 ЗЧРБ. След подадена молба за международна закрила, чуждият гражданин е предаден на служител на ТЦ – Пъстрогор при ДАБ - МС на дата 25.08.2016 година. С Решение №9134/09.05.2017 г. на ДАБ - МС А. Садик е получил отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С Решение №6/2019 г. от 11.06.2019 г. на президента на Р. Б, на лицето е отказано предоставяне на убежище.

Във връзка със започване на административното производство по издаване на заповед за продължаване принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 8, изречение трето ЗЧРБ, на дата 17.12.2019 г. е изготвена последваща Докладна записка от инспектор при МВР, Дирекция „Миграция“. Според посоченото в нея на чужденеца е била разяснена възможността настаняването му да бъде заменено с други алтернативни обезпечителни мерки, при спазване на разпоредбите на чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ. Прието е, че в доказателство на тази възможност са представените по преписката документи, включително, и че в Дирекция ”Миграция” два пъти са постъпвали заявления от българска гражданка, която е декларирала, че ще му осигури жилище и финансова издръжка, но и двете молби са били оставени без уважение, като неотговарящи на законовите изисквания.

Административният съд е обсъдил молбите на българската гражданка С.С от 12.09 2019 г. и от 19.12.2019 г., с които тя отправя искане чужденецът да бъде освободен, като изрично декларира, че ще му осигури подслон и средства за издръжката. Административният орган е отказал в съответствие с нормативно предвиденото в чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ.

С мотивирано Предложение рег. № 5364р-23559/18.12.2019 г. от органа е посочена необходимостта за продължаване на срока за настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ, за срок от 6 месеца, считано от 27.12.2019 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ „Принудително отвеждане до границата на Р. Б “. Същата е обоснована от обстоятелството, че за А. Садик е налице забавяне при получаването на необходимите документи, относно потвърждаване на самоличността му и издаване на документ за задгранично пътуване от Посолство на И. Р. П в гр. С.. Освен това за лицето е налице опасност да се укрие, тъй като чужденецът е преминал държавната граница не през определените за това маста, не е напуснал страната след като има влязло в сила решение за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут.

Въз основа на тези факти и мотивираното предложение от 18.12.2019 г. директорът на Дирекция „Миграция“ - МВР е издал Заповед УРИ 5364З-2439/18.12.2019 г., с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ е постановил да бъде продължено принудителното настаняване в СДВНЧ в [населено място] на А. Садик, за срок не повече от 6 месеца, считано от 27.12.2019 година.

След като е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства административният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, в която са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване. По-конкретно фактическите основания са свързани с наличието на Заповед peг. №5364з-1222/27.06.2019 г. на директора на Дирекция ”Миграция“ за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ по чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, за обезпечение изпълнението на Заповед №УРИ 5408ОЧ-44/10.08.2016 г. на началника на ГПУ-Белоградчик, с която му е наложена ПАМ. При тези фактически установявания е издадена и процесната заповед, която е втора по ред и се отнася до продължаване на временното пребиваване на лицето в СДВНЧ. Съдът е достигнал и до извод, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да се явяват основания за нейната отмяна. Съдът извежда извод, че обжалваната заповед е материално законосъобразна и съответства на предвиденото, както в националните закони - чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ, чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, така и на чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115, съответно на чл. чл. 5, ал. 1, изр. първо от ЕКЗПЧОС.Пеното с оспорената заповед продължаване на принудителното задържане на чужденеца в СДВНЧ, с цел принудителното му извеждане от страната, съдът приема, че не е недопустимо ограничаване на свободата му. Решението на административния съд е правилно.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното съдебно решение е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено.

Законосъобразно съдът е разгледал оспорената заповед в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК и на предвидените в чл. 146 АПК основания.

По делото е безспорно установено, че А. Садик е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ. От мотивите на решението на административния съд е видно, че лицето към датата на издаване на обжалваната заповед е незаконно пребиваващ чужденец на територията на страната, спрямо който следва да се изпълни наложената със Заповед №УРИ 5408ОЧ-44/10.08.2016 г. на началника на ГПУ-Белоградчик принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на Р. Б“ по чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ. В случая чужденецът няма статус на търсещ убежище към датата на издаване на процесната заповед, доколкото такъв му е бил отказан с цитираните по-горе решения на председателя на ДАБ-МС и на президента на Р. Б.

По делото пред първоинстанционния административен съд предмет на оспорване е заповед за продължаване на "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци", т. е за продължаване на срока задържането на чужденеца.

От доказателствата по делото е безспорно, че А. Садик е бил временно и последователно настанен в РЦ-Елхово за периода от 11.08.2016 г. до 25.08.2016 г.(четиринадесет дни), съответно в СДВНЧ съгласно Заповед рег. №5364з-1222/27.06.2019 г. за шест месеца, считано от дата 27.06.2019 г., а съгласно Заповед №УРИ 5364з-2439/18.12.2019 г. на директора на Дирекция ’’Миграция” е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ в [населено място] за срок не повече от 6 месеца, считано от 27.12.2019 година.

Или към датата на приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния административен съд, както и към датата на проведеното открито съдебно заседание пред ВАС – 06.10.2020 г. същият е престоял в съответния център за временно настаняване по-малко от 18 месеца.

Престоят на чужденеца е съобразен с Решението на Съда на Европейския съюз от 30 ноември 2009 г. (С.К срещу Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, дело C-357/09). В това решение СЕС (тогава Съда на ЕО) отбелязва, inter alia, че целта на чл. 15, ал. 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни е да се гарантира във всеки случай, че задържането с цел извеждане не надвишава осемнадесет месеца. Той постановява, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че максималната продължителност на задържането, предвидено в тях, трябва да включва периода на задържане, изтекъл в рамките на производство по извеждане, преди влизане в сила на правилата на Директивата, а също и в смисъл, че периодът, през който изпълнението на заповедта за депортиране е спряно, тъй като въпросното лице го е оспорило по съдебен ред, следва да бъде взет предвид при изчисляването на срока на задържане с цел извеждане, когато съответното лице остава в ареста по време на тази процедура. Съдът постановява също, че чл. 15, ал. 4 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че само реалната перспектива извеждането да се извърши успешно, като се вземат предвид сроковете, определени в чл. 15, ал. 5 и 6, съответства на разумна възможност за извеждане и че такава разумна възможност не съществува, когато е малко вероятно въпросното лице да бъде допуснато до трета страна, като се имат предвид тези периоди.

Анализът на установените по първоинстанционното дело факти, съотнесени към релевантната нормативна уредба и съдебната практика прави необоснован довода на касатора, че в заповедта липсвали посочените конкретни фактически и правни основания по смисъла на чл. 15, ал. 1 от цитираната по-горе Директива.

Съдът правилно е отчел, че на касационния жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата", за обезпечаването на която е приета мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци", съответно постановена е заповед за нейното продължаване, също за определен срок.

Законосъобразността на заповедта, с която се продължава действието на посочената мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" се преценява с оглед наличието на материалните предпоставки за издаването й, предвидени в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ.

Според нормата, това са случаите, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6. В тази хипотеза директорът на Дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. В чл. 15, ал. 1 Директива 2008/115 се допуска принудително задържане, когато е налице опасност от укриване или чуждият гражданин избягва или възпрепятства връщането или извеждането.

В случая органът правилно в обжалваната заповед е посочил, че същата се издава в изпълнение на наложената ПАМ „принудително отвеждане до границата“, което ще продължи по-дълго поради обстоятелството, че е налице забавяне на необходимите документи, както и поради това, че има опасност лицето да се укрие, по изложените в предложението от 18.12.2019 г. мотиви, на които се позовава директорът на Дирекция „Миграция“ при издаването й.

Обоснован следователно е изводът на административния съд, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 8, изр. трето (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г.) ЗЧРБ, при наличието на които принудителното настаняване на чужденеца може да бъде продължено до максимално предвидения за това срок от 18 месеца.

По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, направено от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно и основателно. В съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК съдът осъжда А. Садик да заплати на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3142/19.06.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №694/2020 година.

ОСЪЖДА А. С. [ на раждане], [гражданство], с ЛНЧ [номер] да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.