Образувано е по касационна жалба от Е.М от [населено място], подадена чрез процесуалният му представител адв.М.Д против Решение № 4167/19.06.2018 год. постановено по адм. д.№550/2018 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед №РА-30-334/31.10.2017 год. на Директора на Дирекция“ОСК“ при Столична община
В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона.Сочи се, че процесното „приобщаване и остъкляване на терасата“ е извършено през 2000 год. при действието на ЗТСУ отм. и Правилник за приложението на ЗТСУ отм. , които не са изисквали одобрен проект при издаването на разрешението за остъкляване на тераса.На второ място се оспорва извода на съда относно приложимостта на §16 ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,като се твърди че в случая на преценка стоят предпоставките на §127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена.Претендират се и съдебни разноски.
В с. з.касаторът редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалният си представител, който поддържа изцяло касационната жалба.
Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Депозира писменни бележки, в които излага подробни възражения.Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение.Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209 ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211 ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Адм. съд София град е отхвърлил жалбата на Е.М срещу Заповед №РА-30-334/31.10.2017 год. на Директор на Дирекция “ОСК“ при Столична община, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и чл. 223 ал. 1 т. 8 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж “Приобщаване и остъкляване на тераса/запад/ към ап.№9 /кота +13.75/“ в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХIII-14 в кв. 135 м.Зона Б-3 по плана на [населено място], [улица],[район].
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 ал. 2 АПК. Приел че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касатора, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства.Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните.Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция.
Правилно и законосъобразно АССГ е приел че извършеното „приобщаване и остъкляване на тераса“ съставлява строеж по смисъла на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а не „текущ ремонт“ по смисъла на §5 т. 43 от ДР на ЗУТ. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, установеното от съдебно-техническата експертиза/като правилно не приема същата в частта в която са направени правни изводи/ и е направил извода че е променено предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си „открита използваема част“ по смисъла на §5 т. 59 от ДР на ЗУТ.Променено е функционалното предназначение на терасата-същата е приобщена към част от хола, като извършените строително-монтажни работи-зидария от газобетонови блокчета по фасадата, монтирана дограма, лека покривна конструкция от термопанели, премахване на неносещ зид от 25 см. и дограма към терасата не съответстват на понятието „текущ ремонт“ по смисъла на §5 т. 43 ДР на ЗУТ,поради което и разпоредбата на чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ не намира приложение.Съгласно сочената разпоредба при текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж.
При това положение правилно извършените строителни работи са квалифицирани като незаконен строеж.Строежът е незаконен когато е извършен без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж-чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. По аргумент от чл. 225 ал. 1 т. 13 от ППЗТСУ отм. , действал към момента на извършване на строително –монтажните работи-2000 г. /за която страните не спорят/ остъкляването съставлява строеж за който се изисква разрешение за строеж, но не е необходим одобрен проект.Такова разрешение се изисква и при действието на ЗУТ в съответствие с разпоредбите на чл. 137 ал. 3 пр. 2 и чл. 148 ал. 1 ЗУТ,като наред с него следва да има и одобрени инвестиционни проекти.Разпоредбата на чл. 151 ал. 1 т. 6 ЗУТ,според която не се изисква разрешение за строеж не се отнася за остъкляване на тераси, а на балкони и лоджии.Определение на понятията тераса, балкон и лоджии е дадено в §5 т. 57, т. 58 и т. 59 от ДР на ЗУТ където е направена разлика между същите.По делото не се спори че за процесното „приобщаване и остъкляване на тераса“не са одобрени инвестициионни проекти, както и че същия не е разрешен с нарочен акт по чл. 148 ал. 1 ЗУТ.
Настоящата инстанция преценява като неоснователни доводите на касатора за търпимост на строежа съгласно изискванията на § 127 ал. 1 от ПР на ЗУТ.По делото не се спори че строежът е извършен през 2000 год.При това положение правилно решаващият съд е приел че приложимата правна норма за търпимост на строежа е тази на §16 ал. 3 от ПР на ЗУТ.Нормата на §127 ал. 1 ПР на ЗУТ не игнорира изискванията на §16 от ПР на ЗУТ,а обхваща само тези незаконни строежи, които не са обхванати от разпоредбите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на §16 от ПР на ЗУТ.Стелно разпоредбата на §127 ал. 1 от ПР на ЗУТ касае търпими строежа извършени в периода 2.01.2001 год. до 3.03.2001 год.При това положение като извършен през 2000 год. строежът е извън приложното поле на §127 ал. 1 от ПР на ЗУТ.Безспорно е по делото че същия не е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечния срок от влизане в сила на закона/02.01.2001 год./Данни за деклариране на процесния незаконен строеж няма по делото и в административната преписка, не са наведени доводи и доказателства в тази насока от оспорващата страна. Поради което даже и да е бил допустим по действащите към 2000 год. разпоредби на ЗТСУ и ППЗТСУ, както е правилно е приел първоинстанционния съд, то не е приложима разпоредбата на §16 ал. 3 ЗУТ, поради липса на деклариране и процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима за търпимост.
С оглед на изложеното, изводът на административния съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ2, който не е „търпим“ и подлежи на премахване по реда на чл. 223 ал. 1 т. 8 ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка.
Пред вид на изложеното, съдът намира че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК,поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и съгласно чл. 143 ал. 4 АПК,при своевременно направено искане за присъждане на разноски, на Столична община се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,определени съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37 ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК,Върховният административен съд,Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 4167/19.06.2018 год. постановено по адм. д.№ 550/2018 год. по описа на АССГ.
ОСЪЖДА Е.М, [населено място], [адрес], съд. адрес: [населено място], [адрес], адв.М.Д да заплати на Столична община сумата от 100/сто/ лева съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.